// Вие четете...

Човешката душа

Модели на поведение в живота.

„Принудената доброта не заслужава благодарност.“

Разбирането как съзнанието ни е станало такова, каквото е, и защо изпитваме точно този спектър от емоции, желания и страсти, може да бъде изключително ценно при опитите ни да отстъпим крачка назад от въпросните емоции, желания и страсти. За да осъзнаем, че ние сме ги проектирали и създали, просто трябва да осъзнаем начина, по който те функционират и протичат през нас. За да видим срещу какво сме изправени, трябва да вникнем в работата на своето съзнание.

И така, общият контекст на голяма част от предизвикателствата, с които се сблъскваме, е необходимо да осъзнаем, че човекът е еволюирало същество. Това означава, че всички ние сме продукт на потока на живота на тази планета, на борбите за оцеляване на милиони форми на живот, 99 процента от които вече не съществуват.

Едно от ключовите послания на съвременната наука е, че ходът на еволюцията не е непременно „добър“. За да може да еволюира дадена стратегия или качество, то просто трябва да надделее над другите. Една стара шега гласи: „Няма нужда да тичаш по бързо от вълка, важното е да тичаш по бързо от приятеля си“. Е, не звучи добре за приятелството, но пък ясно показва, че част от нещата, които еволюцията е дала на животните, за да им осигури предимство в един аспект, може да е за сметка на способностите им в друг. Просто предимството в една област е недостиг в друга.

Друга причина еволюцията невинаги да води до добри резултати, е, че тя работи с вече съществуващи реалности. Тя не може да изтрие всичко и да започне на чисто. Нашият мозък не се е появил de novo, а е резултат от милиони години еволюция. А това означава, че новите адаптации могат да влязат в противоречие с старите и да породят проблеми.

Човешкото въображение ражда великолепно изкуство, но същевременно и много коварство. Мислите и фантазиите ни от най-висш порядък могат да бъдат управлявани от много по стари, примитивни желания и емоции, съществували далеч преди способността за въображение и сложно мислене.

Трябва също така да знаем, че много от нашите човешки промени и адаптации са еволюирали, за да отговарят на определени социални и екологични условия, съществували преди милиони години, когато е имало висока детска смъртност, хората са живели в малки, сплотени, но изолирани една от друга групи, враждебно настроени помежду си, всеки е общувал с едни и същи, малко на брой хора /приблизително сто – сто и петдесет/ и когато животът се е крепял предимно на лова и събирането на растения. Ето защо значителна част от типичните ни модели за мислене и понятия като „родственик, приятел и враг“, отразяват начина за организиране на социалната информация, типичен за древността.

Съвременният живот може да ни служи добре в много отношения, но също така може да доведе до претоварване на контекста. Модерният начин на живот може да „прегрее“ физиологичните ни системи – сърдечносъдовата ни система, например, не е пригодена да се справя с мазни храни, с ниска физическа активност и с тютюнопушенето. Затлъстяването е проблем, защото сме еволюирали в свят с недоимък, в който е трябвало да се движим, за да си осигурим храна. Ние сме развили вътрешни механизми за самоограничение. Сега живеем в свят на изобилие, на супермаркети и автомобили, в които производителите на храни харчат милиарди, за да създадат вкусни и пристрастяващи изделия. Създали сме среда, в която се тровим с химикали от най различни промишлени процеси /включително и от хранителната индустрия/, без да имаме и бегла представа как ни въздействат те. Изследванията вече сочат, че част от тези химикали от околната среда и в храните се отразяват негативно на настроението ни и на поведението на децата.

Основните човешки модели на поведение, например тези на конкуренцията, на социално сравняване и надпревара, на социална тревожност и на страх от отхвърляне, може би са функционирали различно в малките, сплотени, познати и стабилни групи в сравнение с днешните големи, постоянно променящи се групи и мегаобщества. Съвременните обкръжения могат да породят контекстуални ограничения, при които новата среда възпрепятства развитието на адаптивно поведение. Така например, повечето примати се движат свободно и живеят на групи в дивата природа, а женските и малките са в състояние при нужда да избягват агресивните индивиди. При хората обаче нещата са различни: те са създали брака, домовете и домакинствата, структури, които от една страна, подсилват близостта, но от друга – могат да направят бягството от агресивни индивиди изключително трудно, понякога и невъзможно. /Именно тук обаче до известна степен се корени и домашното насилие./ Друг пример за ограничение върху естественото поведение на бягство и изплъзване от опасността е задължението да плащаме вноски за скъпа къща, заради което не можем да напуснем добре платената си работа, дори тя да ни причинява прекалено много стрес. Такива „капани“ и „уловки“ са особено често срещани фактори при депресия.

Освен това съвременната среда може да фрустрира еволюиралите ни нужди, просто защото те излъчват недостатъчни или неподходящи сигнали. Децата имат нужда от обич, грижа и защита и редица изследвания, особено върху пренебрегвани деца в социални институции, сочат, че тази липса има пагубен ефект върху съзряването на мозъка. Въпреки, че необходимостта от обич и топлина е най-силна през детството, ще видим, че човешките същества са развили необходимостта си от обич, топлина и състрадание в различна степен през целия си живот. „Входящите сигнали“ на обичта и топлината подхранват мозъка ни отчасти, защото привързаността, подкрепата, добронамереността и състраданието водят до освобождаването на ендорфини и хормони като окситоцин например, които въздействат добре както на чувството ни на благополучие, така и на здравето ни.

Съвременната среда понякога ограничава по различни начини постъпването на тези сигнали, като предлага стимулирането на мозъка по други начини, което не е съвсем полезно. Редица автори твърдят, че съвременните степени на конкуренция и на изтощение от работата, телевизията и компютърните игри допринасят за стреса, който може действително да увреди мозъка. Критиците може да възразят: „Да, но нима преди сто години животът не е бил по-труден?“ Разбира се, че е бил, поне в редица отношения. Но това е било и време, когато едно от всички седем деца, е умирало, а средната продължителност на живота в Лондон е била между четиридесет и пет и петдесет години. Естествено, че има различни начини на живот, едни – по сурови от нашия, а други – по добри. Въпросът тук обаче е, че „бизнес моделът“ води до конфликт между това, което искаме в материално отношение и това, което действително ни е нужно като източник на нашето благополучие.

Взаимоотношението между еволюиралите ни предразположения и културата е много силно и не се ограничава в рамките на личността. Самото ни усещане за Аза, за това каква личност ни се струва, че сме, или ни се иска да бъдем, се създава вътре в обществото и културата. Така например, в общество, в което мъжете ловуват в опасни терени сред много хищници под заплахата на други враждебни групи или наличие на силна конкуренция между мъжките индивиди, мъжката самоличност се фокусира върху смелостта, изобщо върху традиционните ценности на мъжествеността и ясното диференциране между половете. Такава социална среда се отразява и на традицията на отглеждане и възпитание на децата, обикновено – строги и наказателни. Тоест, начинът, по който мислите за себе си, ценностите в които вярвате, всъщност се създават в социалния ви контекст. Ако израснете в сигурна, любяща среда, ценностите ви ще бъдат по различни, отколкото ако израснете на улицата сред насилие и заплахи. Ако израснете пък в будистки манастир, ценностите и отношението ви към широк кръг от неща няма да бъдат същите, както ако израснете в семейство на християни или мюсюлмани фундаменталисти. Разбира се, имаме обичай да се фокусираме върху този или онзи човек и да преценяваме дали той лично постъпва „правилно“, или „погрешно“. Предизвикателството обаче е да осъзнаем, че човек е далеч в по-голяма степен сътворен и в много по-малка сам е в състояние да твори самоличността си и представата за собствения си Аз.

Развиването на състрадание е един от най-важните процеси при постигането на щастие и смисъл в живота. Напоследък обаче някои учени изтъкват, че благополучието има множество аспекти, които се обобщават, с „пълноценното изживяване на живота“.

Състраданието понякога изисква да действаме смело и да превъзмогнем тревожността. Развиването на състрадание към себе си и към другите може да ни помогне да преборим с много от житейските предизвикателства, за да ни помогне да се преборим с много от житейските предизвикателства, защото ще се научим как да се справяме със силните емоции, които се надигат в нас, с конфликтите ни с другите хора; ще се научим дори как да мислим за световните проблеми. Възпитаването на вътрешна добронамереност, социална свързаност и доволство ще бъде от голяма полза по пътя ни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар