// Вие четете...

Морал и Православие

Милосърдие и жестокост.

DSC_0066„Да се разкаеш е хубаво, но още по-хубаво е да не грешиш.“

Милосърдие и жестокост.

В сърцето на всеки човек се намира ключът за портите на рая и ключът за вратата на ада. Ключът за рая е милосърдието, а ключът за ада – жестокосърдието.
В Антиохия в средата на трети век живели двама християни, които били неразделни приятели. Тогава били едни от най-страшните гонения срещу християните от римските императори. Истинското приятелство между двамата обаче в един момент преминало в жестока вражда.
Единият, наричан Саприкий, бил подложен на мъчения заради вярата си, но не се отрекъл от Христа и заради това бил осъден на смърт, като бъде посечен с меч, извън града. По пътя до лобното място, другият, наричан Никифор, няколко кратно падал на колене пред приятеля си, за да иска прошка, но Саприкий останал неумолим, не приел молбата, не смекчил гнева си и Господ го наказал за неговото жестокосърдие, като отнел от него благодатната сила, която го крепяла при мъченията, и немилосърдното му сърце се изпълнило с малодушие и страх от смъртта. Когато дошло време да наведе главата си под меча, той веднага се отрекъл от Христа. Тогава Никифор се ужасил и започна да го увещава да се опомни и да не се отрича, но напразно. И тогава той се обърнал към войниците „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!“
Тогава управителят наредил да отсекат главата на Никифор и да освободят отреклия се от Христа Саприкий, който поради жестокосърдието си загубил вечния живот.
„Някой от фарисеите Го помолили да яде с него: и Той като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. И ето една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастърен съд с миро и като застана при нозете Му, със сълзи ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. Като видя това фарисеят, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, ще да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. Като се обърна към него, Исус рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ А той отвърна: „Кажи, Учителю!“ Исус рече:“Един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет, но понеже нямаше с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“
Симон отговори и рече: мисля, тоя комуто повече прости. А Той му рече: първо отсъди. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. Ти целувание Ми не даде: а тая, от как влязох, не престана да целува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми, а тая с миро помаза нозете Ми. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, за дето много обикна: а комуто малко се прощава, той малко обича. Ней пък рече: прощават ти се греховете. И тоя дето седяха с него на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? А Той рече на жената: твоята вяра те спаси: иди си с миром.“
Човекът изгражда своята ценностна система и духовен растеж на основата на въздържанието и това съществено ни различава от животните. След пост и изповед при духовника християнинът пристъпя към св. Причастие, за да се съедини с Христа. Сам Нашият Господ на Тайната вечеря установи св. Причастие, като каза да пием от виното и ядем от хляба след претворяването им в Негови тяло и кръв.
Постът и въздържанието са личен подвиг за християнина и са една своеобразна физическа и духовна подготовка за приемането на св. Причастие. В последно време се наблюдава много хора да желаят да постят особено през Великия и Рождествения пост. За съжаление обаче голяма част от „въздържателите“ постят само телесно, но не и духовно, което превръща постът им по-скоро в диета за отслабване. Необходимо е да се знае, че постът няма никаква духовна стойност, ако не се завърши с изповед и св. Причастие в православен храм.
Също така не е необходимо да се изтъква пред другите, че постим. Не е нужно да споменаваме колко ни е трудно да се лишаваме и въздържаме или по някакъв начин външно да демонстрираме, че постим. Духовното въздържание трябва да съответства на всекидневното ни действително поведение, тоест делата ни да бъдат чисти. В тази връзка Блажени Иероним казва: „Каква похвала заслужаваш, ако си блед от пост, а жълт от завист. Що за добродетел е да не пиеш вино, а да си пиян от гняв и омраза.“ „Също кога постите, не бивайте намръщени, като лицемерниците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.“
Много човеци се интересуват, защо при католиците изповедникът духовник и изповядващия не се виждат един друг, а при православните изповедта се извършва лице в лице. Това е така, защото, първо по-добре е да се по-притесняваме за греховете си пред свещеника, отколкото да се срамим от после пред лицето на Господа, и второ, изповядващият поема отговорност пред духовника, че при следващата им среща има задължението да е отстранил греха. В другия случай, изповядвайки се в тъмната стаичка, човекът без притеснение може да си повтаря и потретва греха, без притеснение и не поемайки никакъв ангажимент пред никого.
Съществува една трайна тенденция за много често причестяване, тоест без необходимата подготовка християни вземат св. Причастие всяка седмица. В този случай налице е едно обезстойностяване на Светото тайнство. Господ Исус Христос недвусмислено показва каква трябва да е подготовката за светите тайнства, като сам се подложи на четиридесет дневен пост в пустинята, преди да извърши най-великото тайнство – изкуплението на света от греха.
Св. Теофан ни препоръчва да се причестяваме само през четирите поста в годината или при извънредни обстоятелства, като например при болест, пред дълъг път, през Светлата седмица и други.
Наистина през първите векове след Христа човеците са се причестявали много по-често, но тогава духовно – нравственото състояние на християните е било на по-високо ниво и освен това те са пристъпвали към Светото тайнство по-често поради страх от внезапна смърт при гоненията. В днешния покварен от грях свят е необходимо да се внимава как и колко се причестяваме, защото има опасност поради неподготвеност вместо за спасение св. Причастие да ни бъде за осъждане. „Нека човек изпитва себе си и тогава да яде и пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар