// Вие четете...

Поведенчески модели

Може ли да има равенство между половете?

Stres28„Което не може лъвът, може го лисицата.“

Може ли да има равенство между половете?

По традиция, повечето организации са били контролирани от мъже, където доминираща роля има тираничен лидер мъжкар, чиито кредо е „Следвай ме или…!“ За съжаление, понастоящем такова тиранично управление се среща дори като държавно ръководство, при това в страна от Европейския съюз. Някогашният презрян от всички тартор от училище, от времето когато мускулите се ценяха повече от умствените възможности, продължава да властва над един цял народ. Мъжките приоритети трябва да бъдат осмислени и разбрани от всеки, който се е прицелил във върха. Напоследък се оказва, че жените, особено тези които са възприели мъжкия модел на поведение, са много по-пригодни да накарат цялата зверилница да заработи по-ефикасно и хармонично, защото те умеят да следват тартора. В същото време те са също толкова тиранични към по-ниско стоящите от тях в йерархията, при това без да правят разлика на половата им принадлежност.
По върховете на йерархията, където се цени и налага мъжката ценностна система, се водят безмилостни вътрешни борби за власт. Когато някой спор не може да бъде спечелен, индивидите мъжкари започват самостоятелни силови акции за надмощие. На това бойно поле, където всеки се стреми да изглежда, и да бъде най-добрият, не се гледа с добро око на инициативата „отдолу“ и на интуитивните решения, макар че новите стратегии и страничното подхождане към проблемите може да донесе разрастване и успешно развитие на „организацията”, имай предвид държавата.
От друга страна, женският модел на поведение предполага екипна работа, сътрудничество и взаимозависимост, стил на управление, който е много по-подходящ, за да се разгърне стратегическият потенциал на организацията, успешно увличайки всички работещи в нея хора.
Но това съвсем не означава, че мъжът трябва да се феминизира или пък жената да се маскулинизира. Просто е необходимо и мъжете, и жените да разберат, че присъщите на всеки пол модели на поведение и подход към проблемите са по своему изключително важни в различните моменти от изкачването към върха.
Проучвания направени в страни, в които принципът за равенство на половете, така наречената политическа коректност, е един от водещите приоритети на политиците, показват, че почти всички от мъжете и малко по-малко от жените смятат, че този принцип се е превърнал в ограничителна концепция, която им пречи да изкажат свободно, без цензура, това, което мислят и чувстват.
Първоначалното намерение на принципа за политическа коректност бе да противостои на сексисткото (половата дискриминация) поведение и език, на не равнопоставеността на двата пола и да предостави на жените възможности за изява, равни с тези на мъжете. Предполагаше се, че жените са потиснати от тираничните мъже.
Естествено принципът за политическа коректност не намира подкрепа в мнозинството, защото милиони години са били необходими на мъжете и жените да еволюират до това, което са днес, и навярно ще им трябват още милиони години, за да еволюират в същества, годни и способни да живеят в един политически коректен свят. Защото най-големият проблем, с който човешкият род се сблъсква днес, се състои в това, че неговите възвишени идеали и концепции за моделите на поведение са изпреварили с милион години заложената в човека генетична реалност. Защото нашата биология не се е променила чак толкова много.
Момчетата искат да си играят с разни неща, а момичетата – да общуват. Момчетата искат да контролират, да доминират и да стигнат до върха. Момичетата са загрижени повече за нравствеността, за взаимоотношенията вътре в двойката и между хората изобщо. Жените все още са малцинство в управлението и властта, но не поради мъжко потисничество, а просто защото тези неща не ги интересуват.
Въпреки най-добрите намерения на работодателите да прилагат на практика принципа за равенство между половете, момчетата се инатят и все още се насочват към работни места, свързани с техника и с пространствено ориентиране, а момичетата упорито се стремят към служби с възможност за между личностно общуване и взаимодействие.
Принципът за равенство между половете се прилага стриктно в някои страни, където от години се опитват да заличат половите стереотипи при момчетата и момичетата. В тези общности дрехите, обувките, прическите и начинът на живот на децата са замислени и осъществявани по един безполов, неутрален модел. Там окуражават момчетата да си играят с кукли, да шият и плетат, да готвят и чистят, а момичетата съответно да ритат футбол, да се катерят по дърветата и да играят на войници, полицаи и бандити.
Идеята за тези общности е да се изгради едно полово неутрално общество, в което да няма строга формула за всеки пол, и където всеки негов член да има равни възможности и равни отговорности в своята обособена група. Сексисткият език и фрази от рода на: „Големите момчета не плачат“ и „Малките момиченца не си играят в мръсотията“ са напълно изхвърлени от употреба, а членовете на тези общности твърдят, че могат да демонстрират пълната заменяемост на ролите между половете.
Изследвания на неутрално отгледани деца от тези общности показва, че прекъсването на връзката майка – дете не премахва, нито дори смекчава, половите различия, а по-скоро създава поколение от деца, които се чувстват пренебрегнати, изоставени и объркани, а като възрастни стават затворени, мрачни и комплексирани хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар