// Вие четете...

Поведенчески модели

Лекомислено поведение.

stres56„Безполезни думи не говори, от полезни не се отказвай.“

Лекомислено поведение.

Свръх Азът допринася за проявата на редица качества, благодарение на които човек може да достигне изключително високи цели. При жената формирането на нейния Свръх Аз е накърнено, защото тя не изпитва необходимост да превъзмогне едиповия си комплекс (Свръх азът се създава благодарение на потискането на едиповия комплекс). Тя не се плаши от безполовост, която ужасява мъжа и страхът от която го тласка да превъзмогне този комплекс.
Жената не изпитва необходимост да преодолее едиповия си комплекс, поради което се освобождава от него доста късно, и то не напълно. В резултат нейният Свръх Аз не достига силата и независимостта, необходими за постигането на значима обществена роля. Поради това социалните й интереси са по-слаби, а стремежът й към сублимация – твърде ограничен, което създава сериозни пречки да участва в културни и творчески дейности.
От друга страна, както посочихме, жената изпитва враждебност към културата, която възприема като един вид „символична любовница“ на партньора си, или като скрита заплаха, ако няма такъв. Това е обяснимо, защото колкото повече мъжът участва в културни дейности, толкова по-малко време отделя на съпругата и семейството си.
Освен това жената не проявява голямо желание да участва в еволюцията на цивилизования свят, тъй като е приела, че това е работа за мъже, а не за жени. А и от малка обществото я подготвя за ролята на майка, държейки я настрани от всичко, което изисква продължително усилие или абстрактно мислене.
В процеса на нейното възпитание тя не е насърчавана да развива творческото си мислене, а единствено да култивира качества, свързани с любовната й привлекателност и с адаптирането й към желанията на мъжа.
Не се стимулира интелектуалното й съзряване, напротив, втълпява й се, че „мъжът не харесва умните жени, нито оценява знанията, които биха могли да имат, и предпочита пасивната, отстъпчива, нежна, кротка, майчински грижовна, ласкава и жертвоготова жена“. Не се обяснява обаче защо не може да бъде едновременно умна, нежна, кротка, майчински грижовна и ласкава.
Тъй като женската интелигентност се измерва обикновено спрямо тази на мъжа, необходимо е да припомним теорията, според която творческата продуктивност на мъжа е мотивирана от неговата завист към майчинството и от желанието да компенсира ограниченото си участие в създаването на нов живот с творческа съзидателност – мотивация, която естествено отсъства при жената.
Необходимо е да добавим също, че жената не е склонна към промени – мъжки стремеж, на който според Елис се дължи гениалността.
И накрая, тя много рядко е изправена пред толкова сложни, продължителни, настоятелни и разнообразни изисквания, каквито животът налага на мъжете, поели отговорността за издържане на семейството. Един мъж „трябва“ да бъде силен; „трябва“ да бъде отговорен; „не трябва“ да се проваля; „не трябва“ да хленчи или да се отпуска.
Поради всички тези причини жената е по-склонна към лекомислие и повърхностност, което ясно се забелязва от разговорите й по телефона или с някоя приятелка. Изглежда колкото по-лекомислени или тривиални са обсъжданите теми, толкова по-удовлетворена, по-свободна и еманципирана се чувства тя.
Този модел на поведение е израз на познатата ни женска несигурност; служи за самозащита срещу всички онези неща, които тя смята за твърде важни или неразбираеми за нея и които я карат да се чувства незначителна; то е също така бягство от отговорност, чиято противоположност е тривиалното.
Ако наблюдаваме някоя млада девойка, въвлечена в разговор с мъж, известен със своята образованост, интелигентност и висока обществена репутация, ще разберем, че тя няма друго оръжие освен фриволността, за да прикрие собственото си невежество. Ако девойката реши, че несъщественото бъбрене се приема като проява на женско кокетство, тя ще го използва постоянно като свое оръжие както в контактите си с мъжете по очевидни причини, така и с жените, защото това е нейният обичаен начин на общуване. Този детски начин на изразяване обаче е истинска спирачка за развитието на ума й, тъй като между двете съществува обратна връзка.
Ако жената притежава проницателен и развит интелект, ще й е невъзможно да се възползва от своята слабост, за да потърси закрила от някой мъж, тъй като двете неща се оценяват по противоположен начин. Използвайки обаче своята пасивност с цел да хване някой мъж, за да я закриля, тя се ограничава интелектуално и това именно е цената, която трябва да заплати за придобитата привилегия. За да поддържа образа си на слабо същество, тя е принудена да говори за повърхностни и несъществени неща, като възприема поза на примирено безсилие, което кой знае защо се свързва с традиционното понятие за женственост. Сериозността на проблема произтича от факта, че това поведение датира от много векове, поради което се е превърнало в само ограничителен механизъм на личните качества. Ако един индивид, колкото и умен да е той, е принуден да се прави на празноглав за неопределен период от време, накрая ще изгуби умението си да мисли или ще атрофира интелекта си.
Дилемата, пред която е изправена жената, е истински порочен кръг; ако продължава да демонстрира слабост и ограничена интелектуална дейност, за да се възползва от своята непълноценност и пасивност, тя се лишава от възможността да се реализира като жена. Ако избере пътя на индивидуалното развитие, трябва да се откаже от мъжа като баща – осиновител и да поеме нови и тежки отговорности.
Труден избор! Историята показва, че до ден днешен жената е предпочитала пътя на пасивността.
Всъщност това, към което се стремят движенията за еманципация на жената, е да утвърдят ролята й на слаба, ощетена или неподготвена да се грижи за себе си личност. В противен случай тя не би се нуждаела от специални закони. Борят се, за да спрат мъжката експанзия, а не да подтикнат жената да се освободи от вътрешните сили, които я държат психологически отчуждена, жертва на предубедено възпитание и на зле разбран личен напредък. Единственото, което изтъкват, е, че жената е потискана от едно общество, което умишлено се стреми завинаги да я дискриминира. Подминава се съществуването на процес на самодискриминация, който произтича от факта, че жената се отказва от истинско индивидуално развитие и от възможността да поеме отговорност за живота си. Тя очаква всичко от обществото и много малко от себе си.
Погрешно е да се мисли, че ако на жената се предоставят по-големи възможности за образование и работа, ще се преодолее в голяма степен дискриминацията й. Резултатите показват, че това не е довело до по-голямо развитие на нейната личност, а само е увеличило правата й. По-голямата част от тези хипотетично освободени жени приемат мъжки роли, за да достигнат привилегировани позиции. Те не се освобождават като жени, а умствено и психологически се превръщат в мъже. Нима това е напредък?
Последствията от тази предполагаема еманципация обикновено се оценяват късно, едва когато жената осъзнае, че е платила твърде висока цена за една привидна независимост, лишавайки се от възможността да реализира своята истинска женственост, която поради своята духовна същност не зависи от материални обстоятелства. Разкъсвайки се между работата и дома, жената трудно би се чувствала удовлетворена.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар