// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Любов и омраза.

„Не вярвай на всичко, което виждаш, нито на половината от това, което хората говорят.“

Любов и омраза.

Сатанизмът представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници. Не може да обичате всекиго – нелепо е и да мислите, че можете. Ако обичате всеки и всичко, вие ще загубите естествените си способности за подбор и ще се окажете доста слаб ценител, без характер и без качества. Ако всичко се третира толкова свободно, то губи смисъла си. Затова, Сатанистът счита, че трябва да обича силно и пълноценно тези, които заслужават любовта му, но никога не обръща другата си буза срещу своя враг! Любовта е една от най-силните емоции усещани от човека, другата е омразата. Доста противоестествено е да се насилвате да обичате безпристрастно. Ако се опитвате да обичате всеки, вие просто намалявате чувствата си към тези, които заслужават любовта ви. Потиснатата омраза води до много физически и емоционални заболявания. Като се научите да освобождавате омразата си срещу тези, които я заслужават, вие се пречиствате от тези зловредни емоции, без да е нужно да изливате потиснатата си омраза върху тези, които обичате. Никога не е имало голямо движение за „любов“ в световната история, което да не е свършвало с избиването на безчет хора, за да докаже, да речем, колко много ги обича! Няма лицемер на този свят, чиито джобове да не са претъпкани с любов! Всеки религиозен лицемер твърди, че обича враговете си и дори когато те му навреждат, той се утешава като си мисли, че „Бог ще ги накаже“. Вместо да приеме, че е способен да мрази враговете си и да се отнесе с тях така, както заслужават, той казва „Ето на, но заради божията милост аз търпя“ и се „моли“ за тях. Защо трябва да се унижаваме като правим такива неточни съпоставки? Сатанизмът се счита за синоним на жестокост и бруталност. Това е така само защото хората ги е страх да погледнат истината в очите, а истината е, че човешките същества не са всеблаги и все любящи. Точно защото Сатанистът признава, че е способен и на любов и на омраза, той бива считан за зъл. Напротив, точно защото е способен да дава израз на омразата си посредством ритуал, той е далеч по-способен на любов, на най-дълбокия вид любов. Като признава и приема честно любовта и омразата, които изпитва, той не обърква едната емоция с другата. Без да сте способни да изпитате едната от тези емоции, не можете да изпитате пълноценно другата.

Всъщност въпросът е как да определим кое е „добро” и кое е „зло”. В Свещеното писание е казано, че добрите дела можем да различаваме от лошите чрез вътрешния Божий закон или свидетелството на съвестта, и външния Божий закон – Божиите заповеди. В Свещеното Писание за вътрешния закон се казва „Че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелства, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават”. Макар че в хората има вътрешен закон, даден им е и външен, защото те не се вслушвали във вътрешния закон на съвестта и, като водели плътски и греховен живот, заглушавали в себе си гласа на духовния закон. За това трябвало той да им бъде напомнян и отвън, чрез заповедите. „Прочее, защото е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията”.
Заповедите били разделени на две скрижали, защото те съдържат два вида любов, любов към Бога и любов към ближния, и съответно се предписват два вида задължения. Защо няма заповед да обичаш себе си, както няма заповед и за любов към себе си, а това е защото и без заповед, по природа „никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява”. Любовта към себе си човек трябва да принася в жертва на любовта към ближните. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”.
Целият закон се съдържа в две заповеди, но е разделен на десет, за да може по-ясно да бъдат представени задълженията ни към Бога и към ближния. Нашите задължения се съдържат в първите четири заповеди. Първата заповед изисква да познаваме и почитаме истинския Бог. Втората – да не допускаме лъжливо богопочитание. Третата – да не нарушаваме почитта към Бога дори с дума. Четвъртата – да спазваме ред във времето и в работата ни за почитане на Бога.
Следващите шест заповеди съдържат нашите задължения към ближните. Петата заповед изисква да обичаме и почитаме нашите ближни, започвайки от родителите. Шестата заповед изисква да не вредим на живота на нашите ближни. Седмата – да не повреждаме чистотата на техните нрави. Осмата – да не вредим на тяхната собственост. Деветата – да не им вредим с думи. Десетата – дори да нямаме желание да им вредим. Задълженията ни по отношение на любовта към самите нас се съдържат в задълженията ни по отношение на нашите ближни, защото ближния трябва да обичаме като самия себе си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар