// Вие четете...

Ниво на океана

Лунно – слънчево приливно време.

„Знанието и науката не висят на вратата.“

Ориентацията на човечеството във времето се е развивала в зависимост от колебанията на слънчевата радиация и свързаните с тях периодични процеси в земна среда. В форма на фундаментално обобщение това е изразено в системата на слънчевото време. Физическата същност на тази система се заключава в скалата на периодите (честотата), обусловени от слънцето, на колебания в живата и не живата природа.

Слънчевото време, възприемано като всеобхващащо, все пак не е универсално. В неговата скала няма честотата на генериращите приливно образуващите сили в Световния океан и други обвивки на Земята (твърдата кора, горните слоеве на атмосферата, магнитната сфера). Тези процеси дълго са оставали незабелязани от цивилизациите, развили се на континентите, поради което са се оказали извън възприемането им в качеството на фактор за време.

Съвременното общество все по-активно се обръща към природата на океаните, където динамиката на процесите и органическия свят са подчинени на ритъмът на приливите. В тази среда не бива да се признава оптималното прилагане на слънчевото време за разбирането на всичко, което там се развива и съществува.

В океаните съгласуваността между динамичността на приливите и отклоненията в средата забележимо се отличава от съществуващата на материците. Поради това регистрациите на приливите в слънчево време не притежават най-ценното свойство – именно информация за повторяемост на фиксираното явление. Приливните колебания, записани от приборите в аномална за тях природа на времето се оказва зашифрована за непосредствен анализ. Свързаните с това познавателни трудности преодолени по пътя на изразени с наблюдения от редици хармонични колебания. С различна точност на апроксимация на фактите от реалните динамични приливни явления са станали съдържание от развитието в тази област на емпирическите изследвания. В следването от фактите към апроксимация и от тях към изводи съществува не последователност. Тя е предопределена от противоречие между природата на процеса и системата на времето, която в този случай исторически не би могла да бъде друга.

Понятието за слънчево време се е появило в резултат на човешката деятелност в континентални условия, поради това към него е привързана цялата океанографска информация. До толкова, до колкото то е определено в среда, обхващаща други режими на колебания, започнали постоянно да го определят като слънчево. Как в тези условия трябва да се разбира „в течение на времето”? Такива въпроси са останали без внимание от морската наука и практика.

Голяма яснота в хода на разсъжденията е принесена от осъзнаването на понятието приливна година с честотна функция, отговаряща на годишния спектър на колебанията в океаните. Астрономическите признаци за границата между приливните години са изразени в наблюденията през януари на съвпаденията по тропическото неравенство на денонощните приливи с фазовото неравенство на полудневните приливи. Съответстващите гранични отметки на промеждутъчните съотношения между наречените неравенства са показани на схемата на астрономическите условия на приливната година в долната й част (виж рисунката). В Световния океан този лунно – слънчев цикъл съответства на годишния диапазон на денонощни приливни колебания. Те са обозначени по оста Х по смисъла на кодови отметки, които са аналогични на датите от слънчевата година.

При анализът на наблюденията над приливите на границите на приливната година били открити по-рано не описани свойства на приливните режими. При привързване към времето на кулминациите на Луната в материалите на наблюдение, съвместени по началните отметки на приливните години, били открити добре изразени подобия в денонощния ход на приливите. Заедно с това редовете на лунното време, показано на рисунката с диагонални прави, се оказали променящи се по известния в астрономията 19 годишен цикъл на Метон.

Тези закономерности в приливите позволили нагледно да се изрази системата в координатната плоскост на гражданската слънчева година (вертикалната скала Y) и приливната година (хоризонталната скала Х). В пределите на неголямо разстояние между двете крайни наклонени графики на лунното време трябва да се има в предвид останалите 17 подобни линейни функции на цикъла на Метон. Графичното построяване позволява да се убедим, че за всяка дата от слънчевото време може да се намери съответната дата от приливното време в 19 годишния цикъл на Метон.

Като цяло приведения график е съставен, за да покаже възможността за откриване на еднакви в денонощния режим на приливите в лунно – слънчевото време на приливната година и в гражданското слънчево време с помощта на промеждутъчната система на лунното време за 19 годишния цикъл на Метон. Доколкото този цикъл е невъзможно с необходимата подробност да се отрази в графика на връзката на системите за времето, то тогава практическото определяне дава еднакви приливи и трябва да се води с помощта на указаната на рисунката формула: X=Y-Ym….

Ще се обърнем към примера за използване на тази формула. Да предположим, че в някоя година М (виж таблицата) и датата Y от слънчевото време са преминали сложни събития, за анализа на които трябва с възможната пълнота да се възстанови съвкупността на променящите се в момента Y особености на динамиката на приливите, в това число и такива подробности, които напълно са оставали без внимание.

Възможността за повторно проследяване на хода на процесите заложени в скалата на приливно лунно – слънчевото време, където всяка отметка Х отговаря на ежегодното повторение на приливните режими в течение на 19 годишния цикъл на Метон.

Необходимата отметка Х се определя за дата Y по формулата. За да се възползваме от нея, трябва от таблицата да се избере по годината М значението на Ym, отговарящо на броя на денонощията, на които приливното време закъснява относно слънчевото време.

Съответствие на годините в циклите на Метон.

В скалата на приливната година може да се променя условното място на нулевата отметка по оста Х относно нулата на оста Y, ако това по някакви причини, което е желателно да се направи различно от показаното на рисунката съвместяване на нулевите отметки на осите Х и Y. В частност придвижването на скалата на приливната година (Х) на 15 денонощия наляво от относителното начало на слънчевото време (Y) да се сведе към минимум различия между слънчевото и приливното време. Този Y’m вариант е предпочитан, в частност, при търсене на слабо изразено или предполагаемо участие на приливите в редица допълнителна регистрация на процесите. Отметката Ym е показвана, доколкото е била използвана след първата публикация.

d – продължителност на приливната година;

М – години в циклите на Метон в денонощия.

Съгласно рисунката, получената ордината Х пресича 19 наклонените графици на лунното време, от които по скалата на слънчевото време Y може да се определи датата за всеки цикъл на Метон, когато ще се повтаря приливния режим, наблюдавайки се в момент на анализираното събитие.

Позоваването на рисунката е направено само с цел за графична илюстрация на разсъжденията. В действителност, след установяване на отметките на приливното време Х определянето на повторния ход на приливите за коя да е година и дата за бъдещо и за минало време се води по зависимостта Y=Х-Ym, където Ym трябва да се избира от същата таблица по годината, ако е необходимо да се върнем към събитието, определено по слънчевото време.

Толкова подробен обзор на прости действия се представя не е излишен за ориентация в предлаганата система на приливното време при разнообразни обстоятелства, които могат да се срещнат в практическия живот.

Обобщената информацията за повторяемост на приливите е съсредоточена в таблица с показани 5 цикъла на Метон. Във вертикалните стълбове са показани 19 години за всеки цикъл с различни годишни режими на приливите. Хоризонталните редове на таблицата са образувани от годините с най-точно повтарящите се през интервал от 19 години на приливните колебания.

Тези години са еднакво сместени относно 1 януари на брой денонощия Ym. Те са еднакви също и по продължителността d.

В случай на съвместена регистрация на приливите за различни приливни години по характеристиката Ym в материала се открива изразена повторяемост на режима на колебанията, отстъпваща по точност съвпадането на редовете в 19 годишни интервали от време.

Главния научен и практически резултат от използваната система на приливното време се състои в определянето на изместването на времето на приливите в пределите на приливната година на постоянно число от денонощия Ym относно слънчевата година.

В опростяванията, приети при построяването на скалата на приливната година, съвпаденията на разно временните приливи е вероятно с точност в пределите ± 1 денонощие или ± 1 час в моментите на високи пълни и ниски малки води. Тази оценка на точността е предварителна, още повече, че тя е приемлива за съгласуване по фаза на приливите с повторни океанографски и хидрографски наблюдения за привързването им към приливното време.

За първи път масова преработка по този принцип на информацията за приливите в основните пристанища на Световния океан била направена във вид на комплект от таблици на приливите с постоянно действие през 1960 г. С използването на ЕИМ подобен анализ на продължителни мареографски материали могат да дадат основата за особено точна прогнозна информация за колебанията на нивото на морето.

Ще отбележим, че влиянието на 19 годишния лунно слънчев цикъл на Метон на земната среда е било предмет на изследванията на много автори. Обзор на получените данни за проявите на такива колебания в циркулацията на океаните и атмосферата са приведени в монографията „Океан и Космос”. Там са споменава за откриването на приливния ритъм в колебанията на влажността, температурата, в растежа на дърветата и в отлагането на лентите глина.

Голямо разнообразие от факти за опасни ситуации, аварии и други явления с участието на приливите са съсредоточени в архивите, лоциите и в спомените на хората, посветили живота си на морските стихии. Фиксираното време на подобни събития, допълнено с отметки на приливното време, принципно изменят значимостта на информацията, тя придобива историческа ценност дотолкова, доколкото разкрива 19 годишната повторяемост, за когато ще се случат. Това не е чак толкова интригуващо интересно, но може да се отчита практически.

В науката за морските приливи най-сложния проблем се състои в обяснението на разпространението на приливните вълни в пространството на моретата и океаните. Известна е обширна научна литература с емпирични, полуепирични и много строги физико – математически решения, началото на които е положено от Лаплас. Крайните резултати на такива работи винаги са показват на котидални (хидрологични) карти с изолинии, показващи гребена на приливните вълни. Математическите решения при това щателно отговарят на някакви частни компоненти на приливите и приетите опростявания на задачите.

От резултатите на измерените колебания на свободната повърхност на океаните, които са достигнали в последно време приблизителна точност, е получен значителен прогрес в познанията на движението на приливните вълни. С това е станало възможно построяването на карти за реалната динамика на приливите на откритите морски акватории в размерност, идентична с крайбрежните мареографски регистрации на морското ниво. Това е доста точно проследяване на изменението на фазите на приливите, които по отметките на гребена на приливните вълни са показани с котидалните линии. Свързването на такива линии с режима на приливите на уреза на водата е актуално за изучаването на динамиката на водите в особено сложни крайбрежни условия.

Много интересни са първите резултати от компютърния анализ на спътниковите регистрации на движенията на приливните вълни на откритите морски акватории.

Резюме.

Сложните по изменчивост приливни колебания влияят на състоянието на всички характеристики на океанската среда. Само по пътя на непосредствената регистрация с прибори в системата на слънчевото време се водят изследвания на приливните явления. При това не е прието да се разяснява, че информативността на получените материали не излизат от пределите на годината от 19 годишния цикъл, когато са се провеждали наблюдения.

В публикацията е описано приливното време, свободно от между годишната изменчивост по цикъла на Метон. Въведена е проста формула, свързваща двете системи на време. Съблюдаването на определена последователност води до наблюдение между системите на време, позволява предварително изчисляване на хода на приливите без предварително хармоничен анализ на наблюденията и последващия синтез на ред хармонични съставляващи на приливите.

Подобна възможност за работа с приливните наблюдения не е била представена от никого.

Времето е признато от физиците и философите като неизчерпаем проблем на познанието. По мнението на Айнщайн „времето трябва да се разбира винаги относно нещо”. Именно така относно слънчевото време е изведена поправката за превода на информацията в приливното време. Простата връзка между скалата на двете системи за време и подобието за тяхното построяване свидетелстват двете участия на приливните явления в приетата от цивилизацията концепция за земното време в зависимост от космическите сили.

Слънчевата радиация и приливо образуващите сили в континенталните и океанските среди определят различното проявление на времето, което като цяло е единно за Земята.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар