// Вие четете...

Морал и Православие

Любов и приятелство.

C191„Важно е не колко дълго, а колко хубаво си живял.“

Любов и приятелство.

В съвременния свят на мода са високите технологии, които ни позволяват по-лесно да общуваме. Както за бизнеса, така и за политиката, а и за която и да е област от живота това е голямо улеснение. За съжаление обаче, така общувайки хората губят живата и непосредствена връзка по между си. Младите хора, използвайки Интернет, а и не само те, вече не само се запознават, общуват помежду си, но дори и сключват брак. Те бързо се влюбват един в друг, но също така бързо се разлюбват. Чистата безкористна и вечна любов е вече рядкост. Бог е благословил любовта между мъжа и жената в най-чистата й форма, от която любов да се раждат деца и така човечеството да се умножава. Най-голямото щастие на този свят е да обичаш и да бъдеш обичан. Но със своето порочно въображение човекът е извратил чистата любов, дори има нещо повече, чрез „любовта“ се преследват користни и други цели. „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.“
Хората са залети всекидневно с порнографска информация. Тази индустрия печели баснословни суми за сметка на духовното и нравствено падение на хората. Без никаква цензура на излъчване и по всяко време тези медии, които излъчват порнографска продукция объркват представите на младите хора за истинската любов. И вместо напредък наблюдаваме падение до равнището на дивака и животинските глутници. Не случайно Бог е допуснал страдание сред хората от неизлечими болести, придобити по полов път.
Наблюдаваме как сякаш умишлено налагат модата за оскъдно облекло на тялото с подчертан сексуален характер и много отрицателни за здравето последици.
Бог е благословил чистата моногамна любов между мъжа и жената. Семейството е най-важната клетка в обществото. Там, където няма здрави семейства се разклащат устоите на държавата. Православното християнство познава и тази любов, която Бог ни е заложил – чистата и безкористна християнска любов. „По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си.“
Сам Бог, който е Любов, ни е завещал да обичаме себе подобните си. Тук трябва обаче да се каже, че има човеци, които обичат повече домашния си любимец отколкото хората, защото няма лошо да се обичат животните, но само човекът е създаден по Божия образ и подобие с чувства и душа, които сме длъжни да уважаваме. В много случаи, такива хора са склони да помогнат на бездомно куче, отколкото да проявят някакво състрадание към бездомниците по улицата, като ги подминават с безразличие и дори понякога с погнуса. „Който каже любя Бога, а мразя брат си, лъжец е защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял.“
Нещо повече, Бог ни е завещал дори да обичаме и враговете си. Възможно ли е да сторим това? Дали имаме сили да го направим? Разбира се, защото Бог не изисква от нас невъзможното. Сам Той ни даде пример за прошка, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, понеже на знаят що вършат.“
Друг въпрос е, че човекът по принцип притежава чувството за невинност и изключително трудно прощава вината на другите. Трябва обаче да се знае, че и у най-лошия човек съществува искрица добро, заложено му от Бога. От нашето поведение зависи дали ще разпалим тази искра на доброто, или ще изпепелим и малкото положително, което е останало.
„Няма по-голяма любов от тая да положи някой душата си за своите приятели.“ Защото човек е създаден да образува общества и да създава лични приятелства. Най-щастлив е този, който има много верни приятели. Съвременния комерсиален живот води до лицемерни и не истински приятелства. В стремежа си да общува човек греши при избора на приятелите си. Думата приятел съдържа в себе си много значения такива като саможертва, всеотдайност, благодарност и др. Всички тези добродетели трябва да бъдат изпитани във времето и едва тогава да приемем човека за приятел. За съжаление често ставаме свидетели на много не трайни, кратко временни приятелства или казано по друг начин „приятели докато имате обши интереси“. Почти всеки човек се е разочаровал от не истински приятелства. „На злия приятел и сто добрини да сториш, прегрешиш ли веднъж спрямо него, пропада всичко. Но и сто пъти приятелят да ти прегреши, ти не забравяй първата му добрина.“
В живота често могат да се видят хора, които си сменят приятелите според нуждите и интересите. До вчерашното приятелство в много случаи преминава във вражда и отмъщение. „Не отмъщавайте за себе си, отдайте място на Божия гняв. Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя.“ „Които потуля грешки, търси любов, а които отново напомня за тях, отдалечава приятел.“
Когато човек крои планове за отмъщение, сам се наказва, тъй като всички дяволски мисли в главата му се отразяват отрицателно върху душата и тялото. Вярващия християнин оставя всичко в Божите ръце и справедливия Негов съд.
Приятелство, което не е изградено на здрава християнска основа, е като къща, построена на морския пясък. Само приятел, истински християнин, е готов да прости за всичко и на всеки. Само той знае, че да се греши, е човешко, но да се прощава, е Божествено. Народна мъдрост гласи „Не е приятел този, който ти бърше сълзите, а този който ти помага да не ги проливаш.“
Съществува една история, която се е случила с мъдреца Сократ. При него дошъл негов познат и му казал, че иска да му разкаже нещо за един негов приятел. Тогава Сократ го помолил преди да му разкаже, че трябва да почака малко, защото трябва да премине през проверка, която мъдрецът прави винаги в такива случаи. Първо, дали разказвачът е абсолютно сигурен, че това е истина. Тогава човекът отговорил, че не е сигурен, че той просто го е чул от други хора. Вторият въпрос бил, дали това което човекът се канел да му разкаже е нещо добро и съдържа нещо хубаво. „О, не, точно обратното – лошо е.“ – отговорил човекът. И третия въпрос бил, дали ще има полза за него, ако чуе, това което смята човека да му разкаже. Оказало се, че той не знае. И така, казал Сократ, ти се каниш да ми кажеш нещо което не е истина, на всичкото отгоре не е и добро, нито пък е нещо полезно за мен, тогава за какво ми е нужно да го знам.
Приятелството се разваля чрез интриги и лъжи, затова се налага лично да изясним евентуалните недоразумения. Истинския приятел не обръща внимание на клеветите по свой адрес и се радва да чуе истината, казана направо в очите, ако той е съгрешил. Народна поговорка гласи „Дай на мъдрия съвет и той ще те обикне, а глупавия ще те намрази.“ И по нататък „Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен.“ „Човек, който ласкае приятеля си, залага примка на нозете му.“
Разумния човек се радва на градивна критика спрямо него. Той е доволен, когато бива наставляван от свой приятел. Един от най-приближените придворни съветници бил отстранен от Александър Македонски, заради това, че нито веднъж не му посочил някоя негова грешка. Мотивът бил следния „Ако не вижда грешките, които правя всеки ден, значи не е мъдър, ако пък ги вижда и не ми ги посочва, той просто е един окаян ласкател.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар