// Вие четете...

Истината е в избора

Модели на поведение при проблем.

„От добрите мисли укрепва умът.“

Тъмната страна на творческата система. Много е трудно да живеем така, че да имаме ефективен контрол при всичките си между личностни връзки, но обикновено това не е и наложително, стига поне няколко от тях да са истински удовлетворителни за нас. Когато обаче се разболеем, е добре внимателно да огледаме всяка от тях поотделно. Може да се окаже, че някоя е по-разочароваща и нещастна, отколкото сме склонни да си го признаем дори пред самите себе си. Можете да ги осмислите самостоятелно или с помощта на някой приятел или роднина, на когото имате пълно доверие, с личния си лекар или най-добре със специализиран в теорията на избора консултант.

Нека видим какво е мястото и приложението на теорията на избора в тази насока. Но трябва да подчертаем, че дори ако това, което ви предлагаме, не ви помогне, то в никакъв случай няма да ви навреди. Лечението чрез теорията на избора е напълно безплатно, когато я прилагате самостоятелно. Когато се обърнете към консултант, цената е умерена и обикновено няколко месечни консултации са напълно достатъчни, особено ако по време на тях съответният специалист ви запознае с теорията на избора и ви научи как да я прилагате.

Когато се сблъскаме с някое голямо разочарование в своя между личностна връзка, обикновено не знаем какво да направим, за да не се чувстваме толкова дълбоко нещастни. Подсъзнателно търсим в паметта си някакъв тип поведение, което в миналото ни е носило известно облекчение. Почти във всички случаи, когато животът ни излезе извън контрол, неволно намираме утеха в депресията – поведение, заучено в детството, когато сме били изцяло зависими от хората, полагащи грижи за нас. Но въпреки че депресията не е ефективно поведение, а наранява и парализира, тя все пак ни носи повече облекчение, отколкото каквото и да било друго. Причините са три.

Първо, депресията – както и всички други симптоматични типове поведение, като ревматоидният артрит например – потиска до голяма степен гнева, който, ако бъде отприщен, може да нанесе много по-сериозни поражения.

Второ, този тип поведение е заредено със силен зов за помощ и при него в много случаи подходящата консултация е ефективна. Пък и ако страдаме от автоимунно заболяване, сигурно ще потърсим лекар заради симптомите му и тогава има вероятност той също да ни насочи към психотерапевтична консултация, която да ни помогне.

И трето, този тип поведение ни възпира да не направим нещо, за което се страхуваме, че можем да се провалим. Много по-лесно е да потънем в депресия или да боледуваме психосоматично, отколкото да погледнем истината в очите и да потърсим нова връзка или нова работа, особено ако вече е имало случаи да бъдем отхвърлени, а повечето от нас са изживявали подобни ситуации.

Но въпреки че депресията ни създава известно усещане за контрол, цената за него е много висока – собственото ни чувство на дълбоко нещастие. Ето защо твърде често, дори докато сме в депресия, постоянното ни усещане за мрачно отчаяние ни подтиква да търсим по-добри за нас решения. Възможно е да изглеждаме примирени с положението си, но всъщност да не сме. В човешките гени не е заложено безропотно примирение с чувството за отчаяние и разочарование, каквото ни носи неудовлетворителната между личностна връзка. В такива случаи творческата ни система обикновено се задейства веднага, независимо че предложението и може да бъде не само неефективно, но в някои случаи дори психически или физиологично по-вредно, отколкото е самата депресия. Но при всички положения целта на намесата й е да се опита да открие някакъв нов тип цялостно поведение, което да доведе до решаване на проблема.

И все пак, доста често хора, които не могат да открият начин да упражняват по-ефективен контрол над живота си или пък по една или друга причина не желаят да се откажат от мъчителната за тях между личностна връзка, избират да останат депресирани през целия си живот. Депресията често е придружена и от други психосоматични симптоми, но в много от случаите обикновено се появява някакво ново автоимунно заболяване, като ревматоиден артрит например. Чрез него творческата система на съответния човек му създава усещане за известен контрол над живота му. Независимо че този контрол е само привиден, усещането все пак е достатъчно силно, за да го накара да се откаже от подсъзнателния си избор да бъде депресиран.

Но освен физиологичните автоимунни заболявания, много по-често срещано явление е полудялата ни творческа система да ни предлага обикновено едно, но понякога и цяла група от нови психологически поведения – постъпки, мисли, чувства. Психиатрите определят тези променени типове цялостно поведение, заедно с депресията, като душевни заболявания. Повечето от тях се проявяват под формата на неврози, психози, мании или физическа болка, обикновено главоболие или болки в гърба, за която не се открива физиологична причина.

Ако автоимунното заболяване е психологическо, възможно е никога, дори при консултация, да не се открие причината, поради която сме го избрали, но има все повече научни доказателства, че то почти винаги е свързано с някакъв проблем в между личностните връзки. Този проблем може и да няма пряко отношение към любовта, а примерно да отразява желанието ни да получаваме повече грижовно отношение от страна на околните или пък да ни се налагат по-малко изисквания в една или друга област от живота ни. Но при всички положения всяко автоимунно заболяване, психическо или физиологическо, е белег, че някоя важна за нас между личностна връзка не е удовлетворителна. Човекът наистина е социално животно и сериозните неблагополучия на между личностните му взаимоотношения и връзки може действително да го доведе до лудост и болест.

И все пак, това че собствената ни творческа система ни предлага подобни типове поведение, наречени душевни заболявания, не означава, че сме длъжни да ги приемем. При психозите творческата система ни предлага халюцинации и самозаблуди, дори нарушения във физическата дейност, при това толкова настойчиво и силно, че ни е трудно да не ги приемем. А ако животът ни е почти напълно лишен от ефективен контрол от наша страна, често се оказва и почти невъзможно да ги отхвърлим. Това е така, защото дълбоко в гените ни е закодиран мощният природен постулат за съхранение на вида, който ни диктува на всяка цена да се опитваме да овладяваме гнева си, защото проявата му може да се окаже убийствена за нас или за околните. Също така много често ние подсъзнателно използваме тези симптоми било за да отправим зов за помощ, било за да избегнем необходимостта да се погрижим сами за себе си или да преразгледаме старата и да потърсим нова между личностна връзка. В такива случаи подходящата консултация често може да убеди съответния човек да престане да приема разрушителните психологически предложения на собствената си творческа система. Но дори без консултации, не всеки, който е приел подобно предложение за лудост, остава за цял живот луд.

Стотици хиляди хора, чийто живот понастоящем е съвършено нормален и щастлив, в миналото си са имали епизоди на лудост. Други милиони са избирали депресия, фобия, мания, компулсивно поведение, тревожност, паника или болки без физиологическа предпоставка, но после са се отказвали от тях и са заживявали нормално. Самостоятелно или с помощта на консултации те са избирали да отхвърлят тези предложения на творческата система и са си възвърнали способността да упражняват ефективен контрол над собствения си живот. И най-сетне, възможно е собствената ни творческа система да ни предложи идеята за самоубийство: веднъж завинаги да се освободим от проблема, а заедно с него и от мъката и болката си. Извършването на самоубийство е последната и най-отчаяна крачка на човешката творческа система. Но ако на хората с такива помисли им се предложи консултация и помощ, те обикновено я приемат и избягват тази последна крачка.

Почти във всички случаи хората откликват охотно на възможността да се откажат от мъчителните си симптоми, като възвърнат контрола над живота си по различни, по-добри за тях начини. Не е никакво състрадание това да се държиш към дълбоко нещастните и отчаяни хора като към безпомощни, безнадеждни и неспособни да се справят сами с живота си, независимо какво се е случило с тях. Състраданието означава да откриеш и да вярваш в истината, както и в способността на хората да я приемат, да я осмислят и да я използват за свое собствено добро. Състраданието се изразява в това да съдействаш на човек, който страда да помогне на самия себе си.

Когато на хората им се помогне да видят и да възприемат психологическия си проблем просто като една от многото възможности за избор, това за цял живот освобождава съзнанието им от парализиращото чувство на безнадеждност, защото отхвърля загадъчността и страха, че ги е сполетяло нещо непреодолимо и е извън техния контрол. Осъзнаването, че съществуват и други възможности за избор и че могат веднага да се насочат към един по-различен, по-ефективен и по-удовлетворителен начин на живот освобождава творческата система на хората и тя започва да им предлага решения, които да не им нанасят вреда, а да ги правят щастливи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар