// Вие четете...

Управлението

Международно зло ли са банките?

soc51„Ако искаш да знаеш какво мисли бог за парите, виж тези, на които ги дава.“

Международно зло ли са банките?

Ако съществува голям световен заговор, едва ли някой ще оспори, че в основата му стоят парите и тяхното спечелване. Известен писател каза някога, че бестселърите трябва да съдържат един от четирите елемента: пари, любов, власт и кръв. Но когато се разполага с достатъчно количество пари, останалите три могат да се купят!
Все повече интелигентни и мислещи хора откриват тревожната истина, че гротескно отвратителният заговор наистина съществува. Нещо повече, до този шокиращ извод те стигат въз основа на наблюденията си върху събитията във финансовата сфера.
Като доказателство за финансовия заговор може да послужи вече станалите световна практика, банкови скандали – банкрутирали банки, такива като българската КТБ. Хората се питат как е възможно такава супер богата банка като тази да е извършвала толкова невъобразими измами! На първо място идва въпроса какви са – банки на измамници и престъпници ли са? Ако това е така, то дали списъкът на престъпниците, в който има много от известните имена, тясно свързани с тези скандали, може да се приеме за изненада? Дали е странно това, че много личности, които в миналото бяха подозирани, че ръководят международния заговор на Илюминатите, сега са замесени в банковите скандали. Какво международно зло се спотайва в банките?
Досега никой от тези „величия” не е признат за виновен в каквото и да е, а повече от тях са отговорни единствено за лоша преценка на ситуацията и неподходящи партньори.
Скандалът с КТБ най-вероятно ще развали репутацията на някои хора и ще засили убеждението, че действат международни сили, които извършват операциите си без чувство за отговорност и извън контрол. Трябват години, за да се разбере, какво е възнамерявала банката?
По-близо до ума се издигат обвинения, че банката е била използвана за финансиране на политически партии и ограбване на спестяванията на хората.
Сигурно е, че прокуратурата, също като комисията на НС за разследване на КТБ, никога няма да стигне до дъното на скандала. Колко умно от страна на ръководството на НС, че повери ръководството на тази комисия на депутат от управляващата партия, в случая коалиция със задачата да уреди тази противна бъркотия. Това е като да сложиш парче развалена шунка във фризера, а после да потопиш фризера на дъното на Тихия океан!
Ако обикновените, с нищо незабележими граждани узнаеха истинските факти за КТБ, всички престъпления на световния заговор щяха да излязат наяве. Именно защото движеща сила на заговора са парите, защото целта на „Илюминатите“ е да се обогатят.
Сърцевината на това съвременно зло е международното банкерство. Действително, където и да се обърнем днес в сферата на парите, виждаме страшните и мръсни лапи на Тайното братство, тършуващи в съкровищниците на най-големите финансови институции. От години, като се почне от аферата Уотъргейт и скандала с ITT по времето на Никсън до спестовно – кредитното и банково фиаско на администрацията на Буш, ключ за цялото мръсно уреждане на сметки на елита бяха интересите на международното банкерство.
Изглежда че Мег Гринфийлд, поредният ценен авторитет, която пише ежемесечни коментари в списание „Нюзуик“, добре е разбрала тази зависимост. Още през 1992 г. Гринфийлд написа за „Нюзуик“ забележителна статия. Тя бе установила, че от момента на скандала ITT, по време на мандата на Никсън, невероятни редици от „правителствени хиени и надути величия… маргинални характери и баламосани знаменитости, както и неумеещи да се държат персонажи запълниха всекидневните новини.“
Освен това биографиите на тези хора, на пръв поглед толкова разнообразни и неприличащи си, „изглеждат преплетени по необясним начин“ – проницателно отбелязва Гринфийлд.
Без значение на това на каква трагедия сме свидетели в момента, твърди Гринфийлд, дали е скандалът ITT или инцидентът „Уотъргейт“, дали е сегашната афера и банковото мошеничество на КТБ, като че ли са замесени все тези „негодници“. Това „невероятно разпределение на роли“ стана вече добре известно. Грийнфийлд така описва повтарящия се списък на „лоши момчета“: „… полицейски песове, които чакат поредния си пост, тайни агенти и интриганти, тлъсти финансови акули, една или две ексцентрични жени, хора с безизразни лица и със също такива мозъци (както би могло да се помисли, ако не се знаеха подлостите им), назначени на правителствени длъжности, политически ръководители, които би трябвало да имат по-добра ориентация – взети заедно пълен комплект за скандал.“
Гринфийлд отбелязва проницателно, че: „В нашия свят това са прането на пари, тайните банкови сметки, прикритата собственост и дълговете… Те не се различават много от обмислените коварства, които оперните герои вършат спрямо себе си и зрителите. В съвременната политическа действителност, като на оперен спектакъл отново и отново изникват странни неочаквани връзки между хора, които (на пръв поглед) нямат нищо общо.“
Знаменателно е, пише Гринфийлд, че непрекъсната и преплетена върволица от загадъчни и странни събития намали доверието на американците в почтеността и „дори в нормалността на нашите ръководители“. Онова, което истински безпокои Гринфийлд, е, че за разлика от операта, в странната и неестествената действителност, с която си имаме работа, „никога няма ясен край“.
„Обикновено се твърди, че тези ръководители не са знаели за какво става дума. Те признават само някакви „грешки в оценката“. И целият въпрос се потулва чак до следващото избухване, когато същите тези мошеници и подобни на предишните събития проблеми ще експлодират с много по-голяма сила. “
„Онова, което няма да узнаем, и което би могло да покаже тази последна голяма сцена, са какви събития са се случили през всичките тези години и как на пръв поглед несвързани помежду си хора са преплели по странен начин съдбата си, като взаимно се обвиняват.“
Всички, които знаят сега за големия световен заговор, са съгласни с Мег Гринфийлд. Наистина е крайно време да се премахнат параваните и да се свърши с маскарада на бъдещите господари на света. Но за да се постигне това, трябва най-напред да повярваме, да разберем и се съгласим, че големият спектакъл и разиграването съществуват.
Част от тази постановка са кървавите войни и мръсни деяния. Да вземем например конфликта в Персийския залив. Казаха ни, че войната в Залива трябва да освободи Кувейт. Но бе премълчано, че декадентското управление на деспотичния емир на Кувейт, Ал Сабах, не гарантира никакви свободи в тази страна. Емирът е тиранин, който избива християните, на когото президентът Буш даде възможност да се върне на власт, жертвайки кръвта на най- добрите синове и дъщери на Америка в победната борба в Персийския залив..
Позорно е, че се разреши да се върне на власт безсрамен арабски шейх, семейната му измет и арабските им привърженици. И както се предвиждаше, продемократичните сили вътре в Кувейт бяха бързо и жестоко победени. Още по-безогледните, верни на емира войски, се разправиха с дисидентите, изнасилваха жени и деца и хладнокръвно извършваха атентати.
Нещо по-лошо, след фалита на BCCI се разкри, че през цялото време емирът на Кувейт е финансирал Абу Нидал, най-подлия арабски терорист на света. Според следователите, които разследват злоупотребите на банката, само през 1987 г. правителството на Кувейт е депонирало 60 милиона долара на тайната сметка на Абу Нидал в BCCI. През 1989 г. от арабски извори, в това число кувейтски, сметката на Нидал се е увеличила с 500 милиона.
Не е за вярване, че в ЦРУ са знаели за тези транзакции. От това следва, че когато президентът Буш лееше крокодилски сълзи за сваления от Саддам Хюсеин емир на Кувейт, а после се радваше на завръщането му на трона, президентът добре е знаел, че този мерзък арабски владетел е отговорен в голяма степен за убийствените отвличания на самолети и кораби и за терористичните акции по целия свят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар