// Вие четете...

Управлението

Механизъм за получаване на печалба.

„Печалбата за един е загуба за друг.

Централната банка като „чадър“ над фалшификаторите на пари. За да могат да усъвършенствуват системата на мошеничество, базираща се на частичното резервиране, държавите създали (по точно: разрешили на лихварите да създадат) институт наречен „кредитор от последна инстанция“, или „централна банка“. Централната банка може да „подсигури“ мошениците: да им дойде на помощ и даде на търпящите бедствие търговски банки „стабилизационен кредит. Въпросите за това, на кого да дадат кредит, а на кого — не, кого да подкрепят, а кого да изоставят на «изяждане» от другите банки, вземат «стопаните» на централната банка, тоест лихварите от по-високо ниво. Очевидно е, че за банкерите, контролиращи ФРС на САЩ (ЦБ на САЩ), никакви «паники» и «набези» не са страшни. Още повече, имаме всичките основания да предположим, че така наречените «стихийни набези» на вложителите на банките при необходимост може да се провокират (обикновено чрез СМИ) от същите лихвари, контролиращи ФРС.

За да могат да създадат в обществото илюзията, че «кредиторът от последна инстанция» се грижи не за лихварите, а за народа, ЦБ са измислили такива инструменти за «управление на риска» като: «банков надзор», «лицензиране на банките», «норми на задължителни резерви», между банков пазар на кредити“ и др.

Централните банки си дават вид, че „контролират ситуацията“ в банковия сектор, осъществявайки банков надзор (анализ на отчетността на банките, друга информация за банките и техните клиенти, инспекции на банките и т.н.). Обаче, какво може да покаже този банков надзор, освен очевидната неплатежоспособност на кредитните организации? Компаниите и организациите от всички други отрасли на „икономиката“ при подобни показатели биха обявили банкрут. Обаче, над банките обикновените критерии за финансова стабилност не се разпростират. В много ЦБ банковият надзор (обикновено наричан с трудния термин „пруденциален надзор“) се явява основен по брой на сътрудниците. Но ето, че резултатите от тази дейност са много неразбираеми. Различните оценки на „платежоспособността“, „устойчивостта“, „надеждността“ на търговските банки, които правят службите за банков надзор, са крайно субективни.

Забавно, в нормативните документи на ЦБ на РФ по въпросите на банковия надзор, основният инструмент за оценка на банките се нарича така нареченото „мотивирано съждение“. Възниква законният въпрос: за каква „мотивация“ става дума? Нормативните документи не дават разумен отговор. Но ако трябва да отговорим не по „книга“, а по „житейски опит“, то ще се окаже, че действително решенията на ръководителите и сътрудниците на службата за банков надзор се оказват „мотивирани“. Но главният „мотив“ не е грижата за обществото, а грижата за собственото благополучие на чиновниците на ЦБ. Става дума за баналните подкупи от страна на търговската банка, на която й е нужна „добра“ или „отлична оценка“. За това, че банковият надзор е сфера на дейността, характеризираща се с разюздана корупция, знае всеки банкер. Ето какво по този повод пише специалистът по банкови кризи К. В. Рудий: „Кредитните учреждения предпочитат да заплатят на управляващия (службата за пруденциялен надзор) за ненамеса, отколкото да загубят бизнес, носещ големи доходи, макар и с голям риск“.

За да покаже ЦБ, че действително „контролира ситуацията“, тя периодично отнема лиценза (правата за банкова дейност) на едни или други кредитни организации. Обаче често това отнемане е обусловено не от това, че банката е неплатежоспособна, а по други причини. Например, по подозрения в „пране“ на „мръсни“ пари. А ако се заровим по-надълбоко, то е често — по причини, свързани с лични конфликти между ръководителите на банковия надзор и търговските банки (обикновено на основата на „делбата“ на банковия процент). Ако говорим за лицензиране на банковата дейност, то тук му е мястото да си спомним думите на вече цитирания от нас М. Ротбардт. Той нарича издаваните на банките разрешения за извършване на кредитно депозитни операции „лицензи за кражба“.

Смокиновото листо на фалшификаторите на пари: „задължително резервиране“.

На търговските банки са били също така наложени определени „ограничения“ във вид на „норми за задължително резервиране“: задължили ги да имат някакъв минимум „истински“ пари, или „резерви“ (които се определят във вид на процент от общият обем задължения). Тези резерви трябва да се съхраняват или в самата банка, или на сметка на дадената банка в ЦБ. Нормата на задължителните резерви днес рядко превишава 10%. Получава се така, че дейността на банката, при която резервирането се намира в нормата, се явява „законна“, а самата банка нерядко се удостоява с похвали като „добросъвестна“.

Ще дадем числен пример, показващ, какво обещава лихварското „задължителното резервиране“ на техните клиенти.

Да предположим, мистър Смит за няколко години от трудовия си живот е спестил сумата 1000 дол., отива в банката и влага на депозитна сметка тази сума във вид на „истински“ пари (банкноти). При норма на задължително резервиране от 5% банкерът оставя от тази сума 50 дол. „истински“ пари в резерв, а останалите 950 дол. веднага или постепенно пуска за всякакви плащания, където не може да се заобиколи използуването на „истински“ пари. Благодарение на това, че у него се е образувал „запас“ от „свободни“ „истински“ пари, той може да даде нови кредити. При даване на нови кредити банката също отваря на получателя на кредита депозитна сметка, на която той зачислява сумата дадена на кредит. На следващия ден след отварянето на депозитна сметка от мистър Смит банката дава на компанията „Браун и синове“ кредит от 5000 дол. Вземайки предвид, че над тази сума също се разпространява нормата за задължително резервиране от 5%, банката резервира още 250 дол „истински“ пари. Забележете, че резервирането се осъществява за сметка на онези „истински“ пари, които донесе в банката мистър Смит. И така, „запасът“ на банката за резервиране по нови кредити вече възлиза на: 1000 — 50 — 250 = 700 дол. Банката при желание и възможност благодарение на този „запас“ може да даде още един или няколко кредита на компании и/или физически лица. Да предположим, че банката се договаря за даването на голям кредит с компанията „Джонсън и ко“. Компанията е готова да вземе кредит на каквато и да е сума, тъй като започва реконструкция на своите заводи. Банката е готова да и даде кредит в размер на 14000 дол., понеже именно при такъв обем на кредита тя може да резервира „истински“ пари 5% от указаната сума (700 дол.). по такъв начин, на основа на депозита на мистър Смит в размер 1000 дол. банката съумява да даде два кредита на корпоративни клиенти на обща сума 19000 дол. Ако в нашия пример предположим, че срокът на дадените кредити е една година, а лихвеният процент е 10% на година, то доходът на банката от кредитните операции ще бъде 1900 дол. Нека предположим, че лихвата на депозита на мистър Смит също е 10% (макар обикновено да е по-малка от лихвата по кредити); в абсолютно измерение това са 100 дол. Като резултат се получава, че банката получава чиста печалба от всички посочени пасивни и активни операции цифром: 1900 — 100 = 1800 дол. Казано по друг начин, банката е получила печалба, равна на 180% от сумата на парите, които мистър Смит е донесъл в банката. Банката е получила печалба, която е 18 пъти по-голяма от печалбата на мистър Смит! Ние съвсем не сме убедени, че мистър Смит ще „излезе сух от водата“. Ако той иска да получи печалба от 180% ще трябва да почака 180 години. По скоро, след поредната банкова криза, банката може да фалира и мистър Смит да загуби парите си. Ето ви хитростта на „народния капитализъм, когато «малкият човек» — мистър Смит го канят да стане също такъв рентиер, като и банкерите.

В нашият пример има определени опростявания. При даване на кредити банката открива сметки на клиентите, по които отразява парите дадени на кредитополучателя (в нашия случай «Браун и синове» и Джонсън и ко“) и които се отличават от сметката на мистър Смит. Сметките на кредитираните могат да имат различни имена „кредитни“, „текущи“, „разчетни“ или др. По остатъка по тези сметки банката плаща малка лихва. Понякога е наопаки, клиента плаща такси. Затова в нашия пример за простота изключихме тези детайли — те не оказват влияние на механизма за получаване на печалба при частично резервиране.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар