// Вие четете...

Капризи на времето

Местни ветрове.

„Лято ли е, зима ли е – на безделника му е все едно.“

Местни ветрове.

Местните ветрове се отнасят към атмосферните явления, чийто хоризонтална протяжност (мащаб) се изменя от няколко няколко стотен метра до стотина километра. Такива явления и процеси, наблюдавани в атмосферата се наричат мезометеорологични. Местните ветрове възникват под влиянието на нееднородността на земната повърхност на въздушния поток.
Съществуват два вида въздействие на земната повърхност върху атмосферата – термично и механично. Различията в топло физичните, радиационните и други свойства на съседни части от земната повърхност води до възникване на хоризонтални разлики в температурата, която на свой ред поражда баричен градиент, който пък е непосредствената причина за появата на вятър. Към такъв тип вятър се отнасят бризът, планинско долините (склонове) и ледниковите ветрове.
Под влияние на механичното въздействие от страната на местното препятствие (планини, възвишения, гори, сгради) въздушния поток също изпитва смущения: – на наветрената страна той извършва възходящи, на подветрената низходящи движения; – в долините, планинските клисури скоростта на потока се усилва и т.н.
Местните ветрове са толкова по-изразени, колкото по-голяма е скоростта на притискане върху препятствието на въздушен поток. Тези ветрове носят различни названия. Най-големите си значения, скоростта на вятъра, достигат в тези части от препятствията, където въздухът извършва низходящи движения.
Местните ветрове с термичен произход имат добре изразена периодичност: в течение на денонощието се изменя не само скоростта на вятъра, но и направлението.
Какъв е механизмът на възникване на най-разпространените местни движения на въздуха?
В сутрешните часове, след изгрева на Слънцето, сушата и въздуха над нея се нагрява значително по-бързо в сравнение с морето. Тъй като в по-топлия въздух налягането пада с височината по-бавно, отколкото в студения, изобаричните повърхности се накланят към страната на морето, при това толкова повече, колкото по-високо се намира изобаричната повърхност. Под влияние на баричния градиент във височина започва оток на въздуха от сушата към морето, а над сушата възниква възходящо движение. Вследствие увеличаване масата на въздуха над морето налягането тук на ниските нива ще се повиши, а изобаричните повърхности ще придобият наклон към страната на сушата. Под влияние на изобаричния градиент в ниските слоеве възниква движение на въздуха от морето към сушата – вятър, който носи название дневен бриз. По този начин, когато се установи затворена циркулация, наречена бризова, изобаричните повърхности ще са разположени, като една ще е хоризонтална, над нея ще е наклонена към морето, а под нея към страната на сушата.
В слоя от земната повърхност до височина около 200 м, където се разполага хоризонталната повърхност, вятърът е насочен от морето към сушата, тоест имаме дневен или морски бриз, в слоя от 200 до 1 – 1,5 км – вятърът е от сушата към морето (анти бриз). В дълбочина над сушата и над морето бризовата циркулация се разпространява в зависимост от разликите в температурата между сушата и морето, на 10 – 20 км, а понякога и над 100 км. Скоростта на вятъра при морския бриз е 3 – 5 м/с.
През нощта под влияние на силното охлаждане на сушата възниква циркулация противоположна по направление на дневната; в ниските слоеве вятърът е насочен от сушата към морето (нощен бриз), във горните слоеве от морето към сушата. В тропическите ширини бризовата циркулация се наблюдава през цялата година, в умерените и високите ширини – само през лятото.
Планинско долините ветрове. Така се наричат ветровете, възникващи под влиянието на хоризонталните разлики в температурата между намиращият се над склона на планината и над долината атмосферен въздух на същата височина. През деня планинския склон, обърнат към страната на Слънцето има много по-висока температура в сравнение с въздуха на същата височина над долината, тоест наблюдава се хоризонтален градиент на температурата, насочен от планинския склон към страната на долината. Под влияние на този градиент възникват затворени движения (циркулация) на въздуха: в ниския слой, вятърът е насочен от долината по протежение на склона, а в горния слой – от склона към страната на долината. През нощта планинския склон се охлажда по-бързо, отколкото въздуха на същата височина, вследствие на което се появява движение на въздуха противоположно на дневното.
В случаи, когато планинския склон е покрит с ледник, хоризонталния градиент на температурата и през деня и през нощта е насочен от долината към ледника. Поради това ледниковият вятър в ниския слой винаги е насочен от ледника към долината, в горния слой от долината към ледника, при което над ледника се наблюдават низходящи, а над долината – възходящи движения на въздуха. Скоростта на вятъра се увеличава през нощта и се намалява през деня (под влияние на термичния фактор).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар