// Вие четете...

Истината е в избора

Можем ли сами да избираме?

Въпросът е много важен по простата причина, че човек по природа е социално същество и не е в състояние дълго време да живее в изолирана среда. Човекът се нуждае да контактува със себеподобните си, да взаимодейства с околните, да помага, както и да очаква помощ от близките си хора.
Това общуване докосва най-нежните ни струни и достига най-затънтените кътчета на нашата душа. Всички се нуждаем от приятелство, дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност, но въпреки това често оставаме на разстояние един от друг.
Защо е така и можем ли винаги да избираме нашето общуване, можем ли да прекратим или да установим определени взаимоотношения с околните.
Отговорът на този въпрос е „ДА” и „НЕ”.
Сложни са взаимоотношенията между хората и не е лесно да бъдат обяснени, защо едни хора общуват с други хора.
За да можем да разберем на каква база хората изграждат своите взаимоотношения и защо общуват точно с определени хора трябва първо да изясним, как се изграждат те.
Нека да видим с кои хора най-често си общуваме и как определяме нашите взаимоотношения с тях.
На първо място се оказва родствената връзка, която ние не сме имали възможност да изберем и по тази причина тя е най-силната, защото тя се гради на нашите най-силни чувства. Трудно е да бъде прекратена връзката с родителите, ако не и не възможна, тъй като в нашата база данни са заложени неща, които ние не сме в състояние да променим. Нашите родители са за цял живот и никой не е в състояние да промени това. Нашият народ е измислил и съответния израз за тази изключителна връзка, като е казал, че „кръвта вода не става”, както и „брат, брата не храни, ама тежко на този който го няма”.
Изводът е лесен и логичен, защото ако трябва да избираме с кого да общуваме, то ние първо ще изберем най-близките си хора, ако трябва да имаме някакви взаимоотношения те пак ще са с приоритет, тоест най-отгоре на върха стои кръвната връзка и тя не може да бъде изместена от върховното си място.
В кръвта е силата, тя ни задължава, определя, изисква и оправдава. Всичко което ни се налага да приемем, като избор на основата на кръвната връзка може да ни служи за оправдание на собствената ни съвест, тоест отговорността за избора е даденост, от която няма мърдане.

На второ място спокойно може да поставим тайната връзка. Какво точно да разбираме под тайна връзка? Ами изразът говори сам по себе си. Взаимоотношенията се градят на тайни споразумения между двама или повече хора, но трябва да се знае, че колкото по-голяма е тайната, толкова по-малко хора участват в споразумението. На този принцип се изграждат тайните организации, които заемат едно от най-високите места в управлението на нашето общество.
Тук трябва да се помни, че кръвната връзка не отрича тайната, а само едната подпомага другата. Близко е до ума, да се досетим, че тайни най-напред се споделят с най-близките, тоест кръвната връзка е в основата на градежа на всички отношения на хората. Ако трябва да избираме ще предпочетем своя „брат”, затова и тайните организации се наричат братства.
В тайните организации също, като и в родствените взаимоотношения не е позволено да се прескача йерархичния принцип, тоест в голямата си част изборът не е наш, но сме задължени да спазваме наложения ни „избор”, тоест да изпълняваме чужд модел, без да имаме право да откажем. Изразът „отгоре” наредиха ние чуваме почти ежедневно. Това означава, че трябва да изпълним, без да имаме право да откажем или дори да изкажем някакво мнение. Нарушенията на подобни споразумения се наказват с най-тежките наказания. Наказанията са, като за предател.
Участниците в такива тайни организации не са самостоятелни в избора си и това се дължи на онзи момент в който те са се съгласили да приемат тайното споразумение.
Късно ли е все пак за промяна, след като човек е приел да участва в подобна организация? Както по-рано видяхме, че природата винаги дава шанс, но ние сме тези, които трябва да го уловим. Ако ние наистина го желаем, ще намерим възможност.

На трето място със сигурност можем да поставим „партийните или религиозни” организации, тоест хората се включват в подобни организации на принципа на вярата. Тези организации изграждат взаимоотношенията между нейните членове на базата на принадлежност. Хората обичат да се определят по един или друг признак, а в подобна организация се влиза доброволно и по собствено желание, но това не променя принципа на управление на взаимоотношенията, тоест и при подобен род организации се спазва правилото „наредено отгоре” и всеки е длъжен да се подчинява. За разлика от първите два принципа в тези организации зад „отгоре” се крие колективен орган. Не, че такъв орган няма в първите два принципа, но тук се позволява повече свобода на избора, да речем „демокрация”, тоест колективно управление.
Ако не си съгласен просто напускаш, но бързо ще изпаднеш в изолация и няма да имаш толкова възможности, колкото ако си останеш вътре в организацията, тоест изборът ще зависи от твоята база данни. Ако се окаже, че ценностите, които изповядваш се разминават с общо организационните, то изборът ще е за напускане и обратното. Тук е мястото обаче да кажем, че ако все пак донякъде знаем, какви възможности ще ни предложи организацията, то ние нямаме никаква представа за новите ни възможности в случай на напускане.
Оставането в организацията е компромис, а напускането е нестандартно мислене от което следва, че ще ни се наложи да положим повече усилия да търсим възможности за реализиране на нашите истински желания. Влизането в подобна организация също не е толкова лесна работа, тъй като ще е необходимо да анализираме и визуализираме нашето участие.
И накрая да кажем, че подобни организации се създават за да улеснят управлението на обществото, използвайки нуждата на човека да общува.

На четвърто място в градацията можем да сложим организации от рода на синдикалните, които също са създадени с цел лесно управление на обществото, но този път, те се явяват като защитници на правата на отделния човек, на хората които не са обхванати в други организации, но по една или друга причина се намират в една и съща група от обществото.
Членовете на подобен род организации се надяват други да защитят техните права, но на практика те са лишени въобще от избор, тъй като съвсем доброволно и съзнателно са си предоставили правото на ръководството на тези организации да вършат това вместо тях, тоест да избират.
Доверието в ръководството на тези организации от нейните членове е съвсем крехко и когато отражението съвсем се разминава с действителността, тоест човек си казва, „това съвсем не съм си го представял така”, спира да вярва, че други могат да мислят вместо него и за него.
Връзката се къса и започват установяване на нови взаимоотношения. От вълненията могат да се променят най-близките слоеве, участници в различните организации, но най-високите ще си останат непокътнати, тоест промяната е в низините, но не и във върховете.

Коментари

Един коментар към “Можем ли сами да избираме?”

  1. Всички се нуждаем от приятелство, дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност, но въпреки това често оставаме на разстояние един от друг. Защо ли?

    Posted by andrea | 04.01.2012, 15:22

Публикувай коментар