// Вие четете...

Нестандартни размишления

Можем ли да изберем, как да се чувстваме?

„Веселият човек е като слънце – където влезе, осветява.“
Можем ли да изберем, как да се чувстваме?
Чувствата не са само емоции, които ви завладяват. Чувствата са реакции, които човек решава да прояви. Ако сте господар на емоциите си, не е необходимо да избирате само погубващи реакции. След като научите, че можете да чувствате това, което избирате, вие ще сте поели по пътя на „интелигентността“, по този път няма пътеки, които водят към нервни разстройства. Този път ще е нов, тъй като ще приемете дадена емоция като избор, а не като условие на живота. Това е сърцето и душата на личната ви свобода.
Мита, че не сте господар на собствените си емоции, можете да атакувате по пътя на логиката. Овладяването на самия себе си, както мисловно, така и емоционално можете да започнете, като използвате прост силогизъм. Това е логическа формулировка, която съдържа първи член, втори член и извод, основаващ се върху съответствието между двата члена.
1. логика – силогизъм
първи член: Аристотел е мъж.
втори член: Всички мъже имат косми по лицето.
извод: Аристотел има косми по лицето.
2. антилогика – силогизъм
първи член: Аристотел има косми по лицето.
втори член: Всички мъже имат косми по лицето.
извод: Аристотел е мъж.
Ясно е, че когато използвате логиката, трябва да внимавате двата члена да се съгласуват. Във втория пример Аристотел може да е маймуна или къртица.
Следващия пример за логика веднъж завинаги опровергава схващането, че човек не може да владее собствения си емоционален свят:
първи член: Аз мога да контролирам мислите си.
втори член: Чувствата ми се пораждат от мислите ми.
извод: Аз мога да контролирам чувствата си.
Първият член на този силогизъм е безспорен. Човек има способността да мисли всичко, което допусне да влезе в главата му. Ако някоя мисъл ви „влезе“ в ума, вие избирате да я сложите там, макар да не знаете защо, все още имате властта да я прогоните и следователно все още владеете света на мислите си. Могат да ви кажат: „Мислете за розова антилопа“, и вие я превръщате в зелена или в мравояд, или просто избирате да мислите за съвсем друго нещо. Единствен вие контролирате какво ще влезе в ума ви като мисъл. Ако не вярвате, отговорете на следния въпрос: „Ако вие не контролирате своите мисли, то кой го прави?“ Съпругата ви, шефът ви или майка ви? И, ако те контролират мислите ви, изпратете ги на лечение и вие моментално ще се почувствате по-добре. Но вие естествено знаете, че това не е вярно. Само вие може и никой друг не е в състояние да контролира мисловния ви процес, освен в случаите с промиването на мозъци или в експериментални ситуации на обуславяне, които не са част от живота ви. Мислите ви са си ваши собствени и само вие имате властта да ги задържате, контролирате, променяте, управлявате, споделяте и анализирате. Никой не може да влезе в съзнанието ви и да има вашите мисли така, както вие ги имате. Човек действително контролира мислите си, владее собствения си мозък и може да си служи с него, както намери за добре.
Вторият член на силогизма ви е неоспорим, както от гледна точка на научното изследване, така и от гледна точка на здравия разум. Човек не изпитва чувство (емоция), преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието му. „Отстранете” мозъка си и способността ви да „чувствате“ изчезва. Чувството е физическа реакция на определена мисъл. За да заплачете, за да се изчервите, за да се участи пулсът ви или за да проявите друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получите сигнал от центъра си на мислене. Ако той е увреден или прекъснат, вие не можете да изживявате емоционални реакции. При някои увреждания на главния мозък дори не се изпитва физическа болка. Вие знаете, че не можете да заобиколите центъра си на мислене и да изпитвате всякакви чувства само с тялото си. Следователно вторият член на силогизма е абсолютно верен. Всяко чувство, което изпитвате, се предхожда от мисъл, а без мозък не може да има чувства.
Изводът ви също е неизбежен. Ако контролирате мислите си и, ако мислите пораждат чувствата ви, то вие сте в състояние да контролирате чувствата си. А вие контролирате чувствата си, като влияете върху предхождащите ги мисли. Казано по-просто, вие вярвате, че нещата или хората ви правят нещастени, но това не е така. Човек сам се прави нещастен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си. За да стане човек свободен и здрав, трябва да се научи да мисли по-различно. След като успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства и това ще е първата крачка по пътя към личната ви свобода.
За да разгледаме силогизма в по-лична светлина, да си представим, че вие сте млад административен чиновник, който непрекъснато се измъчва поради това, че вашият шефът ви счита за глупав. Вие сте много нещастен, тъй като шефът ви има лошо мнение за вас. Но ако не знаехте, че той ви смята за глупав, щяхте ли да се чувствате нещастен? Не, разбира се. Как може човек да се чувствува нещастен поради нещо, за което не знае. Следователно вие се измъчвате не от това, което шефът ви мисли или не мисли за вас, а от това, което мислите вие самият. Вие се измъчвате и като вярвате, че това, което мисли някой друг за вас е по-важно от това, което мислите вие самият.
Това важи за всички събития, неща и човешки гледни точки. Нечия смърт сама по себе си не ви прави нещастен. Не можете да изпитате мъка, преди да сте научили за смъртта. Следователно причина за мъката не е смъртта, а това, което си казвате по този повод. Природните бедствия сами по себе си не потискат. Депресията е чисто човешко явление. Ако се чувствате потиснат поради някое природно бедствие, това означава, че си мислите за неща, които ви потискат. Това не означава, че трябва да се залъгвате и да се радвате на бедствието, но все пак се запитайте: „Защо да избирам притеснението, защо трябва да изпитвам това неудобство? То ще ми помогне ли ефикасно да се справя с него?“
Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контролирате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази.
Анализирайте смисъла им: „Наскърбяваш ме.“ „Караш ме да се чувствувам неудобно.“ „Не мога да чувствувам друго.“ „Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обяснявам.“ „Повдига ми се от него.“ „Височината ме плаши.“ „Засрамваш ме.“ „Тя, страхотно ме дразни.“ „Накара ме да се чувствувам глупаво пред хората.“
Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувствата, които изпитва. Нека сега да преработим списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и, че вашите чувства се предизвикват от мислите, които имате по даден въпрос: „Аз се наскърбих от това, което си помислих за реакцията ти към мен.“ „Сам се накарах да се чувствам неудобно.“ „Мога да чувствам друго, но избрах да бъда разстроена.“ „Реших да бъда гневна, защото обикновено ми се удава да манипулирам другите с гнева си. Те мислят, че имам власт над тях.“ „Повдига ми се от мен самия.“ „Когато се изкача нависоко, се плаша сама.“ „Сам себе си засрамвам.“ „Дразня се винаги, когато съм край нея“. „Сам се накарах да се чувствувам глупаво, като реших, че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще постъпят по същия начин.“
Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази, които нямат голям смисъл и са се превърнали в клишета на нашата култура. Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обезкуражава логиката на втория.
Посланието е ясно, като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствате. Чувствате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко, стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствате нещастен, потиснат или обиден. След това започнете да анализирате, кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар