// Вие четете...

Съдба ли е морето

Можеше ли да се допусне отново същата грешка?

За добрата работа, този път нашият човек получил отново предложение за партийно членство, този път трябвало да се случи, да се прескочи тая висока бариера на пътя на кадровото развитие на всеки военен. Правилото гласи, ако не си член на партията, няма ротна длъжност, но този път ситуацията била друга, този път предложението идвало отдолу, може би и затова краят бил щастлив. Скоро дошла и новата длъжност, да ама му се паднала най- слабата по успех рота и най-недисциплинираните курсанти. Алтернативата била успех или провал, но от лошо към добро може, а от най-лошото по надолу няма, така че не му оставало нищо друго, освен да запрята ръкави и да се хваща здраво за работа. Каква била първата стъпка, ами направил неофициалните лидери младши командири, присмели му се колегите, но нашият човек успял да убеди началниците си, речено сторено. Само за един семестър успял да постигне нечуван рекорд, най-слабата рота да завърши семестриалните изпити без нито една двойка, това са над четиристотин изпита. Постигнатото не било за пренебрегване, не можело да се отрече, курсантите повярвали в себе си, повярвали, че могат. Скоро дошъл и друг голям успех, ротата станала първа на спартакиадата, успехите биле много, а за наградите, за тях не ми се разказва, но все пак трябва да се каже, че нашият човек бил награден с ръчен часовник, с надпис, при това позлатен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар