// Вие четете...

Нестандартни размишления

Можем ли да сме щастливи в любовта?

„Където няма любов, там няма радост.“

Можем ли да сме щастливи в любовта?

Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефиниция: “Любов е способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се съобразяват с вас.” Дефиницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволяват вашите очаквания? Много просто. Като се обичате. Като чувствате, че сте важен, ценен и красив. Осъзнаете ли веднъж, колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценността или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас. Първо, вие сте неповторим. Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни. Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодарност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.
Ако сте си поставили ниска самооценка и не обичате себе си, то тогава не е възможно да давате. Как можете да давате обич, ако сте нищожество? Какво би струвала вашата любов? Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та, каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич, започва от „его“, което е изцяло обичано.
Вие можете да поставите на преоценка всички свои чувства за самия вас, като изхождате от способността си да обичате. Помнете, че никога и при никакви обстоятелства да мразиш себе си не е по-здравословно от това да се обичаш. Дори да сте се държали по начин, които не харесвате, омразата ви към вас самия само ще ви обезсили и ще ви навреди. Вместо да се ненавиждате, развийте положителни чувства. Поучете се от грешката си и си дайте дума да не я повтаряте, но не я свързвайте със самооценката си.
Ето същността на любовта, насочена към вас самия и към другите. Никога не смесвайте самооценката си, която е нещо дадено, с поведението си или, с поведението на другите към вас. Посланията на обществото имат господствуваща сила. „Ти си лошо момче” вместо „Държиш се лошо”. „Мама не те харесва, когато се държиш така” вместо „Мама не харесва начина, по който се държиш”. Изводите, които може да сте направили от тези думи, са: „Тя не ме харесва, сигурно съм нищожество” вместо „Тя не ме харесва. Това е нейно мнение и тъй като не го одобрявам, аз пак съм важен.”
Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно. Представата за собственото ви Аз може да продължи да зависи от начина, по които ви възприемат другите. Вярно е, че първоначалните си автопортрети сте заучили от мненията на възрастните, но не е вярно, че винаги трябва да ги носите със себе си. Да, трудно е да се хвърлят тези стари окови и да се почистят не зарасналите белези, но да се запазят оковите е още по-трудно, като се имат предвид последствията.
Какви са хората, които са щастливи в любовта? Само погубват ли се с поведението си? Никога. Крият ли се в ъгъла с наведена глава? Съвсем не. Умението да давате и получавате обич започва от твърдото ви решение да сложите край на всички модели на поведение, произтичащи от ниска самооценка, които сте превърнали в начин на живот.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар