// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Морска наблюдателна мрежа.

„На малка лодка по голямо езеро не се плава.“

Информационни сведения за хидрометеорологичното състояние и замърсяване на морската среда. Наблюдателната мрежа се състои от системи за наземни и дистанционни наблюдения. Елементи на системата за наземни наблюдения се явяват крайбрежните и островните хидрометеорологични станции и постове, корабни доброволни наблюдения по програми на СМО, кораби за времето, експедиционни кораби, автоматични стационарни и дрейфуващи буйкови станции. Елементи на дистанционните наблюдения се явяват спътниковите, самолетните, радиолокационните наблюдения.

Основно назначение на морската наблюдателна мрежа се явяват провеждането на систематични наблюдения за състоянието на морската среда в откритите, крайбрежните и устиевите райони на реките в морето.

Постъпващата от наблюдателните мрежи с наземно и космическо базиране данни се използват в три основни аспекта:

а) за подготовка на оперативни диагностични и прогностични материали за целите на осигуряването на безопасността на различните видове дейности в крайбрежните и откритите акватории на морето и океана (корабоплаване, риболовство, морска индустрия и други) и защита на морската обкръжаваща среда от замърсяване;

б) за изпълнение на научни изследвания по разработката на математически модели и методи за разчет и прогноза на основните параметри на морската природна среда, включително замърсяването на морето;

в) за разчет на климатичните характеристики и за получаване на необходимите разчетни параметри, от които се изхожда за проектирането на корабите, платформите, пристанищните съоръжения и т.н.

Наблюдателната мрежа се организира и се развива по такъв начин, щото да осигурява нормалната работа по хидрометеорологично осигуряване на различните групи потребители:

– максимално пълно и своевременно удовлетворяване на заявките на потребителите;

– репрезентативност (надеждност на наблюденията) на информационните пунктове;

– отчет на особеностите на хидрометеорологичния режим, а също така и размерите и конфигурацията на морето, залива, пролива;

– наличие на каналите за свръзка (телеграф, телефон, радио и други).

Нормално функциониране на морската наблюдателна система се явява основополагащ момент в работата на прогностичните органи. Изискванията, предявявани към точността на наблюденията в съответствие с морските кодове приведени в приложение 12.

Приложение 12. Изисквания, предявявани към точността на наблюденията в съответствие с морските кодове.

Разместването на наземните пунктове за наблюдения (станции и постове) се извършва с такъв разчет, щото да осигуряват всестранно изучаване на хидрометеорологичния режим, а също така да изпълняват задачите по оперативното осигуряване на морските отрасли на икономиката с прогностична продукция.

Наблюдателните станции и постове се организират с отчитане на следните фактори:

– степени на изменчивост на наблюдаваните хидрометеорологични величини и явления, геофизичните характеристики и нивото на замърсяване на природната среда;

– точност на измерванията (наблюденията), необходими за обслужване на потребителите;

– необходимостта да има сведения за едни или други характеристики на състоянието на природната среда за дадения район;

– икономически съображения.

Данните от наблюденията на станциите и постовете се предават от свързочните възли на своето управление на ХМС във вид на телеграми по код КН-01-С (за метеорологична информация) и код КН-02 (хидрологична информация). Цялата постъпваща информация се събира в радио метеорологичен център и се разпространява към прогностичните организации за използване.

Важен елемент на морското наземно наблюдение се явява експедиционното наблюдение. Експедиционно наблюдение – това е комплекс от мероприятия, насочени към получаване на визуални и инструментални средства за сведения за физическите, химическите, биологичните и други параметри за състоянието на атмосферата, повърхността на морето, дълбочината на водата и морското дъно.

По предметно назначение се различават следните видове морски експедиционни наблюдения и техните съставляващи:

– метеорологични (температура и влажност на въздуха, атмосферно налягане, направление и скорост на вятъра в приводния слой, състояние на облачността, наличие на атмосферни валежи и природни явления;

– аерологични (температура и влажност на въздуха, направление и скорост на вятъра в тропосферата);

– актинометрически (потоци на пряка и отразена слънчева радиация);

– хидрометеорологични (физически явления и техните параметри на границата океан – атмосфера, включваща в себе си определяне на нивото на морето, в това число вълнението, ледовата характеристика, направление и скорост на морските течения);

– хидрохимични (съдържание на разтворени химични елементи и техните съединения в морската вода);

– радиохимични (съдържание на радиоактивни изотопи в атмосферата, морската вода и дънните отлагания;

– замърсявания (съдържание на елементите и веществата с антропогенен произход в атмосферата, морската вода и дънните отлагания);

– биологични (съдържание на биологични обекти в морската вода и на морското дъно);

– специални (гравиметрични, хелио геофизични, магнити метрични, йоносферни, хидроакустични, хидрографични и други).

За извършване на морски експедиции за изследване се използват основни типове оборудване – навигационно и наблюдателно. Навигационното оборудване служи за определяне на координатите на наблюдателната платформа и дълбочината на мястото. Множеството наблюдателни прибори и оборудване предназначени за вземането на проби и определяне на разнообразни параметри на изследваната природна среда.

Наблюдателните прибори могат да бъдат контактни и дистанционни. Дистанционните прибори представляват различни типове радио и хидро (ехо) локатори, позволяващи да се определят отделните характеристики на океана, атмосферата и морското дъно.

В процеса на морските експедиционни изследвания, а също така на корабите за доброволни наблюдения се извършват наблюдения по програмите БАТИ/ТЕСАК.

Наблюденията по тези две програми се извършват за вертикалното сондиране на горния слой на водата за определяне на температурата на водата в първия случай и температурата и солеността на водата във втория случай. Наблюденията по тези две програми се извършват на основата на синоптичните срокове в – 0, 6, 12, и 18 часа по световната система за времето и се съпровождат от метеорологични измервания. Основното назначение на наблюденията – оперативен мониторинг за състоянието на горния слой на океана и приводния слой от атмосфера .

С завършването на експедиционните изследвания трябва да бъде подготвен отчет за изпълнените работи. Формата на отчета, а също и срока за предоставяне на резултатите от наблюденията се определят от изискванията на заявителя и ведомствените нормативни актове. Отчетните материали се групират по видовете наблюдения. В отделен том се представя отчета на началника на експедицията. В него се отразяват целите и задачите на изследванията, обема и състава на наблюдението, схемата и срока за извършване на наблюдението, използваната наблюдателна апаратура, методиката за извършване на наблюденията и анализите. Всички данни от наблюденията се идентифицират в справочна информация. Задължителни идентификатори се явяват названието на страната, организацията и платформата, с която са извършени наблюденията. В справочната част на информацията се указват координатите, датата и времето на извършване на наблюдението, единиците на измерване, размерност на данните и друга информация, даваща еднозначност на разбиране на представените материали. Отчетните материали от наблюдението се съхраняват в отдел фонд за данни от учреждението, изпълнило експедиционните изследвания. Екземпляр от наблюдаваните данни се предават в Държавен фонд за данни в съгласувани формати и срокове.

Значителен обем от информацията за състоянието на морската среда постъпва от океанските буйове. Буй – това е наблюдателна платформа, стационарна (на котва) или дрейфуваща, предназначена за извършване на океанографски, метеорологични, хидрофизични и други измервания. В зависимост от своето назначение съществуват няколко типа буйове:

– автономна закотвена буйкова станция (АБС) или потопена буйкова станция (ПБС) предназначена за определяне на океанографските параметри в фиксирана точка на фиксиран хоризонт в течение на зададен период от време. В комплекта на измерителната апаратура могат да влязат датчици за температурата, за електропроводимост, налягане, регистратори на направленията и скоростта на теченията. Измерванията със зададена дискретност на параметрите се натрупват на информационни носители и стават достъпни след изваждане на станцията на борда на кораба;

– дрейфуваща автоматична хидрометеорологична станция, автоматично измерваща метеорологичните и хидрологичните параметри и предаваща резултатите от измерванията по радио;

– метеорологичен буй предназначен за определяне на реда от хидрометеорологични и океанографски параметри във фиксирана точка. Наблюдаваната информация със зададен регламент се предава в ефир и може да бъде използвана за целите на оперативната диагноза и прогноза.;

– повърхностен дрейфуващ буй (дрифтер) предназначен за измерване на температурата на повърхността на морето и за определяне на циркулацията на повърхностните води посредством оперативен прием на спътникова информация;

– изплуващ буй предназначен за определяне на температурата и солеността на водата на различни хоризонти, а също така за определяне на елементите на циркулация на повърхностните и дълбочинните води в рамките на проекта АРГО.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар