// Вие четете...

Човешката душа

Методи на психичната атака.

„Не всеки знае кой го лае.“

Методи на психичната атака.

Нека конкретно да разгледаме  случай на човек, който желае да се възползва от войнстваща сила. Той трябва да прибегне към ритуал на планетата Марс. Следователно той трябва да събере в своя храм всичко подходящо за Марс. Той ще драпира олтара с алено платно, самият ще облече алена роба. Всички негови магически принадлежности ще бъдат от желязо и неговият жезъл на силата ще бъде голият меч. На своя олтар той ще постави пет светлини (5 е числото на Марс). На гърдите си ще носи символа на Марс, гравиран върху стоманен петоъгълник. На ръката му ще има пръстен с рубин. Той ще гори сяра и селитра в кандилницата си. След това, според конкретната си цел, той ще призове ангелската или демоничната страна на Петата Сефира, Гебура, – сферата на Марс. Той ще инвокира или божественото име в Гебура, призовавайки Бога на войната да го чуе, или Архидявола на Петия Пъклен Кръг. След като е извършил тази мощна инвокация, той ще застане на олтара, като канал и проводник за проявление на призованата сила.
Много от съществуващите формули, имат за цел да призоват дадена сила без необходимостта самият магьосник да бъде канал. Ясно е обаче, че те всички ще са безрезултатни – единствен възможен заместител е магьосникът сам да е транс-медиум. Точно по тази причина ритуалната магия често не успява. Не можете да направите крем карамел, без да счупите яйца. Ако искате да бъдете магьосник, трябва да изминете целия път. Когато става дума за призоваване на ангелската страна на дадена сила, нещата са ясни. Да бъдеш канал и проводник на такава сила е велика привилегия и посвещаване само по себе си. Операторът трябва просто да елиминира от своята същност всички несъвместими страни и да поддържа непоклатима концентрация. Най-лошото, което може да се случи, е той да не успее да постигне резултати. Но когато става въпрос за призоваването на демоничната страна на някоя сфера, нещата са коренно различни. Много малко хора се наемат да предложат себе си като канали за проявлението на някоя сила, като Асмодей. Няма как да повярваме в съществуването на друг доказан способ за призоваване на дяволите, без да бъдете обсебени от тях, освен метода на Абрамелин, който включва шестмесечна подготовка и се извършва само след като сте постигнали познание на Свещения Ангел Хранител и сте разговаряли с него. Ръбът на Бездната е добре заграден. Не е възможно да гръмнете с пушка и да избегнете отката.
След призоваването и концентрирането на силата си, нашият магьосник трябва да обмисли своята мишена. Той трябва да влезе в астрален контакт с жертвата си. За да направи това, той трябва да установи връзка с нея, нещо не толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Първо, той трябва да открие жертвата си и да установи точка на контакт в нейната сфера и след това, работейки на тази база, да продължи и да прониже нейната аура. Не фокусираната сила не е от голяма полза. Трябва да се постигне фокусиране. Обикновеният метод е да се вземе някой предмет, който е пропит с магнетизма на набелязаната жертва: кичур коса, нокът или нещо, което тя обичайно носи. Такъв предмет е магнетично свързан със своя собственик и така магьосникът може да прокара пътека и да навлезе в сферата на своята жертва. По този начин той установява връзка. Тогава магьосникът процедира като всеки друг практикуващ внушение, който е успял да доведе жертвата си до първите стадии на хипнозата. Чрез магнетичната връзка извършителят е достигнал до психичния слух на своята жертва, която ще чува неговите внушения подсъзнателно. Сега остава да се види дали мисловните семенца, посети по този начин, ще хванат корен, или ще бъдат отхвърлени от разума. Във всеки случай, жертвата е доведена до състояние на безпокойство и тревога.
Ако не може да се осъществи магнетична връзка, практикуващият черна магия трябва да разчита на други способи. Един от най-разпространените е този на заместването. Избира се нещо и чрез съответен церемониал то се идентифицира с набелязаната жертва. Например някое малко животинче може да бъде кръстено с имената на жертвата и след това принесено в жертва по мъчителен начин, като извършителят междувременно се концентрира върху оригинала. Старо средство е да се направи восъчна фигура и да се разтопи на огън; или да се забиват гвоздеи в дървена фигура, кръстена с името на жертвата. Действителното забиване на гвоздеи няма ефект върху жертвата, а подпомага концентрацията на извършителя.
Използването на талисмани под различна форма също се прилага често. Талисманът е символ, който представлява определена сила или съчетание от сили, изобразени върху подходяща материя и магнетизирани чрез някакъв ритуал. Талисманът може да бъде направен от всякакъв материал, който запазва магнетизма – метали, скъпоценни камъни или пергамент са най-често използваните материали. Хартията е по-малко ефективна, освен ако не е сложена в метален предмет. Водата и олиото могат да се магнетизират много успешно, но бързо загубват свойството си. Талисманът се прави, като се призове нужната сила, както вече описахме, и след това тя да се концентрира върху приготвения предмет, който е положен пред олтара още преди започването на евокацията.
Така направеният талисман трябва след това да се въведе в магнетичната сфера на жертвата. Подобен способ е използван и от привържениците на черния окултизъм. Те поставят магнетизирани предмети в стаите, които обикновено обитава жертвата, или ги заравят по пътя, по който тя често минава. Тези талисмани на злото не само действат чрез собствената си мощ, но и служат на магьосника като точка за концентрация на неговите медитации.
Вредно въздействие оказват и предмети, които са били използвани при черна магия, и така са се пропили със силите, за чието генериране са били използвани. Различни предмети от магьоснически ритуали се откриват на някои странни места.
Изкуственият елементал е действителната база за ефикасността на проклятията. В този случай не е замесена физическа субстанция, а се оформя определена мисловна отливка по волята на извършителя. В тази форма се влива концентрираната енергия и нещо от собственото его на извършителя. Това е душата на отливката и тя е като самоуправляващо се торпедо, което си движи по крива към избраната цел. Или извършителят, ако е изкусен магьосник, може съвсем волево и преднамерено да вдъхне душа на тази мисло-форма с елементална същност, която е суровата необособена субстанция на живота, извлечена от едно или друго елементално царство. За да се направи това, проклятието е призовано в името на някакво същество. Заклинателят призовава: „Аз те проклинам с това и това.“ Това е форма на евокация, която призовава духовната същност в мисло-форма, като по този начин създава изкуствен елементал, който е дарен с независим и самостоятелен живот.
Ако искаме да знаем нещо за ефективността на проклятията, е необходимо само да разгледаме регистрираните факти за хората, които са били свързани с отварянето на известната гробница на Тутанкамон. Има много други примери с равностойна автентичност.
Човек може да бъде изложен на неприятни окултни изживявания, като осуети или бъде въвлечен в безчестните деяния на безскрупулен окултист или ако бъде замесен в съмнителни окултни общности. В случаите на несъгласие с окултист, като допълнение към обикновените човешки мотиви за злоупотреба с властта, човек трябва да се съобрази и с факта, че адепт, който не е от най-белите, почти винаги страда от неприятното психично заболяване „хипертрофирало его“. Той харесва властта заради самата нея и приема всеки недостатък от страна на някогашните последователи или всяка една съпротива на неговата деспотична воля като лична обида или дори оскърбление. При наличието на един трениран ум, гневните мисли ще донесат вреда на окултисти, които от чисто накърнено честолюбие достигнаха изключителни нива на проява на злостно отмъщение. Можем само да се надяваме, че те не вярват наистина в ефикасността на това, което правят, а само се опитват да си осигурят лоялност сред своите поддръжници.
Всеки един опит за доминиране над другите или за манипулиране по някакъв начин на съзнанието им без тяхно съгласие е недопустимо нарушаване на свободната им воля и престъпление срещу целостта на душата. Как можем да преценим интимните духовни нужди на друг, особено ако той не ни е избрал да ни се довери? Какво право имаме да нахлуваме в неговата лична душевност и да се ровим в най-дълбоката му същност? Често се среща практиката да се изпращат имена на хора на „Оздравителни кръгове“ с молба да се концентрират върху тях, без да се потърси тяхното съгласие.
За щастие на всички засегнати, процедурите на такива „Оздравителни кръгове“ са толкова безрезултатни, че никой не би трябвало да се притеснява от тях, дори и да планират убийство. Принципът обаче остава и такива процедури са грубо нарушаване на доброто поведение и вяра и са в противовес на всички окултни традиции.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар