// Вие четете...

Истината е в избора

Любовното общуване в брака.

Вместо да кажеш „той ме обича“, по-добре кажи „аз го обичам.“

Никога не бива да забравяме човешката способност за творчество. Това е най-забележителната антиотрова срещу скуката, с която разполагат човешките същества. Повечето от нас се притесняват да проявяват творческите си дарби в брака, защото се боят, че създаденото от тях може да бъде критикувано – впрочем обичайна практика във всяка връзка, изградена въз основа на външния контрол, в която единият или и двамата партньори непрекъснато търси и открива грешки и недостатъци в другия. Но двойките, които живеят според теорията на избора, не страдат от подобни страхове. Тъй като в тяхната връзка цари доверие, свобода и непосредственост, те не се колебаят да се обръщат към съзидателните способности на своите творчески системи винаги, когато отношенията им започват да стават по-вяли и някак твърде предвидими. Те не се боят да си предлагат взаимно и да обсъждат един с друг нови занимания и начинания, които да предприемат заедно и поотделно, за да оживят и освежат връзката си. За тях бракът е безопасно място за разгръщане и изява на творческите способности.

За една дълготрайна интимна връзка е особено важно да има и удовлетворителна любовна близост. За тази цел е жизнено важно двамата партньори да имат свободата и доверието да разговарят без боязън и притеснение по този въпрос. Защото ако не могат да говорят един с друг, как изобщо биха могли да решат обичайния проблем в любовното общуване на партньорите във всеки дълготраен брак, който намира израз в някой от вариантите на въпроса „Искаш ли следващия път, когато правим любов, да опитаме нещо по-различно?“ Дори в най-съвършения брак правенето на любов, както е и с всяка друга често повтаряща се дейност, може лесно да бъде занемарен и превърнат в рутинно занимание. Ако партньорите често се любят, независимо че някой от тях или и двамата се чувстват уморени, или когато не зачитат взаимно желанията си, а също и ако смятат, че в брачния любовен живот няма място за съблазън и игри, то желанието им за правенето на любов постепенно намалява, докато се изпари напълно. Нашите гени са ни осигурили възможност да се радваме на едно от най-фантастичните удоволствия в живота, но много двойки проявяват неохота или не желаят – което всъщност е едно и също – да се възползват от нея.

Тази наша неохота се дължи на това, че в началото на връзката новостта на любовното изживяване един с друг е силно възбуждаща, поради което не ни се налага да прибягваме до творческата си система, за да подхранваме желанието си за правене на любов с партньора. Но с течение на времето възбудата от новото постепенно избледнява и вече е необходимо да започнем да я захранваме с малко творчество. В противен случай може да стане така, че любовния акт да се превърне в дотолкова рутинно занимание, че единият или и двамата партньори да започнат да го възприемат едва ли не като досадно задължение, да изгубят интерес към него и да извадят съвместния любовен акт от своя стойностен свят. По време на този процес при любовното си общуване единият или двамата обикновено започват да фантазират за любовни преживявания с друг партньор и така, с помощта на малко творчество, все още могат да се задоволяват един друг. Именно мисълта за силната любовна възбуда с нов партньор е причина за разочарованията и взаимното недоволство от любовните преживявания, които често сполетяват мъжете и жените в по-дълготрайните интимни връзки. Те започват да мечтаят отново да изживеят силната любовна възбуда и тонизиращите любовно желание фантазии от началото на връзката си, когато е имало заредени с творчество флирт и желание да съблазнят партньора.

Помнете, че творческата фантазия може да ви помогне да се почувствате по-близки с партньора си и освен това винаги привнася удоволствие във връзката, независимо в кой неин аспект я проявявате. В брака можете да я приложите и към любовното общуване с партньора си, с което да повишите хормоналното удоволствие. Творчески настроените двойки, чиято връзка е според теорията на избора, не се боят да експериментират, за да поддържат взаимно интереса си към любовните преживявания.

Проблем при любовното общуване може да възникне и тогава, когато единият или и двамата партньори „не се сещат“ да правят любов. Възможно е да не го осъзнавате, но в този наш напрегнат и изпълнен с какви ли не съблазни живот е необходимо и двамата партньори в двойката да са готови да полагат известни съзнателни усилия, за да си мислят по-често за любов един с друг, ако искат да получават възможно най-голямо удоволствие от него. Многото фантазиране за любов не е привилегия само на неженените, както и не бива да го пазите за някой друг, вместо да го отдавате на съпруга / съпругата си.

Една от съставките на проблема в любовното общуване при твърде много бракове е погрешното убеждение на единия или и на двамата партньори, че „ако той / тя наистина ме обичаше, любовните ни преживявания щяха да са като в началото и нямаше да има нужда от допълнително стимулиране и разни помощни средства“. Хората обаче не разбират, че не средствата и стимулирането сами по себе си водят до повишаване на любовното желание и до подобряване на любовния живот на двойката, а по-честата мисъл за любов един с друг, която те разпалват във въображението и на двамата партньори. Започнете ли отново по-често да мислите за правене на любов един с друг, допълнителните помощни средства вече не са от значение.

Страхотният любовен акт прилича на планиране за посещение на някой страхотен ресторант. Добре е своевременно да си направите резервация и, разбира се, да я спазите. Ако ви се наложи да изчакате една седмица, за да можете да посетите ресторанта, това сигурно ще повиши желанието ви за една страхотна вечер, особено ако междувременно споделяте един с друг очакванията си. Когато най-сетне седнете на масата, едва ли ще мислите за нещо друго, освен за страхотната храна, която ви очаква, и ще сте в настроение да й се насладите пълноценно и безрезервно. Същото е и със любовта. Наслаждавайте й се спонтанно, но не се притеснявайте и да си „резервирате“ предварително време и място за това страхотно удоволствие. Наредете красиво „масата“, запалете свещи, наслаждавайте му се като на празнична вечеря и ще откриете, че ще съхраните активна представата за любовта един с друг във вашите стойностни светове много по-дълго, отколкото мнозина от вас си представят, че изобщо е възможно.

На партньорите в бракове, където от години се използва психологическата практика на външния контрол, като при това и двамата са неудовлетворени от взаимоотношенията си, също може да им бъде помогнато, ако индивидуално или заедно проявят готовност да изследват и опознаят силата на своите основни лични нужди. При всеки дългогодишен брак обикновено съществува достатъчно съвместимост, за да бъде подобрена между личностната връзка между партньорите. Рядко различията в силата на личните нужди са толкова непримирими, че да правят брака невъзможен, но тяхното изследване ясно показва къде е коренът на трудностите.

А когато бъде открит изворът на съответния проблем и при условие, че двамата партньори са готови да се откажат от външния контрол – и съответно да влязат заедно в кръга на компромиса, за да поговорят какво всеки от тях е готов да даде, а не да вземе, – те могат да успеят да преустановят отчуждението, започнало да разяжда техния брак. Знайте, че когато любовния ви живот започне да замира, това е предупредителен сигнал, че трябва да влезете в кръга на компромиса. Дори съвместната ви готовност да го направите, ще ви накара да се почувствате толкова добре, че да решите най-сетне да обсъдите проблемите си – нещо, което сте отлагали доста дълго време. А веднъж започнете ли, неминуемо ще ви се иска да продължите. Но е нужно да направите първата крачка. Възможно е да се окаже, че вашият брак, който от години се е развивал според практиката на външния контрол, не може да бъде спасен. Но това никой не може да го предскаже със сигурност. За да разберете така ли е или не, трябва да влезете в кръга на компромиса и да се опитате да поработите съвместно за спасяването му. Независимо колко буреносни са взаимоотношенията ви, кръгът на компромиса може да ви помогне, стига да пожелаете.

В брака, както и във всяка друга между личностна връзка, някой от двамата партньори трябва да поеме инициативата и да престане да използва външен контрол. Но опитът ви да преминете към теория на избора може да се окаже безизходен капан, ако се опитвате да принудите партньора си да възприеме насила този начин на мислене. Защото дори да го правите, водени от най-добри намерения, това ще е чиста проба външен контрол. Когато се опитваме да принудим някого да направи нещо, неминуемо се натъкваме на психологическата нагласа „Колкото по-настойчиво се опитваш да ме накараш, толкова по-яростно ще се съпротивлявам.“ Външният контрол предизвиква външен контрол. Съпротивата срещу принудата е нещо нормално за свят, управляван от психологическата практика на външния контрол, особено за потърпевшите от него.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар