// Вие четете...

Истината е в избора

Модели на социални взаимоотношения.

„Едни са щастливи в младостта, други – в старостта.“

Според изследвания, от „Самоубийството” на Дюркем до днес се счита, че социалните отношения осигуряват емоционална, социална и икономическа помощ, която повишава физическото и емоционално удовлетворение от живота. През изминалите три десетилетия обаче изследователи откриват, че социалните взаимоотношения сами по себе си не са универсална защита за благосъстоянието в късната възраст. По-скоро защитните ефекти на социалните връзки варират в зависимост от структурата, природата и качеството на отношенията.

Напредъкът в методологията на изследване на ролята на социалните отношения също дава възможност на изследователите да констатират дали между отношения и здраве има значима зависимост (тоест директни ползи от социалните отношения) или избор (тоест характеристики на хората, които формират и поддържат отношения по траекторията на жизнения път). Социалните геронтолози вече не питат „Дали социалните отношения влияят върху благоденствието на възрастните хора?” Днес те питат: „Защо, как, кога и на кого социалните отношения се отразяват върху здравето?”

Концепцията за социалните отношения обединява разнообразие от структури, функции и качества. Социалните отношения могат да са основани на юридически връзки, кръвни отношения, общ статус или просто привързаност и желание за обща принадлежност. Връзките варират също в зависимост от степента на доброволност, непрекъснатост и продължителност. Доброволността се свежда до това дали избираме да поддържаме такава връзка, непрекъснатостта индикира дали е възможно да се прекрати връзката, а продължителността описва времето, в която тази връзка съществува. Семейните връзки, по-специално отношенията с роднини по кръв като родители, братя и сестри и деца, не са доброволни и се базират на задължение, така че не могат да бъдат прекратени лесно. Обратно, в модерните общества приятелството и интимните отношения са доброволни. Повечето хора избират за приятели и съпрузи хора, които харесват и имат общи вкусове и разбирания. При това социалните отношения с приятели и дори романтични партньори днес могат да бъдат прекъснати, без да се нарушат важни норми, отнасящи се до задължения и отговорност, макар това понякога да е свързано с обвинения, цената на емоционална и финансова загуба от прекъсването им. От всички връзки, с най-дълга продължителност са отношенията между братя и сестри. Те се изграждат от раждането и обикновено са до смъртта на единия от тях. Бракът, отношенията родители – деца и приятели, обикновено започват по-късно в живота на хората, когато се омъжат или родят, или създадат нови партньорства.

Социолози и психолози търсят да измерят важните качествени и количествени аспекти на социалните отношения. Първите изследвания обикновено се фокусирали върху количествени характеристики като брой на лицата в социалната мрежа, за да уловят степента на интеграция. През отминалото десетилетие изследователите на социалните мрежи са развили нови мерки за по-нататъшно измерване на количествените аспекти на взаимоотношенията на хората, включително тяхната интензивност, тоест броя на хората в индивидуалната мрежа, които се познават и честотата на различните типове взаимоотношения, обменяни в една проста диадична връзка. Един от най-големите изследователски приноси в тази връзка е широкото признание на качествените (или субективни) аспекти на взаимоотношенията и тяхната по-важна роля за човешкото благосъстояние, в сравнение с простото изброяване на „значимите други”. Например, измеренията на получаваната подкрепа са по-силен предиктор за благополучие, отколкото броя на хората в една мрежа, която може да осигури такава помощ. По същия начин субективните оценки за позитивни и негативни характеристики на взаимоотношенията са мощни критерии за благосъстоянието на старите хора. Позитивните оценки включват „да се чувстваш обичан, обгрижван и разбиран”, докато негативните аспекти са свързани с неудовлетвореност, критика и конфликт. Ново виждане има по отношение на концептуализацията и операционализацията на „амбивалентността”, което означава да имаш както позитивни, така и негативни чувства по отношение на хора или връзки. Например, добронамерените желания на партньора да дава съвети могат да бъдат оценени положително, но също така могат да бъдат възприети отрицателно като критика. Амбивалентността е обща характеристика в отношенията в късната възраст, по-специално между съпрузи и родители, и техните пораснали деца.

Социалните отношения широко варират във връзка с функциите, които изпълняват в зависимост от възрастта. Старите хора често разчитат на членове на своите социални мрежи за емоционална и инструментална (практическа и финансова) подкрепа, както и може да очакват и желаят различни типове помощ на основата на определени отношения. Те очакват обикновено инструментална и емоционална подкрепа както от членовете на семейството, така и от приятели.

Приятелствата са нещо различно от семейните отношения понеже са доброволни, а не задължителни и обикновено се основават повече на емоционална, отколкото на инструментална подкрепа. Приятелите обикновено са на приблизително еднаква възраст, докато семейните отношения включват и тези между генерациите. Това може да е белязано с дисбаланс във властта и контрола. Заради естеството си на доброволна дейност, приятелствата изискват повече действия и мотивация, отколкото фамилните взаимоотношения. Приятелите трябва да бъдат намирани, връзките е необходимо да се поддържат и „култивират” – или в случай на неудовлетворителни отношения – да бъдат преустановени. Здравите приятелства имат своя еквивалент на „даване и получаване”: Да могат обратно еквивалентно да върнат „жестта” (това, което са получили). И това е по-важно за качеството и поддържането на приятелството, отколкото за роднинските отношения. Понеже приятелствата в по-малка степен са институционализирани, отколкото семейните отношения, нормите за действието им не всякога са ясни и могат да създават потенциал за разногласия и неразбиране.

Приятелствата носят повече плюсове, отколкото минуси, включително общуване, дружба, компания в споделяне на свободното време, емоционална подкрепа, социална интеграция и неформална помощ. Приятелството е по-мощен фактор за психологическото благосъстояние на старите хора и удовлетвореност от живота, отколкото семейните отношения. Хората с много приятели обикновено са в по-добро здраве от другите с по-малко приятели. Макар тази връзка да е взаимно свързана – тези с добро здраве имат по-голяма възможност да поддържат приятелства. Както семейните отношения, приятелствата се различават в степента на инструментална и емоционална подкрепа, която осигуряват. Според Приятелствата са два вида: доверителни и сътрудничещи. Доверителните се базират на интимни разговори, грижа, силна емоционална привързаност, обвързване, отговорност и лоялност. Другият тип обратно включва интегриране, социално общуване в групи и реципрочност.

Приятелствата в късна възраст варират по пол и социално положение. Старите жени споделят повече интимни тайни с приятелите си, докато при мъжете приятелствата се базират на споделени дейности. Като резултат жените общуват предимно в рамките на собствения си пол, за разлика от мъжете, и това е особено характерно за семейните. Болшинството от семейните жени имат интимни доверителни приятелства извън тези със съпруга си, за мъжете по-скоро е характерно обратното.

Приятелствата се променят по количество, качество и значение през живота на хората, по-специално когато човек се сблъсква на старини със събития като смърт на съпруг(а) или здравни проблеми и с промяна на потребностите. Социо-емоционалната селективна теория, която има голямо влияние в изследването на тези проблеми, твърди, че старите възрастни в резултат на опита и възрастта селективно избират да поддържат относително по-малко контакти и приятелства, но с по-високо качество. Случайни и по-малко ценени връзки могат да отпаднат само в случаите, когато се поддържат изключително важни и съдържателни отношения.. Емпирични данни потвърждават, че с остаряването се наблюдава редуциране на броя на приятелите, което се отбелязва от респондентите. Когато възрастните се пенсионират, техните връзки с приятелите от работата отслабват, докато в същото време физическото им здраве се влошава, потребностите от грижи и функционалните ограничения могат да пречат и да забавят способността им да поддържат социални контакти. Според някои учени връзките онлайн могат да станат изключително важни за старите хора, по-специално за онези със сериозни ограничения по отношение на мобилността, доколкото последната прави социалните контакти с познатите и взаимодействия възможни, но отслабват живите връзки помежду им.

Една много важна насока за изследване, която се очертава, е идентифициране на специфични задачи, в които приятелите са „заместващи”, когато не може да се разчита на семейните връзки. Например, изследване на избора на здравни грижи на старите хора показва, че почти всички семейни (и родители) посочват, че желаят другия съпруг(а) (или детето) да вземе решение за живота им. Сред несемейните бездетни хора, обратно, близо ¼ посочват приятел, който да играе тази важна роля.

Други изследвания показват, че вдовците е по-малко вероятно да търсят нови интимни партньорства, ако техните социални и емоционални потребности са задоволени от приятели, които ги подкрепят. Сред бъдещите кохорти на стари хора, за които разводите ще бъдат повече и раждаемостта по-ниска, в сравнение със сегашните кохорти, приятелствата могат да бъда съществен източник за инструментална и емоционална подкрепа.

Могат да се очертаят два модела на влияние през изминалите три десетилетия, които характеризират предпочитанията на старите хора по отношение на получаването на подкрепа. Йерархичният компенсаторен модел предполага, че старите хора имат подредени приоритети за търсене на помощ от другите. Болшинството от тях биха се обърнали най-напред към членовете на семейството и после към хора, извън семейството, когато нямат роднини. Има наблюдения, че на първо място хората предпочитат да получават подкрепа от съпруг(а), след това от деца, други роднини, приятели и професионалисти или институции и организации. Емпирични изследвания в общи линии подкрепят този йерархичен модел – старите хора в действителност най-често предпочитат и получават помощ в тази последователност.

Функционалният модел отчита, че отношенията на подкрепа най-често са насочени към нуждите и ресурсите на всеки от връзката. Например, омъжената жена може да се обърне за помощ към своя приятелка за домакинска помощ, ако нейния съпруг е болен и не може да свърши тази работа. Изследвания показват, че емоционалната подкрепа от приятели е по-силно свързана с емоционалната удовлетвореност, отколкото подобна помощ от страна на семейството. Счита се, че подкрепата е най-ефективна, когато се осигурява от хора, които са най-квалифицирани в съответното поле на потребности.

И двата модела обаче се отнасят до отношения, определени в някакъв момент във времето. За разлика от тях моделът „конвой” представлява набор от „значими други”, на които може да се разчита в случай на необходимост от инструментална и емоционална подкрепа в живота. Стойността и значимостта на типовете подкрепа, както и предпочитанията на хората могат да се променят. Броят на хората включени в един „конвой”, както и степента на близост с всеки от тях са динамични във времето. Моделът включва също така „подкрепата на банките”, в които се влагат депозити за посрещане на бъдещи нужди или разходи. Моделът „конвой” е механизъм, според който грижата за старите в семейството става задължителна – порасналите деца са длъжни да се отплатят на родители и баби/ дядовци за помощта, която те са им оказали по-рано в живота.

Тези три модела предполагат, че старите искат подкрепа от значимите други. Самоувереността и желанието за независимост са основни ценности на капиталистическите общества и старите хора не биха искали подкрепа от други. Дори когато имат сериозни физически и здравни проблеми, те не желаят да живеят със своите пораснали деца. Предпочитат да останат независими и остават в собствените си жилища: Тоест подкрепата, която желаят се изразява в „близост от разстояние”. Чувството на зависимост от значимите други, особено когато това се касае до грижи, свързани със здравето, има негативни последици в чувство за немощ и уязвимост, дори може да предизвика желание за край на живота и да ги тласне към смъртта. В заключение социалните отношения на старите хора не са монолитни, те се различават по брой, структура, субективни качества и функции.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар