// Вие четете...

Морал и Православие

Литургия.

„Най-лош е този, който не обръща внимание на злото, което му правят.“

Литургия.

Причастието е тайнство, в което вярващия под вид на хляб и вино приема самите Тяло и Кръв Христови за вечен живот. Това тайнство е установено, когато Господ Исус Христос малко преди кръстните Си страдания за първи път го извършил, като предварително представил в него живо изображение на Своите спасителни страдания. Като причастил апостолите, Той им дал заповед винаги да извършват това тайнство.
Това тайнство представлява главната и съществена част на християнското богослужение. Богослужението на което се извършва тайнството Причастие се нарича литургия. Литургия означава обществено служение, но основно така е възприето да се нарича богослужението, в което се извършва тайнството Причастие. Литургията трябва да се извършва непременно в храм, в който престолът или в краен случай само антиминсът, върху който се извършва тайнството, са осветени от архиерей.
Храмът се нарича църква, защото в него за молитва и тайнства се събират вярващите, които образуват църквата. Масата, върху която се извършва тайнството Причастие се нарича престол, защото на нея Исус Христос тайнствено присъства като Цар. Литургията се извършва, като първо се приготвя веществото за тайнството, след това вярващите се подготвят за тайнството и накрая следва извършването на самото тайнство. Тази част от литургията в която се приготвя веществото за тайнството се нарича проскомидия, което означава принасяне, донасяне. Названието й е свързано с обичая на древните християни да донасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина хлябът се нарича просфора, което означава приношение.
Проскомидията се състои в припомнянето на пророчествата и пред образите, а отчасти и на събитията, отнасящи се до раждането и страданието на Исус Христос. При това от просфората се изважда част, необходима за извършването на тайнството; също така нужното количество вино, смесено с вода, се влива в свещения съд. Тук свещенодействащият споменава цялата църква, всички прославени (канонизирани) светии, моли се за живите и умрелите, за властите и за тези, които с вяра и усърдие са донесли просфори.
Хлябът за св. Причастие трябва да бъде такъв, какъвто го изисква самото наименование на хляба, светостта на тайнството и примерът на Господ и апостолите – квасен, пшеничен. За св. Причастие се използва един хляб, защото по думите на апостола „Един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб”. Хлябът приготвен за св. Причастие се нарича „Агнец”, защото той е образ на страдащия Христос, както в Стария Завет за Негов пред образ служело пасхалното агне. Това е агне, което израилтяните по Божия повеля заколвали и изяждали за спомен на избавлението им от гибел в Египет.
За тайнството Причастие виното се съединява с водата, защото това свещенодействие се извършва по начина на Христовото страдание, а по време на страданията от раната, нанесена в реброто Му, изтекли кръв и вода. Тази част от литургията, в която хората се подготвят за тайнството, древните я нарекли литургия на оглашените, защото на нея присъствали не само кръстените и допусканите до Причастие, но и оглашените, тоест тези които се подготвяли да се кръстят, както и каещите се, които не се допускали до Причастие. Тази част от литургията започва с благословението, тоест прославата на Царството на Пресветата Троица. Тя съдържа молитви, песнопения, четене на откъси от апостолските книги и от Евангелието и завършва със заповедта оглашените да излязат от храма. Тази част от литургията в която се извършва самото тайнство Причастие се нарича литургия на верните, защото само вярващите, тоест приелите Кръщение, имат право да присъстват на това богослужение.
Най-важното действие от тази част на литургията е произнасянето на думите, които е казал Христос при установяването на тайнството „Вземете, яжте, това е Моето тяло … пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет”, след това – призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, тоест на принесените хляб и вино. Това е особено важно, защото при самото действие хлябът и виното се пресъществяват в истински Тяло и Кръв Христови. В „Изложението на вярата на източните патриарси” за думата пресъществяване е казано, че с нея не се обяснява по какъв начин хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови, защото това никой не може да постигне, освен Бог, а само се показва, че истинно, действително и по същество хлябът става самото истинско Тяло Господне, а виното – самата Негова Кръв.
В същия дух преподобни Йоан Дамаскин пише за светите и пречисти Тайни Господни „Тялото, приело началото си от Светата Дева, наистина е съединено с Божеството, но не възнеслото се тяло слиза от небесата, а самите хляб и вино се претворяват в Тяло и Кръв Божии. Ако ли търсиш начина, по който е станало това, достатъчно ти е да чуеш, че то се извършва от Светия Дух, както и Господ от Богородица и Дух Светий състави плът на Самия Себе Си и в Самия Себе Си; нищо повече не знам, освен това, че Божието Слово е истинско, действено и всемогъщо, а начинът – непостижим”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар