// Вие четете...

Човешката душа

Манипулативен похват ли е чувството за вина?

„Бабата изгубила солта, старецът виновен.“

Манипулативен похват ли е чувството  за вина?

Детето е манипулирано да изпълни дадена задача посредством чувство за вина: Родителят: „Донеси столовете от сутерена. Скоро ще ядем.“ Детето: „Добре, мамо, ей сега. Гледам мача и като завърши това нападение ще ги донеса.“ Родителски сигнал за вина: „Остави тогава, аз ще ги донеса, нищо, че ме боли гърбът. Ти си стой и се забавлявай.“ Детето си представя, как майка му пада на пода под тежестта на четирите стола, които се стоварват върху нея. И се чувствува отговорено затова. Извънредно ефективно чувство за вина предизвиква подходът „Аз правех жертви за тебе“. В този случай родителят може да събере всички тежки моменти, когато се е отказвал от удоволствията си, за да ви осигури нещо. Вие естествено започвате да се питате, как е възможно да сте толкова егоистичен, след като са ви напомнили за вашите дългове. Споменаването на страданията, изживени по време на раждането ви, също може да предизвиква чувство за вина: „Осемнадесет часа се мъчих, за да дойдеш на бял свят.“ Друго подобно твърдение е: „Не се разведох с баща ти само заради тебе.“ Неговата цел е да ви накара да се чувствате виновен за нещастния брак на майка ви. Вината е ефективен метод, чрез който родителят направлява постъпките на детето. „Добре, ще си стоим тук сами. Ти се забавлявай, както винаги. Не се тревожи за нас.“ Подобни изявления ви принуждават да се обаждате по телефон или да правите редовни посещения. Понякога думите са малко по-различни: „Какво има, пръстът ли ти е счупен, та не можеш да завъртиш един телефон?“ Родителите включват машината за вина и вие се държите съответно, макар и с неохота. Полезна е и тактиката „Направи ни за срам“. Или „Какво ще кажат съседите?“. Мобилизират се сили отвън, за да бъдете накаран да почувствате угризения за постъпката си и да ви се попречи да мислите самостоятелно. Заплахата, целяща да предизвика вина „Ако се провалиш, ще ни посрамиш“, може да ви направи невъзможен за вас самия, след като сте претърпели някакъв неуспех. Болестта на родителите е супер производител на вина. „Заради тебе ми се вдигна кръвното.“ Намеци, като „Убиваш ме“ или „Ще ме доведеш до инфаркт“ са ефикасни генератори на вина, също като обвиненията, че сте причина за почти всички нормални смущения, свързани със стареенето. Трябва да имате яки рамене, за да носите тази вина, тъй като тя може да трае буквално цял живот, а ако сте особено уязвими, можете да изпитвате дори угризения за смъртта на някой от двамата си родители. Често срещано явление е наложената от родителите сексуална вина. Всяка мисъл или поведение, свързано със секса е благодатна почва за пораждането на чувство за вина: „Не дай боже, да ….. Вредно е.“ Чрез чувството за вина можете да бъдете принуден да заемете общоприето становище по сексуален проблем: „Срамно е да четеш такива списания. Дори не бива да мислиш за тези неща.“ С помощта на вината често се насажда социално уместно поведение. „Защо ме излагаш пред баба си, като си чоплиш носа?“ „Забрави да кажеш благодаря. Не те ли е срам? Хората ще помислят, че на нищо не съм те научила.“ Детето може да бъде научено на добро поведение в обществото, без да се създава у него чувство за вина. Простото напомняне, след като му се обясни защо дадено поведение е неприемливо е много по-ефективно. Например, ако му се обясни, че като се намесва непрекъснато, смущава хората и прави разговора им невъзможен, детето ще има едно наум, без да изпитва чувство за вина, което съпровожда твърдение от рода на: „Непрекъснато се намесваш, не те ли е срам, човек не може да си поговори, когато ти си тук.“ Порастването на детето не слага край на родителската манипулация с помощта на вината. Чувството за вина, свързано с родителите или семейството е най-разпространената стратегия, която позволява един непокорен човек да се държи в подчинение. Горните примери са само част от множество твърдения и похвати, използувани, за да бъде принуден синът или дъщерята да изберат вината. Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше“, е един от похватите за да се манипулира любимото същество. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора си за определено поведение, сякаш любовта зависи от това. Когато партньорът не отговаря на любовта с любов, вината може да бъде използувана, за да бъде той върнат в правия път. Той трябва да се чувствува виновен, задето не отвръща на обичта с обич. Чувство за вина се поражда и с поведение на сърдене, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш“ или „Не се доближавай до мен. Как искаш да бъда мила след това, което направи?“ Тази тактика се използва често, когато партньорът е имал неуместно поведение. В много случаи след някое събитие, дадена постъпка се припомня, за да бъде тласнат другият да избере вината в настоящия момент. „Недей забравя, как постъпи миналата година.“ или „Как да ти имам доверие, след като веднъж вече ме измами?“ По този начин единият партньор може да манипулира настоящето на другия с намеци за миналото. И ако единият най-сетне го е забравил, другият периодично може да му го напомня, за да подхранва чувството за вина по отношение на минало поведение. Вината принуждава единия от двама партньори да се подчинява на желанията и критериите на другия, що се отнася до поведението. „Ако имаше чувство за отговорност, щеше да ми се обадиш“ или „Трети път изхвърлям кофата за боклук, а ти, изглежда, отказваш да изпълниш своя дял от работата.“ Каква е целта? Да се накара единият партньор да направи това, което иска другият. По какъв начин? Чрез манипулиране.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар