// Вие четете...

Нестандартни размишления

Логиката и съзнание.

„Празен е онзи, който е пълен само със себе си.“

Логиката се явява друг аспект на действието на филтъра, направляващ мисленето на хората в дадена култура. Подобно на това, как по-голямата част от хората смятат, че техния език е “естествен”, а другите езици само изразяват същото, но с други думи, те точно по същия начин предполагат, че правилата, определящи тяхното мислене – естественото, универсалното и нелогичното, както в едната, така и в другата културни система ще бъдат нелогични, защото то влиза в конфликт с “естествената” логика.

Като добър пример може да послужи разликата между аристотеловската логика и парадоксалната логика. Аристотеловската логика се основава на закона за тъждеството, утвърждаващ, че “А е А”, закон за не противоречието “А не е не-А” и закона за изключеното трето „А не може да бъде А и не-А едновременно или е А, или е не-А”.

Логиката на Аристотел се противопоставя на така наречената парадоксална логика, която предполага, че А и не-А не се изключват взаимно, тоест едното автоматично да изключва другото и обратно. Парадоксалната логика господствала в китайското и индийското мислене във философията на Хераклит, а после под името диалектика при Хегел и Маркс. Основният принцип на логиката на парадокса е описан от Лао-дзъ по следния начин: “В точните, верни думи изглежда парадокса”. А също така и от Чжуан-дзъ: “Това, което е едно, е едно. Това което не е едно, пак е едно”.

Докато личността живее в култура, която не поставя под съмнение Аристотеловската логика, ако не и невъзможно, то много трудно може да се осъзнае противоречащия на тази логика опит, който за нея се явява безсмислен. За добър пример може да послужи термина „амбивалентност”, въведен от Фройд за пренасяне едновременно преживяване на любов и омраза към един и същ човек в едно и също време. Това е напълно „логично” от гледна точка на парадоксалната логика, опита няма смисъл от гледна точка на Аристотеловската логика.

Точно за това повечето хора трудно осъзнават амбивалентните чувства. Ако си дават сметка за любовта си, тогава безотчетна е омразата, защото би било нелепо в голяма степен да имаме две противоположни чувства едновременно към едно и също лице.

Третият аспект на работа на филтъра, настрана от езика и логиката е съдържанието на опита. Има общества, които изключват определени мисли и чувства, като не им дава да бъдат изразени. В тези общества има неща, които не само „не са направени”, но даже и „не са помислени”.

Във войнственото племе, членовете на което живеят от убийства и грабежи на другите племена, може да се роди индивид, чувстващ отвращение към убийствата и разбойничеството, но е малко вероятно това чувство да достигне до съзнанието, защото не би съвпаднало с чувствата на цялото племе.

Осъзнаването на такова неприемливо с общоприетите норми чувство означава за отстъпника опасност от пълна изолация и изгонване. Противоположна ще бъде ситуацията при жителите на мирно племе в което силните импулси към убийство и разбойничество се насочват към членовете на други групи. Вероятно той, няма да си позволи на самия себе си да осъзнае тези подбуди, но вместо тях в него е възможно да се развие огромно чувство на страх.

Тезата за наличие на несъвместимото със социално допустимите норми на съдържание на психиката, която закрива входа на царството на съзнанието, поставя два въпроса. Защо някои от съдържанията на опита са несъвместими с това общество? И още, защо индивида така се страхува да си даде сметка за подобно скрито съдържание на опита?

За да се отговори на първия въпрос, трябва да се види, какво означава понятието „социален характер”. За да оцелее, всяко общество формира характера на своите членове по такъв начин, че те да желаят да правят, това което са длъжни да правят. Изпълняваната от тях социална функция трябва да бъде превърната в процес при който определено външно психично съдържание става вътрешно, превърната в нещо, усещано като влечение към действие, а не просто в дълг.

Обществото не може да допусне каквото и да е отклонение от образеца, защото това би струвало на социалния характер загуба на целите и жестокостта си, когато много индивиди престанат да действат така, както се очаква от тях, защото това представлява опасност за оцеляването на обществото в тази му форма. Разбира се, обществата се различават по своята жестокост, ригидност с която те налагат собствения си социален характер и табута, които го охраняват, защото нарушението на табуто води до отстраняване и това го има във всички общества.

Втория въпрос се заключава в това, че индивидите много се страхуват от опасността от отстраняване, изгонване и не позволяват на себе си даже да осъзнаят „забранени” импулси? Казано накратко, ако индивида изпадне в безумие е длъжен така или иначе да се съотнася с другите хора. Опасността от пълен разрив на отношенията го води до границата на лудостта. В степента в която той се явява животно, индивида най-много се страхува от смъртта, докато в степента в която е човек, той се страхува най-много от пълната самота. Този страх, а не страха от кастрация, както е предполагал Фройд, служи като ефективно средство, което не допуска до съзнанието забранени чувства и мисли.

По такъв начин ние стигаме до заключението за социалната обусловеност на съзнанието и безсъзнателното. Преживяванията, които не преминават през филтъра, остават безотчетни, тоест безсъзнателни. „Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно, тяхното социално битие определя тяхното съзнание”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар