// Вие четете...

Нестандартни размишления

Можем ли да се освободим от миналото си?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„За да литнеш, са нужни крила, за да заслужиш уважение, нужен е труд.“

Можем ли да се освободим от миналото си?

„Само призракът броди в миналото си и сам себе си описва с избрани от него определения, като изхожда от изживяния си живот.” Вие сте такъв, какъвто решите да бъдете днес, а не какъвто сте решили да бъдете в миналото.
Кой сте вие? Как се описвате? За да отговорите на тези два въпроса, вероятно ще трябва да се позовете на собствената си история, на миналото, което е изживяно, но с което неизбежно сте свързан и от което ви е трудно да се откъснете. Кои са определенията с които се самоописвате? Дали са удобни етикетите, които сте събрали през досегашния си живот? Имате ли чекмедже, пълно със самоопределения, които редовно използувате? Сред тях може да има етикети като „Аз съм нервна“, „Аз съм стеснителен“, „Аз съм мързелив“, „Аз не съм музикален“, „Аз съм тромав“, „Аз съм забравана“ и цял списък от допълнителни „Аз съм..“, с които си служите. Вероятно имате голям брой положителни „Аз съм…“, например „Аз съм нежен“, „Аз играя добре ..“, „Аз съм приятна“. Тези етикети няма да са ни нужни, защото целта е да се развием, а не да се похвалим за тези сфери от живота в които функционираме ефективно.
Самоопределянето само по себе си не е неуместно, но може да се използува по вреден начин. Самото поставяне на етикет може да потисне развитието ни. Етикетът лесно може да бъде използуван, като оправдание за това, че човек остава същият.
Всички прикачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както се казва е кофа, пълна с пепел, миналото не може да се поправи.
Нека да проверим до каква степен сте прикован към своето минало. Всички самопогубващи „Аз съм…“ са резултат от употребата на следните четири основни фрази: „Аз съм си такава“, „Винаги съм бил такъв“, „Не мога да се променя“, „Такъв ми е характерът“.
Тук са събрани на едно място самоконтролът и управлението, които ви пречат да се развиете, да се промените и да заживеете от този момент нататък, през целия живот, който ви остава, нов и вълнуващ живот, изпълнен с пълноценни настоящи моменти.
За пример да вземем жена, която всяка неделя кани децата и внуците си на обед и решава точно колко храна ще се изяде, като нарочно поделя ястията съгласно изискванията си. Ако я попитате: „Защо прави това?“, тя ще отговори: „Винаги съм правила това.“ Защо? Защото „съм си такава“. Обясненията на бабата за нейното поведение е нейният собствен етикет, идващ от миналото, когато тя винаги е постъпвала така.
Някои хора изстрелват всички споменати фрази наведнъж, ако им бъде направена забележка за поведението. Можете да запитате някого, защо се разстройва винаги, когато се заговори за катастрофа и той най-вероятно ще отговори: „Такъв съм. Винаги съм бил такъв. Не мога да се променя, такъв ми е характерът.“ Изстрелва четирите фрази наведнъж и всяка използувана като обяснение, защо никога няма да се промени и никога няма да помисли да се промени.
Вашите „Аз съм…“, които са израз на самоподценяване и са резултат от нещо, което сте научили в миналото. Всеки път, когато произнасяте някоя от горните четири фрази, вие сякаш казвате: „И имам намерение да продължа да бъда такава, каквато винаги съм била.“
Можете да започнете да разплитате въжетата, които ви привързват към миналото и да елиминирате безплодните фрази, които изговаряте, за да избегнете промяната.
Да видим можем ли да направим списък с често срещани етикети: „Аз съм… стеснителна, лоша готвачка, дебела, мързелива, зле с правописа, небрежна, плаха, болнава, упорита, страхлива, нетактичен, незрял, тромав, избухлива, педантичен, тревожена, враждебен, зле по математика, надута, саможив, апатичен, студена, отегчена, забравана, лесно се изморявам, често попадам в премеждия, нямам технически усет, безгрижна, отмъстителна, безотговорен, нервна и т.н.
Може би ще се познаете в някои определения, а може би си имате собствени. Въпросът не е в избраните от вас етикети, а във факта, че изобщо решавате да се определяте с подобни етикети. Ако сте истински доволен от някои „Аз съм…“, не ги променяйте, но ако кажете, че едни или други „Аз съм…“ понякога ви пречат, това означава, че е време да внесете някакви промени. Хората обичат да ви слагат етикет, да ви подредят в спретнати категории. Защото просто така е по-лесно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар