// Вие четете...

Поведенчески модели

Моделът на поведение на съвременната жена?

stres49„Всеки става, но не за всяка работа.“

Моделът на поведение на съвременната жена?

Генитално тя е определена като жена, облича се в зависимост от социалния момент и се гримира според повелите на модата. Външно може да е типична жена, приспособила се към господстващия стереотип, но вътрешно не се се е само определила, нито е развила своята личност. Всъщност с избора си да се превърне в подходящ любовен обект тя се само обезличава като жена, което е вторият й опит от такова естество. Първият, както вече знаем, е свързан с липсата на мъжки атрибут, пораждаща у нея чувството, че е била осакатена или „недовършена“. Парадоксално е обаче, че в стремежа си да си възвърне нараненото самоуважение, тя съсредоточава всичките си усилия върху външния вид, тоест върху превръщането си в предмет на любовта, с което доброволно се обезличава като жена. Непрекъснатият й стремеж към само оценяване чрез външното (красота, младост, грим, дрехи) има една – единствена цел – да привлече мъжа, а не да се реализира.
Карлос Кастиля дел Пино в „Четири есета за жената“ твърди: „Общата участ на жената в нашето общество е нейното своеобразно отчуждение… Най-силната форма на отчуждение е тази, която е съпътствана от неосъзнаване на собственото си отчуждение… да бъдеш жена е все едно да имаш някакъв недъг… В действителност мъжът гледа на жената като на предмет. Жената е използвана от мъжа… За мъжа жената е обект, предлагащ любов… Борбата за оцеляване при жената се превръща чисто и просто в борба за мъжа.“
По-нататък същият автор пише: „Фрустрацията е налице във всички етапи, през които минава жената в процеса на усвояване на своята функция…“ Кои са етапите на тази фрустрация? „Главната посока на всеки етап от еволюцията на женската фрустрация е обучението в пасивност – от първоначалните недвусмислени доказателства за нейната слабост в сравнение с мъжа, от по-голямата деликатност на дрехите й до твърде различния характер на нейните игри и дейности. Към това трябва да прибавим и обстоятелството, че още в началото й се втълпява както нейната безпомощност, така и необходимостта от закрила именно от мъжа… Не е нужно момичето да осъзнава липсата на мъжки атрибут, за да страда от безполов комплекс. Достатъчно е да усеща върху самата себе си всички тези ограничения, които я тласкат към пасивност и зависимост.“
Във всички общества по света от мъжа се очаква сила и агресивност, а от жената – пасивност, нежност и всеотдайност. Културните образци на човечеството са утвърдили пасивността като основно поведение на жената. Аристотел аргументира бащината и съпружеската власт така: „Властта на мъжа е справедлива, защото се основава на естественото неравенство между човешките същества.“
Още тогава жената е била смятана за непълноценна от метафизична гледна точка, тъй като въплъщава отрицателното начало на материята, за разлика от мъжа, който олицетворява формата – божественото начало, синоним на мисълта и разума. Разпространено било схващането, че жената изпълнява второстепенна функция; подобно на земята, която трябва да бъде засята, така и нейната единствена заслуга е да бъде плодовита утроба.
В своя труд „Съществува ли майчината любов?“ професор Е. Бадинтер говори за клеймото, което християнската теология поставя върху жената. Става дума за онази част от Битието, в която се говори за създаването на мъжа и обстоятелствата около първородния грях. Първоначално Бог създава мъжа, но като вижда колко е самотен, му изпраща дълбок сън, взема едно от ребрата му и сътворява жената, която следователно се ражда от мъжа. Съществен и основополагащ е моментът, в който жената се явява като отговорна за греха и последвалото падение на мъжа. Змията обещава на Ева да бъдат с Адам като богове, познаващи доброто и злото. След грехопадението на мъжа Бог обявява вината на жената и я проклина:
1) „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна“.
2) „С болки ще раждаш деца“.
3) „И към мъжа си ще тегнеш и той ще бъде твой господар“.
Според професор Бадинтер, понятието „тежнение“ съдържа в себе си идеята за пасивност, подчиненост и отчуждение, които ще определят бъдещата участ на жената, докато Адам, утвърден в ролята си на господар и повелител, е осъден единствено да работи с пот на челото и да бъде смъртен като Ева.
По-нататък Бадинтер продължава: „Оттук произтичат редица обстоятелства, които предопределят образа и участта на Ева. Тъй като е по-податлива на изкушенията на плътта и суетата, тя става причина за злочестието на мъжа. В най-добрия случай се явява като слабо и лекомислено същество. По-късно е отъждествена със самата змия, тоест с демона – изкусител. Така Ева се превръща в символ на злото.“
Бенедети твърди, че когато жената отказва да се подчини на мъжа, тя се противопоставя на Божията воля, повеляваща жената да се покорява на мъжа, който е по-благороден и възвишен, тъй като е образ и подобие на Бога, а жената е само образ и подобие на мъжа.“
Бенедети обръща особено внимание на женското коварство. В миналото е било обичайно жената да се възприема като „дяволица, вещица“. Постепенно това обвинение се смекчава и се свежда до понятието за женската слабост и безпомощност, залегнало и в Гражданския кодекс, където изрично се постановява, че съпругата дължи послушание на съпруга.
Мнозина мислители, между тях и Русо, поддържат тезата, че жената е създадена не за себе си, а за да доставя удоволствие на мъжа, да му се подчинява, да му бъде приятна, да отстъпва и дори да понася неговата несправедливост.
Ако направим кратък преглед на женската психика в исторически план, ще получим следната картина:
а) сам Бог я отхвърля, низвергва и наказва, осъждайки я да се подчинява на мъжа – огромно и неизличимо клеймо, с което може да остане жигосана завинаги;
б) липсата на мъжки атрибут поражда у нея силен комплекс за малоценност, както и завист към мъжа;
в) хормоналната й система предопределя по-ниска агресивност в сравнение с мъжа или по-висока граница за проява на тази агресивност. Това намалява възможностите й за успех при овладяването на ръководни и престижни роли;
г) възпитавана е да бъде пасивна и да приема ролята на майка, въздържайки се да участва в онези дейности, в които мъжът има превес. От малка й се втълпява, че не трябва да прави едно или друго, тъй като е слаба и крехка – дейности, заради които мъжът ще бъде поощрен;
д) функцията й на майка също я обрича на пасивност и страдание, тъй като ражда в болки и поема грижата да възпита и отгледа децата – обстоятелство, което възпрепятства или ограничава възможностите й за образование и работа;
е) превръща се в „любовен предмет“, тъй като възлага всички свои надежди за успех в живота на възможността „да хване“ някой мъж;
ж) в крайна сметка, превръщайки се в „любовен предмет“, тя не постига женска реализация, доказателство за което е огромният процент разочаровани, объркани, фригидни или незадоволени жени.
Към това трябва да прибавим и тяхната собствена убеденост в твърде ограничения принос на жените към науката, културата, изобретенията и изкуството.
След всички тези съображения никак не е чудно, че у жените екзистенциалната тревога е значително по-висока, отколкото у мъжете, и че те се стремят да се изявят и изтъкнат, дори и имитирайки мъжете.
Погрешно е обаче жените да обвиняват единствено мъжете за дискриминацията, на която са подложени, защото – по думите на Стивън Голдбърг – както мъжът, така и жената са възпитавани или подготвяни от обществото за оптималното осъществяване на собствените си възможности, които се основават на биологичните особености на всеки пол. По този начин, когато обществото възпитава момичето, като потиска или обезкуражава онези дейности, които изискват агресивност, сила, авторитет или власт, то просто й спестява бъдещата неизбежна фрустрация от невъзможността да постигне най-високата степен на тези роли. Така обществото подбира средствата, чрез които да управлява по-добре и по-ефикасно наличните естествени ресурси. Всъщност то се съобразява с особеностите и на двата пола.
Невъзможно е жената да въстане срещу Божията воля, да отрече липсата на мъжки атрибут, да промени хормоналната си система или да накара обществото да я подготви по определен начин. Всъщност, единственото, което й остава е да избере майчинството, или да имитира мъжки роли, за да се възползва от същите привилегии с които разполага мъжът, дори с риск да изгуби собствената си женственост.
Наистина ли жената е неизбежно и безвъзвратно осъдена да заема подчинено положение спрямо мъжа? Според Голдбърг – мъжът е бил, е – и ще бъде властващ във всеки вид общество, поради своите неизменни физиологични особености, моделирани от еволюцията и предаващи се чрез генетичния код. Макар да приемаме някои от горепосочените аргументи, жената може да постигне пълно и абсолютно равенство с мъжа, но не чрез държавни декрети, а чрез индивидуалната си реализация. Това предполага обаче желание и решимост от нейна страна, както и пълно осъзнаване на психологичните и социални механизми, които я държат в подчинение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар