// Вие четете...

Приложни науки

Мензулна снимка.

„За трудолюбивия нито един ден не е дълъг.“

Мензулна снимка.

Основен метод при картографиране на територия се явява аеро фото топографската снимка. Тя се прилага при снимка в мащаби 1: 5000 и по-малки. Но има случаи, когато такава снимка не се извършва, когато няма възможност за това; при снимка на не големи по площ участъци от местността, когато провеждането на аеро фото заснемане е икономически не целесъобразно. В тези случаи се провежда мензулна снимка.
При мензулната снимка хоризонтални ъгли не се измерват, както това се прави при теодолитната или тахеометричната снимка, а това се извършва непосредствено на полето. Вследствие на указаните особености мензулната снимка още се нарича ъглоначертателна. Резултатите от снимката на обектите от местността последователно се нанасят на плана непосредствено в полето на всяка снимачна станция. Това обстоятелство изгодно отличава мензулната снимка от тахеометричната: при мензулната снимка непосредствено се извършва съпоставяне на съответните участъци от местността и плана, което в голяма степен гарантира за недопускане на възможни пропуски.
Снимковото обоснование за мензулната снимка се създава на основата на пунктовете на опорната геодезична мрежа. За построяването на снимковото обоснование също се използват теодолитни и тахеометрични ходове, триангулационни построения, различни засечки, мензулни ходове и геометрични мрежи. Първите четири вида образуват аналитично снимково обоснование, поради което координатите на пунктовете се получават при изравняването на конкретното геодезично построение. Последните два вида се отнасят към графичното снимково обоснование.
а) Мензулен ход. Мензулния ход се прокарва между пунктовете от аналитичното обоснование и има ограничена дължина, зависеща от мащаба на снимката (например, при мащаб 1: 2000 ходът трябва да бъде не по-голям от 500 м). Разстоянието между пунктовете се измерват с далекомер в права и обратна посока. Допустимо разминаване между тези измервания не трябва да превишава 1/200 от измерваното разстояние.
До толкова, до колкото мензулния ход се прокарва между известни пунктове, които на планшета вече са зафиксирани може да се появи невязка (рис. 62).
Допустимата линейна невязка при мензулния ход на планшета е равна на 0,8 мм; тя се разпределя към всички пунктове по хода по метода на паралелните линии: паралелно на линията на невязката по хода ВВ’ се пречертават линии в пунктовете по мензулния ход 1′, 2′ и т.н. След това на тези линии се нанасят отрязъците както следва:

където S1, S2 – дължини на страните на мензулния ход в м; fS – линейна невязка на хода на планшета в мм; ΣS – дължина на мензулния ход в м;  v1, v2 – поправки към положението на пунктовете от хода на планшета в мм.
На края на отложените отрязъци се поставят точки, които се явяват изравняване на положението на пунктовете на мензулния ход.
Превишението между пунктовете на мензулния ход се определят с кипрегел в право и обратно направление по метода на тригонометричното направление.
Допустимата височина на невязката на мензулния ход се изчислява по формулата:

където n – брой на пунктовете на мензулния ход.
Невязката се разпределя по превишенията между пунктовете на хода с обратен знак пропорционално на дължината на страните.
б) Геометрична мрежа. Ако на местността има три пункта с известни координати, то при мензулната снимка в мащаба 1: 5 000 и по-малък, графичното снимково обоснование се разрешава да се създаде във вид на геометрична мрежа. Използвайки права ъглова засечка от три известни пункта се определя графическото положение на един пункт. След това от всеки три пункта на планшета с права ъглова засечка се определя следващия пункт и по този начин се определят следващите, докато не бъдат определени всички пунктове от мрежата.
Отметките на пунктовете от геометричната мрежа се получават от техническото нивелиране или височинните ходове.
в) Извършване на мензулната снимка. Мензулната снимка се извършва с помощта на мензула и кипрегел. Мензулата представлява своеобразна маса. На мензулната дъска се поставя лист високо качествена чертожна хартия: в този вид тя се нарича планшет. Кипрегелът представлява горната част на тахеометъра. Неговите основни части се явяват дълга линийка (алидада), на която с помощта на колонка се закрепва зрителна тръба и вертикален ъгломерен кръг. На линийката е поставен цилиндричен нивелир. Тръбата и вертикалния кръг имат обща ос на въртене, която при правилно поставяне на кипрегела заемат хоризонтално положение; визирната ос на тръбата при въртене на последната образува отвесна колимационна плоскост.
Принадлежности към мензулния комплект се явяват центрираща вилка и бусоля (или ориентир – бусол), с помощта на който мензулата се центрира над опорната точка и се ориентира с отчитане на магнитното склонение.
Над опорната точка А, закрепена на местността, се центрира точка а от снимковата мрежа, нанесена на планшета (рис. 63). Планшета се установява в хоризонтално положение и се ориентира по линията АВ на местността.
Планшета се установява в хоризонтално положение и се ориентира по линията АВ на местността. Преди снимката на пикетите се измерват височината на инструмента i и тя се отбелязва на рейката. След това изпълнителя отбелязва мястото на пикетите и дава задание на работника – в какъв порядък да ги обходи. Плановите пикети се разполагат на извивките на контурите, на каналите, ъглите на оградите, пътищата, кръстовищата и разклоненията, на отделни обекти и т.н. Височинните пикети се разполагат на характерни точки и линии от релефа, на пречупванията на скатовете.

Тръбата на кипрегела се насочва към точка С от местността и се прокарва с молив по линията на кипрегела по направлението към точката С. Ъгълът bac на планшета – това е хоризонтален ъгъл В’А’С’. Тук плоскостта на планшета изпълнява ролята на лимба с център в точка a, а отчета по лимба се заменят с пречертаването на наблюдаваното направление. Положението на точка С се определя с измереното разстояние с далекомера и хоризонталното положение с кипрегела по линията АС, което се определя в точка а по начертаното направление в мащаба на снимката. След това се изчислява превишението на точката С относно точка А, изчислява се отметката на точка С и се записва на плана. По този начин се определя положението и на другите точки от местността.
На всяка станция след попълване на набора на пикети се прокарват контролни линии, нанасят се с условни знаци обектите от местността, прокарват се хоризонталите и само след това се преминава на друг пункт от снимковото обоснование. Ежедневно се съставя калка, на която се нанасят всички височинни пикети, и калка на контурите, съдържанието на които се явяват копие на сниманите обекти и на отделни предмети от местността.
Ако участъкът от снимката е разположен на няколко планшета, то тогава се прави сводка по техните рамки. Ако се положат планшет към планшет по обща рамка, хоризонталите и контурите трябва да съвпадат с точност 0,2 – 0,5 мм (в зависимост от категорията на трудност на местността). При недопустимо разминаване всички те се отстраняват на местността при повторна снимка.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар