// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Маска ли е природата?

„Свободен е само онзи, който владее себе си.“

Маска ли е природата?

Хората, които са избрали за себе си пътя на духовността по различен начин възприемат обкръжаващата ги действителност. Ние различаваме четири основни нива на техните взаимоотношения с физическия свят.
Третото ниво достигат тези, които имат кристално чисто възприятие на всеобхващащото Единство на Твореца. На това ниво няма различия между Бог и сътворения от Него свят. Природата вече не е инструмент и не е продължение на Твореца, тя е непосредствено проявление на Всемогъщия Бог. Третото ниво изцяло разкрива понятието “Няма никой освен Него”. Във възприятията на човек, постигнал истината толкова дълбоко няма заблуждения присъщи за другите по-ниски нива, тук няма разделение между Твореца и Неговото Творение. На това ниво отпада потребността от инструменти. Просто не съществуват никакви инструменти: всеки падащ от дървото лист, всеки вибриращ атом става непосредствено проявление на Самия Творец.
Но тук е уместен въпросът: как разбират природата тези хора, които са достигнали толкова високо ниво на духовна проницателност? По какъв начин те виждат и наричат заобикалящия ги от всякъде физически свят? Ако всичко, което съществува в света не е нищо повече от различни форми на проява на Твореца, то за какво изобщо е светът и природата? За какво съществува цялата система от външни естествени причинно-следствени връзки, които ни се струват напълно независими и самодостатъчни? С каква цел Творецът е създал света, който има задачата да скрива Неговото Присъствие?
Отговорът се намира в самия въпрос: светът е създаден, за да скрива Твореца. Но с каква цел? Най-достъпната за нашето разбиране формулировка звучи така: за да надари човека с най-важното качество – свободата на избора. Когато в света действат външни независими причинно-следствени връзки, когато природата е обикновена и предсказуема, човек не изпитва необходимост да търси нейния Божествен източник. Разбира се ние много рядко, в отделни моменти забелязваме Неговата ръка, в отделни епизоди, зад някои малки детайли и механиката на естествените явления, обаче никой не ни подбужда към това. Духовното постижение е нещо доброволно.
Човек, който е достигнал третото ниво, разбира, че природата е маска, димна завеса. Тя съществува, за да ни обезпечи свобода на избора, без който човек не може да бъде човек, още повече – той не може да реализира своя Божествен образ. Главната цел на димната завеса е да подбуди човек да проникне през нея и да разбере, че тя не е по-реална от дима, който я образува.
Този, който достигне до това ниво е способен да твори чудеса. По какъв начин? Нека да разгледаме следният епизод от Талмуда.
Веднъж дъщерята на раби Ханина бен Доса се разстроила за това, че по грешка наляла в съботните светилници оцет вместо масло. Раби Ханина коментирал: “Нека Този, Който казва, че маслото гори, да заповяда да гори и оцета”. Дъщеря му запалила оцета – и о чудо, той започнал да гори!
“Нека Този, Който казва, че маслото гори…” – това означава, че маслото гори само заради това, че така иска Бог. Грешно е да се мисли, че способността за възпламеняване е обусловена от свойството на самото масло – то гори само по желание на Твореца. На практика може би оцетът би горял не по-лошо от маслото, ако това би искал Всевишният. Но Той е направил света така, че по Неговата неизменна воля маслото гори, а оцета – не и ние възприемаме това, като природно явление. Ние търсим рационално обяснение и сме склонни да смятаме, че вещите се устроени така, както ние ги виждаме.
Но този, който вижда не естествените процеси, а само ръката на Твореца в природните явления, няма необходимостта да търси техните “логически” обяснения. За раби Ханина не е важно дали оцетът гори в природата или не. Ако маслото гори, с това то непосредствено изразява волята на Твореца, то и оцетът може да се запали по Негово желание и раби Ханина никак не е удивен от този феномен. На практика, ако ние проявим дори и най-малко удивление пред горящия оцет, ще се окажем безнадеждно далеч от това висше ниво на духовна проницателност, която ние сега разглеждаме. И тъй като за раби Ханина няма никаква разлика между горивните свойства на материалите, то оцета за него гори също толкова ярко, колкото и маслото.
За да поясним тези мисли ще прибегнем до аналогия. Представете си, че при вас идва ваш приятел с маска на лицето. Изменяйки маниерите си и гласа си той ви предлага да познаете кой е. Вие се опитвате да узнаете кой е пред вас. Да предположим, че това ви се отдаде. Вие правилно назовавате името на вашия другар – той е “разобличен”. Какво ще направи вашият приятел в този момент? Най-вероятно е той да снеме маската – няма смисъл да се крие зад маската, ако са го познали. Ние използваме маските и подобни маскировъчни средства, за да останем не разпознати. Но в момента, в който са ни разпознали маската става безполезна.
Природата прилича на такава маска. Бог я носи, като маска. Той се скрива зад нея, за да ни даде възможност да проявим свободата на избора си. Но за праведника, който вижда Бог във всичко, за духовната личност, която е способна да прониква през димната завеса, Творецът престава да се маскира и Той премахва Своята маска. Пред такъв човек природата вече не може нищо да скрие; нейните естествени ограничения стават ненужни.
Какви чудеса са ни подготвени на четвъртото ниво? Може ли да се издигнеш по-високо от праведниците от предишните поколения, от които ние сега се учим? Каква допълнителна мъдрост може да придобие човек, който уверено и непрекъснато гледа през димната завеса?
На практика четвъртото ниво само добавя дълбочина на постиженията на този, който е постигнал трето ниво. За праведника, който стои на това рядко постижимо ниво на святост, възниква проблем, по-точно мъчителна трудност. Работата е там, че зад всяко проявление на Божественото Творение стои важният принцип отразяващ неговата истинска същност и цел: „всичко е създадено заради Неговата слава”.
Казано по друг начин, всичко в света съществува заради разкриването на величието и славата на Този, Който го е създал. Целта и главното назначение на Творението се състои в това да отрази в последния етап величието на Бог.
Обаче димната завеса, маската на природата, като че ли противоречи на този принцип. В действителност, маската на природа, дава на човек възможност да прояви своята самостоятелност и след време да бъде призната за най-важния елемент в процеса на разкритие на Божествената същност. Но докато Бог продължава да се крие зад тази маска на нас ще ни се струва, че природата ни пречи да осъществим главното положение за неизбежното разкриване на Твореца през нашия физически свят. Всичко, което ни обкръжава има задачата да свидетелства за присъствието и славата на Бог, маската изпълнява противоположната функция. Без да гледаме на важната роля на свободната воля, природата обективно ни пречи за пълното разкриване на същността на Всевишния, т.е. достигане на главната цел на мирозданието.
От гледната точка на праведника, който вижда всичко това, природата става непостижимо явление. На него би му бил съвършено разбираем стремежа на Бог към безпрепятствено Саморазкритие. Но защо Той е създал нещо такова, което да Го крие и Му пречи за пълното и безгранично разкриване? Наистина пътищата на Всевишния са непредвидими. Най-великото от всички чудеса е самия факт на съществуване на нашия ограничен и естествен свят.
Когато се случва чудо и светът ясно вижда своя истински Господар, праведника се чувства уверен. Но когато природата излиза на преден план, а присъствието на Твореца е скрито, на него не му е комфортно. За такъв праведен човек чудесата са естествени, а природата във висша степен е чудотворна!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар