// Вие четете...

Нестандартни размишления

Любознателност до агресивност.

„Който слуша, трябва да е по-мъдър от говорещия.“

Любознателност до агресивност.

Хората, освободили се от слабости в модела си на поведение имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен, краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергия в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нещо, да мислят, да чувстват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затруднения и изолация те ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят да изгубят интерес към живота. Скуката отсъствува от всекидневието им, тъй като, откъснали се от неправилния модел на поведение, насочват своята енергия, която притежават към полезните за тях изживявания.
Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилния начин. Ако нещо не се получава, както трябва или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край някой майстор, искат да научат нещо повече за майсторлъка му. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат дори от децата. Искат да научат нещо повече за работата на професионалиста. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат повече или нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Те не се срамуват да разговарят с хора, имащи различни професии за това, какво изпитват, когато вършат своята работа.
Тези хора не се боят от неуспеха, дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека, като личност. Тъй като самооценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи и, че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, придобили контрол върху своето поведение, са готови да опитат всичко, да участват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова те никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика, без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот, те не си мислят, че другите би трябвало да се отнасят по различен начин с тях и, че би трябвало да им се случват по различни неща. Те приемат хората такива, каквито са и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят само погубващите емоции и да привличат положителните.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар