// Вие четете...

Защита от манипулации

Методи, с които „работят” свекървите?

„Синът го боли пръста, а майката – сърцето.“

Методи, с които „работят” свекървите?

Разбира се, въпросът за типичната свекърва е също така нереален като въпросът съществува ли партньорство, валидно за всички хора. И въпреки това в многото проведени разговори се откриват някои типични модели и методи, с които „работят“ свекървите.
При това не става въпрос толкова за доброто и злото, колкото за вечната, валидна и до днес битка за влияние върху начина на живот на (единствения) син. Затова сега няма да говорим за въздействието на „затворената връзка“ между майката и сина върху партньорството, а за методите на влияние. Методи, които често се прилагат несъзнателно, без горчивия привкус на пресметливостта. Защото всеки човек е развил собствени стратегии за манипулиране, с които влияе на околните в своя изгода. Това важи особено за свекървите, които вече не живеят в един и същи дом с младите, но продължават да участват в живота им отдалече. Точно майките, които участват в ежедневието на синовете си само по телефона или при отделни (задължителни) посещения, трябва да измислят нещо, за да наложат волята си.
Почти всяка снаха познава следната ситуация: ако разкажем на майка му, че имаме проблеми с връзката си, тя ни напада с пронизващи въпроси и всекидневни загрижени обаждания. Ако премълчим брачните си проблеми, тя усеща с безпогрешния си инстинкт, че „нещо с вас не е наред“. Което, разбира се, я прави още по-любопитна и недоверчива. По правило тя не дава мира и на двамата, непрекъснато настоява да си изясни положението. В зависимост от нрава си свекървата се опитва да узнае истината с предпазливи намеци или настойчиви въпроси, добронамерени съвети, непреки обвинения или дори открито вземане на страна. Съзнателно, но много по-често несъзнателно характерът и позицията на свекървата в триъгълника майка, син, партньорка определят методите на намесата й.
Много често се среща модела на свръх грижовната майка. Дълбоко в сърцето си тя е убедена в едно: че всъщност тя би била по-добрата съпруга за сина си. Тя го познава като никоя друга жена. Не само му е сменяла пелените, но и е наблюдавала оформянето на характера му до последните объркани подробности. Тя е оказала решаващо влияние върху качествата и способностите му, макар че не обича да говори за това. Само дискретно и с едва прикривано удоволствие намеква какво е добро у него и какво лошо. Има точни представи за грижите, които трябва да се полагат за сина й, тя е измислила любимите му ястия и знае, че трябва да се внимава особено за облеклото му, за да не излезе навън с два различни чорапа или неподходяща вратовръзка. Основната й грижа е, че без женски контрол синът й би могъл да пострада сериозно. Макар че официално е преотстъпила грижите за сина си на снахата, тя иска да запази главната роля. В основата на тази връзка между квачката и пиленцето „почти винаги е половият нагон. Тайно, без да го признава дори пред себе си, свръх майката се смята дори за по-добрата любовница. Тъй като не може да го изживее открито, тя полага неотстъпни грижи за удобствата на сина си.“
Става ясно, че свръх майката храни дълбоко недоверие към способностите на наследницата си да се грижи за сина й. Тя знае, че детето й отдавна е свикнало с постоянното женско присъствие и внимание. Самата тя го е направила несамостоятелен и безпомощен в ежедневието. Дали свръх майката веднага ще отрупа снаха си с доверителни съвети, тоест ще я посвети доброволно в тайните на съвършените грижи, или първо ще я остави да понатрупа опит и след това демонстративно ще излезе на сцената, за да изглади ризите на момчето си, когато невнимателната партньорка му е позволила да отиде на важна среща със смачкана предница, е само въпрос на манталитет. Дали медено сладка или открито враждебна: майката води ожесточена битка за любимото си дете. Истинска съюзница се среща изключително рядко, при повече от седемдесет процента от свекървите прикритата конкуренция е определящият елемент във връзката.
Повечето снахи не желаят да се примирят с отредената им роля на грижовни съпруги и немалко свекърви одобряват това на думи: „И у нас винаги го карах да подсушава измитите съдове.“ Но дълбоко в себе си тези свекърви са сърдити на снахите и конфликтът бързо набира сила. Един ден се разразява буря, а мъжът изобщо не може да разбере защо двете не могат да си живеят мирно и тихо заедно. Някои пък не искат да го разберат: „Доста мъже възприемат конкуренцията интуитивно и я използват.“ Нали става въпрос за удобствата им.
Ако партньорката се впусне в борба за власт със свекървата и навлезе в завладяната от нея територия, тя по правило губи. Първо, оттук нататък тя ще бъде изцяло заета да стане по-добра консултантка, готвачка, утешителка, любовница или дори само задоволяващ се с трохи гръмоотвод. И второ, свръх грижовната майка винаги дава вид, че действа безкористно и не желае да прави конкуренция. Тя отдавна е вложила всичките си усилия в грижите за сина си, служи му покорно и наистина иска „само най-доброто за него“ и защото вече е свикнала да се идентифицира чрез друг човек, все едно съпруг или син. Тя работи непрекъснато и макар че винаги остава на заден план, тази работа й създава много ефективна област на влияние. Като поема практическите грижи за сина си (без той да я е молил за това), тя създава зависимости. Установено е обаче, че въпреки настойчивото: „Недей, аз ще го направя“, свръх майките често не са заредени с чак такова силно самочувствие.
Със сигурност не е лесно да се отбраняваш срещу неуморните предложения за помощ и подкрепа на такава свръх майка. Най-важното е мъжът да държи на съвместния живот с партньорката си, даже когато това му струва лишаване от някои привични удобства. Дружелюбно, но категорично той трябва да покаже на майка си къде минават границите на нейната намеса в семейните му дела. Например: „Много ти благодаря за съвета, но ние намерихме друго решение.“
Разочарованата майка се държи съвсем различно от истинската майка. Синът й не е станал такъв, какъвто си го е представяла. Тя не може да го приеме такъв, какъвто е в момента. Той не притежава професионалното честолюбие, което тя му е внушавала, или пък не е избрал „добра“ професия; носи дрехи, които според нея са неподходящи за възрастта и положението му; даже познатите му не са на нивото, което тя е желала за него; и на всичкото отгоре тя усеща, че той се бунтува срещу влиянието й.
Разочарованата майка често се среща в семейства, които са „стигнали до някъде“. Бащата, съпругът й, може да бъде виден лекар (а тя е „госпожа доктор“), да притежава водещата аптека в града или да има уважавана адвокатска кантора. В съответствие с придобития статус маминото синче е предопределено да върви по стъпките на татенцето. Но вместо да следва сериозно медицина или право, младежът развива занаятчийски или музикални амбиции, иска да стане джазов пианист или „само“ дърводелец.
В зависимост от силата на характера и латентното настроение:
• майката очаква от бъдещата си снаха най-после да насочи сина й в правия път („Толкова се радвам, че момчето ми има теб, ти ще го оправиш“);
• тя се радва, че най-после ще има истинска виновница за неговия „провал“ („Ако имаше жена от класа, нямаше да храни тези бръмбари в главата си“);
• от самото начало е деструктивна, защото е сигурна, че синът й не е избрал жената, която „може да го стимулира, истински“, а си е взел една „флегматичка, която не е в състояние да подреди живота си разумно и ще смъкне и него до своето ниво“);
• или пък изпитва чувство за вина, ухажва, утешава и отрупва с подаръци новата, защото „знам какво търпиш с този мъж“.
Редом с всичко това разочарованата майка чувства и известно облекчение, че оттук нататък друга жена ще трябва да направи от сина й преуспелия, отговорен и самоуверен мъж, за който тя е мечтала, и че един ден тя може би ще се гордее с него, вместо да се срамува като сега. Въпреки това тя не престава да пита загрижено снаха си: „Сигурна ли си, че той посвещава достатъчно време на следването си? Учи ли сериозно? Взема ли си изпитите?“ Или: „Не намираш ли глупаво, че постоянно се разхожда с тези изтъркани джинси?“ Или: „Няма ли най-сетне да си потърси друга работа?“ „Все още ли се среща с онези ужасни приятелчета?“ Тя не смее да попита сина си, защото опитът я е научил, че няма да получи разумен отговор. Затова се старае да спечели на своя страна съпругата или партньорката му и споделя с нея грижите си.
Положението на снахата е много трудно. Почти невъзможно е да се разговаря разумно с разочарованата майка. Най-неприятното е, когато снахата е изкарана виновна за всички грехове на сина. Тя е длъжна да отговаря за всички неосъществени очаквания на майката. Единственото, което може да направи тази снаха, е да подкрепя с всички сили мъжа си в опитите му да се отдели истински от разочарованата си майка, ако той все още не го е направил. Важно е да му покаже, че го приема такъв, какъвто е, все пак тя си го е избрала.
Освен това снахата трябва да обясни на свекърва си, че не споделя мнението й за сина. И може би да й намекне, че проблемите трябва да се търсят по-скоро във фалшивите очаквания, отколкото в действителното поведение на сина. Във всеки случай, тя трябва да отблъсква разговорите по темата за „не успелия син“ и да изясни на свекърва си, че няма намерение да участва в преувеличените й очаквания.
По отношение на сина и партньора съществуват две възможности:
• Или синът е тръгнал решително по свой собствен път и е напълно доволен от него. Тогава тя може да го окуражи и подкрепи.
• Или синът наистина е несигурен и лабилен, тъй като отбранителното му поведение срещу майката е повече плод на детска упоритост, отколкото самостоятелно решение. И в този случай снахата трябва да го подкрепя с всички сили, да помага в осъществяването на намеренията, плановете и начинанията му, да подхранва професионалните му амбиции, разбира се, ако те й се струват обосновани. Даже когато майката ги смята неподобаващи за момчето й.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар