// Вие четете...

Атмосфера

Метеорологична далечина на видимост.

„Знае не този, който много говори, а онзи, който много пътешества.“

Метеорологична далечина на видимост.

Метеорологична далечина на видимост се нарича това най-голямо разстояние от което през светлата част на денонощието престават да бъдат видими абсолютно черни обекти с размери по-големи от 20′, проектиращи се на фона на небето на хоризонта.
Метеорологичната далечина на видимост еднозначно е свързана с характеристиките на прозрачност на атмосферата в хоризонтално направление. Поради това и самата метеорологична далечина на видимост е характеристика на хоризонталната прозрачност на въздуха.
Разбира се, че в общия случай метеорологичната далечина на видимост зависи не само от характеристиките на прозрачност на атмосферата, но и от прага на контрастна чувствителност на окото.
В реални условия значителна роля играе мътността на атмосферата (димки, мъгли, облачност), многократното разсейване и поглъщане на светлината.
Метеорологичната далечина на видимост се характеризира в необичайно широки граници, като при плътни мъгли тя може да се намали до няколко десетки метра, а при достатъчно чист и сух въздух тя може да достигне до 100 – 200 км, че и повече.
В течение на годината максимално значение на метеорологичната далечина на видимост на земната повърхност се наблюдава през лятото, а минимална през зимата. През зимния период в значителна степен нараства повтаряемостта на мъглите, димките, а също и инверсията на температурата, ограничаваща разпространението на аерозолите в по-високите слоеве на атмосферата.
Денонощния ход е доста по сложен. В топлата половина на годината максимални значения се наблюдават сутрин, а минимални по-скоро след обяд. През студения период минимални значения на метеорологичната далечина на видимост се наблюдават не рядко в края на нощта (когато възникват мъгли или се усилва димката), а максимална – след обедните часове.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар