// Вие четете...

Морал и Православие

Миропомазване. Покаяние.

„Да се разкаеш е хубаво, но още по-хубаво е да не грешиш.“

Миропомазване.

Миропомазването е тайнство, чрез помазване с осветено миро частите на тялото в името на Светия Дух, необходими за неговото възрастване и укрепване на духовния живот. В Свещеното Писание се споменава за това тайнство, където апостол Йоан говори за вътрешното му действие „Вие имате помазание от Светаго, и знаете всичко… И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже това самото помазание ви учи на всичко и е истинско и не лъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило”. В същия дух говори и апостол Павел „Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помазва, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни”. Оттук са взети думите, които се произнасят при миро помазването „Печат на дара на Светия Дух”.
В Свещеното Писание се споменава и за външното действие на миропомазването. Може да се приеме, че думите на апостол Йоан се отнасят и до видимото помазване, но по-известно е, че апостолите за съобщаване даровете на Светия Дух върху кръщавания използвали ръковъзлагането. Приемниците на апостолите вместо него започнали да употребяват миропомазването, като пример за което могло да послужи помазването, използвано в Стария Завет.
Светото миро се освещава от висшите свещеноначалници, архиереите, които като приемници на апостолите, сами извършвали ръковъзлагане за съобщаването даровете на Светия Дух. Помазването на челото означава освещаване на ума, тоест на мислите. Помазването на гърдите означава освещаване на сърцето, тоест на желанията. Помазването на очите, ушите и устата изразява освещаване на чувствата. Помазването на ръцете и нозете символизира освещаване на делата и цялото поведение на християнина.
Покаяние.
Покаянието е тайнство в което изповядващият своите грехове чрез видимото съобщаване на прощението от свещеника невидимо се прощава и освобождава от греховете си от самия Господ Исус Христос. Това тайнство води началото си от свети Йоан Кръстител, който на идващите при него проповядвал покайно кръщение за прошка на греховете; и хората изповядвали своите грехове. Исус Христос обещал на апостолите власт да прощават грехове „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето”. След Възкресението Си Той действително им дал такава власт, като казал „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат”.
От каещият се, се изисква съкрушение за греховете, намерение да поправи живота си, вяра в Христос и надежда на Неговото милосърдие. Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение. Когато без законник се отвърне от беззаконието си и почне да върши съд и правда, той ще бъде жив за това. За него всички пророци свидетелстват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име. Освен това има и други подготвителни и подпомагащи средства, като постът и молитвата.
Покаялият се грешник, като средство за очистване и умиротворение на собствената съвест може да използва епитимията. Епитимия означава запрещение, забрана. Под това наименование на каещия се, според необходимостта се предписват някои особени благочестиви упражнения и някои лишения с цел освобождаване от неправдата на греха и преодоляване на греховния навик, например като пост повече от определения за всички, а за тежките грехове съответно отлъчване от светото Причастие за известно време.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар