// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Легенда за Черно море.

„Малката лодка не носи вести от далече.“

Златната стрела. Живял на земята приказен богатир, със сила нечувана, със смелост невиждана. Той имал удивително оръжие – вълшебна златна стрела. Но не с това стрелата била известна, че била от чисто злато изкована, със скъпоценни камъни украсена, а с това, че притежавала чудесно свойство.

Достатъчно било богатирът да вземе своя лък, да опъне тетивата – и летяла стрелата до края на света с такава бързина, че човешкото око не можело да я проследи. И там, където тя падала, възпламенявал се въздухът, закипявала водата, разтрепервала се земята, загивало всичко живо. Страшно било това оръжие, ни с перо да го опишеш, ни в приказка да го разкажеш.

За щастие то се намирало в надеждни ръце. Богатирът бил честен човек, справедлив и огнената стрела без необходимост не използвал. Други държави той не нападал, и неговата родина враговете не нападали – страхували се. Страхували се, но в същото време мечтаели да притежават това смъртоносно оръжие, за да покоряват чуждите земи. Но не било възможно! Зорко пазел богатирът вълшебната стрела, скрил я дълбоко под земята.

Много, много години живял богатирът и много години пазил чудодейната стрела. Но ето дошло време да се раздели с живота. Замислил се богатирът: На кого да предаде стрелата? На синовете си наследници? Не трябва. Макар че те са войни честни и смели, те са още млади. Няма да могат да удържат на съблазанта да изпробват силата на оръжието – и ще избухне тогава братоубийствена война. На кого още? Има ли на земята човек, достатъчно силен и благоразумен, на когото може да довери стрелата, без да се опасява, че той ще я използва за зло на хората? Няма такъв човек, не се е родил още! Не бива да се оставя на земята огнената стрела, защото злите, алчните хора, притежавайки такова страшно оръжие, могат да подпалят всеки свят и да го разрушат до основи. И решил богатирът да скрие вълшебната стрела така, че никой да не може да я намери през хилядолетията. И едва тогава, когато хората, най-накрая, престанат да воюват, когато се научат да ценят и пазят мира – тогава те ще намерят стрелата, за да използват нейната чудодейна сила за мирен труд.

Извикал богатирът своите синове и им казал: – Деца мои, аз съм стар и тежко болен. Не ми остава да живея много. Чуйте моята последна повеля: отворете подземието ето с тези ключове, вземете златната стрела, за страшната сила, на която вие сте слушали, и я хвърлете в средата на Черното море, в най-дълбокото.

Тръгнали синовете да изпълняват желанието на умиращия си баща, взели вълшебната стрела и още същата нощ се отправили на път. Дълго ли вървели те, кратко ли, и ето че пред тях се показали сини планини. Със своите високи върхове те подпирали синьото, прозрачно, като че ли от кристал небе. Изкачили се братята на планините и пред погледа им се открила величествена картина: далече-далече долу се простирало огромно безбрежно море. Обвито в утринна розова завеса, то още спяло. В неговите тихи води се отразявал червения кръг на изгряващото слънце. Това било Черно море. И изведнъж братята разбрали, че им е жал да се разделят с драгоценната стрела, и честолюбиви мечти ги завладели.

– Послушай, братко, – внимателно казал по-малкият, – защо да хвърляме такова богатство в морето? Нали то е наше наследство…

– Да, – съгласил се по-големият, – вълшебната стрела по право трябва да принадлежи на нас, и е глупаво просто така да се откажем от нея…

– А ако ние притежаваме огнената стрела, – продължил по-малкият брат, – ние ще превземем тази красива страна, ще построим на върха на планината замък, ще си вземем за жени най-прекрасните от прекрасните…

– Да, но защо само една страна! – възкликнал по-големият брат. – Ние ще можем да превземем всички страни, които знаем и които още не знаем. Ние можем да имаме много жени, на нас безропотно ще ни се подчиняват всички. Ние ще станем владетели на света…

И се договорили братята, че ще скрият стрелата в планината, а на баща си, ако още не е умрял, докато се върнат, ще му кажат, че са изпълнили волята му. Както се договорили, така и направили. Оставили чудодейната стрела в една пещера, затворили входа с огромен камък и се върнали по обратния път.

Колко голямо било тяхното удивление, когато, връщайки се в къщи, те узнали, че баща им по някакъв начин е разкрил техния замисъл. С негодувание се нахвърлил старецът на своите синове, като ги обвинил в родителско непослушание.

– Аз няма да умра дотогава, – казал той, – докато чудодейната стрела не попадне на дъното на Черното море.

Тогава синовете, като се убедили, че е невъзможно да запазят за себе си вълшебното оръжие, отново се отправили към бреговете на далечното море и с тъга изпълнили желанието на баща си. Огнената стрела паднала в морската бездна. Потъмняло от гняв морето, закипели, развълнували се неговите тихи води.

И оттогава не може да се успокои Черно море. Отново и отново се бунтува то, клокочи, повдига огромни вълни, опитва се да изхвърли от недрата си смъртоносното оръжие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар