// Вие четете...

Поведенчески модели

Моделът на отлагането?

M69„По-лесно е да кажеш, отколкото да направиш. Верността към думите е мярка за чест.“

Моделът на отлагането?

Отлагането може да бъде определено като „изкуство да поддържаш връзка с вчерашния ден и да отбягваш днешния“. Ето какъв е моделът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избрали това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извършите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го направя много добре или, а пък може и някой друг да го свърши, и без това няма да ми достави голямо удоволствие да го върша. Затова ще изчакам, пък сетне ще решавам кога и какво ще правя.” Така не е необходимо да признавате пред себе си, че няма да го направите, и по-лесно можете да приемете самия себе си. Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в играта, когато трябва да извършите нещо неприятно или трудно.
Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации. Вие сте човек, който винаги отлага и никога не свършва нещата, които трябва да свърши.
Разбира се, съществуват различни степени на протакане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизмама. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълните дадена задача, то тогава можете да оправдаете ниските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време“. Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хора свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплаквате, колко много неща имате да вършите, тоест вие протакате и тъй като постоянно се оплаквате не ви остава време в настоящия момент, за да ги свършите.
Ако се огледаме, непременно всеки от нас ще открие някой колега или колежка, която да отговаря на характеристиките на специалист по отлагането. Те непрекъснато отказват да поемат нови ангажименти и говорят, колко много неща имат да правят. Когато те говорят, другите се уморяват само, като си представят ритъма на живота им. По-внимателният анализ обаче би разкрил, че тези наши мили колеги всъщност вършат твърде малко неща. В ума им се въртят безкрайно много идеи, но те никога не се заемат да осъществят някоя от тях. Можем да си представим, как всяка нощ, преди да заспят, се самозалъгват с обещания, че утре ще свършат дадена задача. Как иначе биха могли да заспят, без да нарушат целостта на модела за само залъгване? Те със сигурност знаят, че утре няма да свършат нито една от предстоящите задачи, но дотогава, докато си обещават, че ще я свършат, настоящите им моменти са в безопасност.
Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте, от думите които казвате. Това, което вършите в настоящите си моменти е единственият показател за това, какъв сте като човек.
Следващия път, когато кажете, че ще свършите нещо, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си за следното – „Не говорете. Това, което сте, непрекъснато се издига над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното.“ Те са противоотрова срещу протакането.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар