// Вие четете...

Нестандартни размишления

Мисловни модели.

„Интелигентността е потенциал, а мисленето е умение за използване на този потенциал.“

Позитивно мислене. Все по-популярно напоследък става „позитивното мислене“. И все по-често се срещат хора, които са чели за него, опитвали са се да го прилагат, но някак си не се получава. Или хора, които колкото и да се опитват, не могат да си мислят нищо положително за ситуацията, в която се намират. Следователно са започнали да се убеждават, че или проблемите им са нерешими, дори с този могъщ способ, или те са неспособни и всеобщата световна радост бяга от тях. Разбира се нито едното, нито другото са верни твърдения. Така нареченото „позитивно мислене“ всъщност работи много добре в определени ситуации, но не защото е позитивно, а защото в този определен момент за този определен случай, то е в ролята на „чупещо проблемният модел“. В тази ситуация то е вид нелинейно мислене.

Най-общо казано, ние мислим в модели. Модели, които се изграждат от много фактори – някои сме научили, когато сме наблюдавали другите; някои идват от личният ни опит – от това, което сме чели, гледали, смятаме за правилно; има и такива, които са социално обусловени. Някои модели са навици – просто сме свикнали да мислим по определен начин в определена ситуация. Тези модели са много полезни от комбинативна гледна точка, спестяват ни огромно количество ресурс, позволяват ни да действаме по-бързо и ни помагат да се възползваме от предишния си опит. Да, но има ситуации, в които нашите модели на мислене ни пречат. Чувстваме се затворени и обречени на една и съща реакция всеки път, когато се появи ситуация от определен характер. Ето тук може да приложим нелинейното мислене.

Нелинейно мислене. Най-краткото обяснение на нелинейно мислене може да бъде дадено с въпроса: „Какво не съм правил в тази ситуация?“. Разбира се под „правил“ може да разбираме „мислил“, „чувствал“, „пробвал“ или всяка друга форма на правене. В същината си нелинейното мислене е инструмент, подпомагащ ежедневната, житейската креативност. Този тип мислене прави нещо много важно за нас още в момента, в който чуем за него за пръв път, дори след това никога да не го използваме – намеква ни, напомня ни, че имаме избор как да действаме или да се чувстваме, как да живеем, особено в ситуациите, в които се чувстваме циментирани и в безизходица. Но все пак ако решим да го използваме, какво да правим?

Практиката на линейното мислене е лесно и леко за прилагане поради самият си характер. Ако имате желание да навлезете в нелинейното мислене и житейската креативност, едно просто, но много работещо упражнение, което може да пробвате (но само когато ви е приятно и когато ви хрумне, не под график или като форма на самодисциплина) е „5 неща, които не съм правил в тази стая“. Ще се изумите колко много неща не сте правили дори в най-често посещаваната от вас стая – не сте плували върху килима, не сте подушвали лампиона, не сте яздили масата и куп други неща, които могат да варират от откровено абсурдни до крайно деликатни действия. Всички вариации на въпроса „какво не съм правил в тази ситуация“ могат да послужат за основа на упражнение по Нелинейно мислене. Основните принципи са: ако ще правите нещо, нека то да е абсурдно, да няма общо с реалната ситуация и да ви забавлява. Останалото е въпрос на практика и личен опит.

Какво са мисловните модели? Името им е достатъчно ясно, но въпреки това те имат по-голяма роля в живота ни, отколкото предполагаме.

Всичко, което правим и чувстваме, изхожда от нашите мисли. За да се намираме в някое емоционално състояние, то ние преди това сме имали мисли свързани с него; то не се е породило от нищото. Същото е и с действията ни – те са следствие на мисли, не задължително съзнателни, но все пак – мисли.

За науката е ясно, че мислите ни протичат под формата на електрически импулси през и между невроните. Когато един импулс (една мисъл) премине през няколко хиляди неврона тя създава „невронна мрежа“. Всяка мисъл се характеризира със своя мрежа и колкото по-често я мислим, толкова по-здрава става тя. Така се формират навиците, така името на любимия човек се запечатва в паметта ни и сме способни дори на сън да го споменем. Също на този принцип запомняме и пътя до вкъщи, радваме се, когато видим приятелите си или пък не долюбваме контрольорите в градския транспорт.

Какви тогава може да са „негативните“ страни на мисловните модели? Тези „страни“ са всъщност една голяма „страна“. И тя е ригидността. Имайки едни и същи мисловни модели, попадайки в сходни ситуации, проявявайки сходни реакции и чувствайки се по сходен начин дълго време, над нас надвисва вероятността да затвърдим тези модели до такава степен, че да изпуснем контрола върху тях, да станем неспособни да ги променим или излезем от тях. Нервната ни система лесно свиква с рутината, но това ни лишава от свежестта в мислите, от креативните идеи, които можем да създадем.

За щастие мисловните модели могат да бъдат разчупени, а нервната ни система – освежена и готова за гениални идеи и оригинални решения. Това ни дава възможност да поддържаме ума си гъвкав и остър независимо колко дълго и пъстро живеем.

Дивергентното мислене се отнася до генерирането на множество творчески решения на един и същи проблем. Това е спонтанен, флуиден, нелинеен мисловен подход, основан на любопитство и свободомислие. Всъщност, то много често се среща при децата, тъй като радостта, въображението и новаторската перспектива правят разсъжденията им по-свободни.

Дивергентното мислене е важно в съвременния свят. В едно общество, привикнало да имитира сходни умения, настъпва момент, когато големите компании започват да ценят различните умения. Те търсят други находчиви измерения, които да придават жизненост на техните проекти. Ето защо човек, способен да предлага иновация и креативност, може да бъде привлекателен кандидат. Въпреки това, нашите училища и университети все още отдават приоритет на един много сходен тип мислене в своята методология.

Още през 60-те години Гилфорд обособява и дефинира конвергентното и дивергентното мислене, подчертавайки колко важно е децата да бъдат обучавани във втория тип мислене, но образователните институции не обръщат особено внимание на идеята. Като цяло те отдават приоритет на един вид рефлексия (или по-скоро на липса на такава), където ученикът трябва да използва линейно мислене, правила и структурирани процеси, за да стигне до едно „правилно“ решение.

„Креативността е интелигентност, която се забавлява.“ – Алберт Айнщайн

Макар че в много случаи тази стратегия е полезна и необходима, трябва да признаем, че реалният живот е сложен, динамичен и неясен. Ето защо е нереалистично да се мисли, че проблемите имат само едно решение. Това е една добра причина да се научим как да използваме истинско дивергентно мислене.

Много образователни центрове насърчават своите ученици да правят повече от търсенето на верния отговор – целта е да се задават нови въпроси.

Дивергентно мислене и психологически процеси. Преди да продължим, би било добре да изясним една идея. Не съществува вид мислене, който да е по-добър от другия. Конвергентното мислене (логическото използване на минал опит и знания за намиране на решение) е полезно и необходимо в много случаи. Въпреки това, истинският проблем е, че ние сме били „обучени“ да мислим само по този начин, пренебрегвайки спонтанността, остроумието и завладяващата свобода.

В много от курсовете, насочени към обучението в дивергентно мислене, на учениците се задават въпроси като: Ако имате тухла и писалка, какво бихте могли да направите с тях? А, ако имате четка за зъби и клечка за зъби?

В началото може да е трудно да ви дойде идея. Въпреки това, някои хора са способни да измислят няколко отговора и да генерират куп гениални идеи, защото са добри в това, което се нарича „латерално мислене“. За да разберем за какво иде реч, нека видим какви психологически процеси влизат в действие при този тип мислене.

Семантична мрежа или теорията за свързаността. Дивергентното мислене е способността да намираме връзки между идеи, концепции и процеси, които на пръв поглед нямат никаква пресечна точка. Психолозите, които са експерти по въпросите, свързани с креативността, твърдят, че хората имат различни асоциативни мисловни мрежи: Хората със „стръмни“ семантични мрежи се водят повече от логиката и линейното мислене. Хората с „плоски“ семантични мрежи често могат да свържат две неща, които нямат привиден смисъл помежду си, привнасяйки други мрежи – тогава се ражда гениална идея.

Дясно и ляво полукълбо на мозъка. Всички сме чували твърдението, че дясното полукълбо на мозъка отговаря за нашата творческа същност, а лявата за логическата част от нас. Следователно, според тази теория, хората с дивергентно или латерално мислене използват по-често дясното полукълбо. Е, нужно е да се внимава с този вид генерализации, защото всъщност това е много нюансиран процес.

Не можем да разглеждаме мозъка като обект с ясно разделени области. Всъщност, когато генерираме идея, независимо дали е гениална, консервативна, логична или силно креативна, ние използваме целия си мозък. Ключът е в това как свързваме една идея с друга. Най-изобретателните хора използват дървовидни мисловни процеси. С други думи, те правят връзки в двете страни на мозъка си, а не само в една от тях.

„Въображението е началото на творенето. Представяш си онова, което желаеш, правиш това, което си представяш, и накрая създаваш онова, което желаеш.“ – Джордж Бърнард Шоу

Как можем да се упражняваме в дивергентно мислене? Както казахме, всички ние, независимо от възрастта, можем да практикуваме и подобряваме нашето дивергентно мислене. За да направим това, трябва да се съсредоточим по-специално върху четири области:

– Владеене: – способността да се произвеждат голям брой идеи;

– Гъвкавост: – способността да се създаде голямо разнообразие от идеи, основани на различни области на знанието;

– Оригиналност: – способност за създаване на иновативни идеи;

– Развитие: – способността да подобрим идеите си, да ги направим по-сложни.

Ето и четири начина за подобряване на областите по-горе:

Синектични упражнения. „Синектика“ е термин, измислен от психолога Уилям Дж. Дж. Гордън. По принцип, това означава да бъдем в състояние да намираме връзки между понятия, обекти и идеи, които изглеждат несвързани. Това упражнение отнема много мисъл. Ние можем да го правим ежедневно, като сами избираме понятията.

Например: Какво мога да направя с кламер и лъжица? Каква връзка може да съществува между река Лимпопо в Африка и езерото Байкал в Сибир?

Техниката на Скампер. Техниката на Скампер е друга креативна стратегия, разработена от Боб Еберле. Тя е много полезна за създаването на нещо иновативно и практикуването на дивергентно мислене. Например, да кажем, че трябва да измислим идея за работа. Веднъж, когато имате „идея“, вие трябва да погледнете през поредица от „филтри“.

1. Заменете един елемент от тази идея с друг (Какво можем да променим в начина, по който се забавляваме? А начина, по който работим?)

2. Сега комбинирайте всичко (Какво можем да сторим, за да направим работата по-забавна?)

3. Адаптирайте (Какво правят хората, за да намалят стреса на други работни места?)

4. Променете я (Как можем да работим, без да сме изложени на стрес?)

5. Вкарайте я и в други употреби (Какво е нещото в моята работа, което бих могъл да правя по по-забавен начин?)

6. Премахнете нещо (Какво ще стане, ако стигна до работа по-рано, за да се възползвам по-добре от деня си?)

7. Реформирайте я (Какво ще стане, ако се осмеля да…?)

„По делата им ще ги познаете.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар