// Вие четете...

Календарът на българите

Лъжите в учебниците по история.

„Защо не чуваме истината, защото не я говорим.

Лъжите в учебниците по история.

Иречек е роден във Виена през 1854 г. с рождено име Йосиф Херменгилд в семейството на Йосиф Иречек и Божена Шафарикова. При конфирмацията приема името Константин. Бащата на майка му е Павел Йосиф Шафарик – филолог и историк на културата. Именно дядото Павел Шафарик слага основата на грешната теория за тюркския произход на българите. За българите тогава се знае малко в Западна Европа, защото страната ни е потънала в мрака на османския гнет от векове. Унищожени са документи и архиви при турското нашествие, които са разказвали истинската история на българите. Част от тези документи са разпилени и пренесени в Атон, Русия и в Дубровник. Но през втората половина на деветнайсти век изследователите на античността нямат много източници или ако ги имат, ги пренебрегват. Така прави и „великият учен“ Шафарик. Панславистката теория тръгва да се налага в Европа. Шафарик дотам изкривява истината, че през 1826 година пише труд, в който обявява българския език за диалект на сръбския.
Същият този деформатор на истината публикува през 1837 г. своето съчинение „Славянското старо житие“. Според този труд българите, завладели Мизия под ръководството на Аспарух през 679 г., са пришълци от Кама и Волга и са уралско, чудско-финско племе. Ето как този псевдо историк описва „създаването“ на България през 7 век: „Предводителите на не многочислени, но храбри и опитни във военното дело пълчища нападнали миролюбивите, занимаващи се със земеделие и стопанство славяни, подчинили ги под своята върховна власт, поселили се между тях и като опитали един път удобството на благоустроения живот, в късо време до такава степен се сближили със своите нови поданици, щото най-сетне приели техните нрави, обичаи и език и даже заедно с тях приели и християнството, но при това съвършено изгубили своята народност и се превърнали от уралски фини в зад балкански славяни.“
Тази глупост на „приелите“ нравите, обичаите и езика на покорен от тях народ се повтаря от внука на Шафарик – Константин Иречек, а оттам и от „корифеите“ на българската историография след Освобождението – Васил Златарски, Петър Ников, Иван Шишманов и др. Така се ражда голямата лъжа, наречена „славяно българска държава“.
Иречек издава през 1875 г. на чешки своя труд „Dejiny naroda bulharskeho“ („История на българския народ“). На следващата година този труд излиза и на немски. На руски „Историята на българския народ“ на Иречек излиза през 1878 г. в Одеса, а на български – чак през 1886 г. в превод на Райнов и Бояджиев, отпечатан в Търново. Заради тази изкривена история на българите, нямаща почти нищо общо с реалната, Константин Иречек е произведен за доктор по философия в Прага през 1876 г. А през 1879 г. Министерството на народната просвета на България го назначава за главен секретар на същото министерство със заплата от 10 хиляди лева годишно и договор за 5 години.
За сравнение един български чиновник в банка в тази епоха взема около 3000 лева годишно, а български учител – около 1000. По този начин още след Освобождението е поставен двоен стандарт за българите и чужденците, като последните са поставяни на изкуствен пиедестал. Днес положението е същото. Един „консултант“ на Световната банка, за когото не се знае какво точно консултира в България, взема по 900 евро дневни за престоя си в България в началото на 21 век. В същото време българският учител взема 650 лева месечно или в евро – 325 евро за цял месец работа. Заплатата на западняка, дошъл да сведе няколко азбучни истини на „аборигените“ в България, е 20 700 евро на месец. Това е точно 64 пъти повече от заплащането на българина със същата квалификация и много често по-добър специалист от госта. За да приеме обаче българинът това икономическо смачкване, първо трябва да бъде смачкан психически. И това става чрез непрекъснатото изкривяване на собствената му история и достойнство.
В учебниците по българска история от десетилетия пише едно и също: „По произход прабългарите са тюрки“ – пише в академичния двутомник на БАН, издаден през 1954 г. Той е под редакцията на тогавашните „светила“ в историята – проф. Д. Косев, проф. Д. Димитров, проф. Жак Натан, проф. Хр. Христов, проф. Д. Ангелов. Те обясняват написването на тази история с необходимостта от „марксистко-ленинско“ описание на древните и по-нови събития. През 1966 г. в учебника по история за 10 и 11 клас няма промяна: „По произход прабългарите са тюрки“. Авторите са почти същите професори: Косев, Христов и Ал. Бурмов. През 1958 г. в „Кратка история на България“ изводът е пак такъв: „Прабългарите спадали към тюркската етническа група“.
И тук авторите са от Института по история към БАН: Димитър Ангелов, Бистра Цветкова, Крумка Шарова, Горан Тодоров, Кирил Ламбрев, Войн Божинов. Позоваванията са все на Васил Златарски, който от края на 19 век владее българската историография и налага това грешно мнение.
Този рефрен върви до началото на 80-те години, когато БАН подготвя луксозно многотомно издание на историята на България, посветено на 1300-годишнината от създаването на държавата. Във втори том, публикуван през 1981 г., на стр. 60 произходът е пак тюркски, но с алтайски привкус: „Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали и към тюркско-алтайската езиково племенна общност, към която са спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др.“
Тук като някакъв Носферату, като Вечния евреин се появява отново името на Д. Ангелов. Този виден историк явно е повтарял това изречение от епохата на Берия до епохата на Людмила. Ефектът от повторението е постигнат. Днес от сън да вдигнеш историк от кое да е поколение, той ще изрецитира, че българите са тюрки. Какво става след изгрева на демокрацията? Дали няма промяна? Има откъслечни проблясъци на разум, но не и цялостна промяна. Ето ви учебник по история за 11 клас от 2002 г.: „В последно време се утвърждава тезата за принадлежността на българите към алтайската езикова и етническа общност.“
Автори на оригиналната „алтайска“ теория (какво ли означава това?), според която произхождаме от Западен Сибир и сме монголоиди за Йордан Андреев, Елена Стателова, Красимира Мутафова, Петко Петков и Тодор Мишев. Тези титани на мисълта стигат до извода, че българите са монголци, името им означава „ловци на самури“ и са номадско конно полудиво племе, което кара главно на кумис – кобилешко мляко. Не е ясно, защо тези конни диваци при пристигането си на Балканите внезапно изоставят кумиса и се захващат за мащабно строителство на крепости, дворци и базилики от камък, при това ги правят най-големи и величествени в тогавашна Европа. Но за днешните и вчерашни академични писачи такива нелогични детайли нямат значение, защото се страхуват да не би някой да ги обвини в „национализъм“.
Единствената прилична история за ученици е учебникът, издаден от „Планета 3“, с автори Петър Делев, Георги Бакалов, Петър Ангелов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Иван Илчев, Евгения Калинова и Искра Баева. В този труд за първи път в български учебник, одобрен от Министерството на образованието, се отхвърля грешната и доказана като такава преди стотина години теория за тюркския произход на старите българи: „Старата и поддържана доскоро теза за тюркския произход на старобългарския език вече е сериозно оспорена от някои езиковеди. …Според езиковеди по състав старобългарският език най-много се доближава до иранската група езици от Памиро – Ферганския регион…“
В този учебник за първи път се дава по-близка до истината трактовка на българския произход, като се зачерква невярната версия за „татаро-монголския“ ни произход. Понятието „татари“ на монголски означава „чужденец“, а не име на народ, уточняват авторите. И добавят със съжаление, че в западните енциклопедии продължават да ни наричат „татаро-монголи“ по произход. Едно смело за българските конюнктурни историци обобщение в този труд също заслужава внимание – фактът, че за последните 250 години са се появили цели 17 теории за произхода на българите. Многото хипотези, казват авторите, говорят или за грешен подход, или за толкова древни корени на българите, че е много трудно да се изгради единна теория.
За първи път в учебник за средните училища се прави и изводът, че сме древен народ с история от 7300 години. Че българите принадлежат към малобройната група от най-древни народи в човешката история.
Това е пробив, но не достатъчен. През последните години излязоха достатъчно убедителни доказателства, че ние, българите, не сме от тюркски произход. Последното от тях е от 2011 г. – генетичното изследване „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ“, проведено от специалисти от Института по микробиология при БАН, Катедрата по медицинска генетика на МУ – София, и Националния геномен център. Според ръководителя на проекта акад. Ангел Гълъбов това е най-голямото генетично изследване на българи и то показва следното:
1. Траките не са изчезнали, както ни лъжеха учебниците по история. Ние сме преобладаващо наследници на траките, което значи, че живеем от хилядолетия тук, по тези земи.
2. Изследванията показват, че българските гени нямат нищо общо с турските въпреки властването на Османската империя в продължение на столетия.
3. Българите не са и „славяни“, каквото и да означава този идеологически панславистки и пансъветски термин.
Изводът е, че българското население е тук на собствена земя най-малко от 7000 години, което значи, че сме с по-стари история и цивилизация от египетската, шумерската, еврейската и китайската.
Нужно е масово пренаписване на учебниците и енциклопедиите по българска история, в което трябва да вземат участие останалите с не промити мозъци историци и учени патриоти, за които е по-важна истината за България, отколкото парите от европейски проекти или чужди фондации, дадени за антибългарска дейност.

Коментари

Един коментар към “Лъжите в учебниците по история.”

  1. „Ние сме преобладаващо наследници на траките, което значи, че живеем от хилядолетия тук, по тези земи.“

    Друже, понеже е неделя сутрин, поспи повечко, пък като се разсъниш си погледни личната карта и ще разбереш от колко време живееш по тия земи 🙂

    Posted by Нтон Нтенвер | 27.08.2017, 8:01

Публикувай коментар