// Вие четете...

Календарът на българите

Късни пришълци ли са българите?

CBor27„Понякога истината е по-невероятна от измислицата.“

Късни пришълци ли са българите?

Ако за хуните се предполагаше, че били туранци, защото в едно пра време били дошли от Азия, това не можеше да се каже за българите, които живееха от старо време в днешното си отечество, и за които няма сведения, че са късни пришълци и освен това се считат за мизийци. От това аз, казва д-р Ценов, извадих заключение, че българите са стари тракоилирийци.
Въпреки това мен ме интересуваше да установя, на какви исторически данни почива твърдението, че българите първоначално са живеели покрай Волга, и установих, че историческия източник за това е византийския историк от XIV столетие Никифор Грегорас (1295 – 1360 г.), казва д-р Ценов.
Той пише, че скитите някога живели до една голяма река, която местното население наричало Булга и по нея се нарекли българи.
Скитите са живели първоначално покрай Босфора. Името Босфор или Бос-поръ е произлязло от това, че едно говедо или един вол преминал през него (Бос-поръ значи волски бърф, или проход). Грегорас в случая е употребил славянското „вол-вул” и е нарекъл Босфора рака Вулга или пък Булга.
След това Грегорас пише, че тези скити – българи „преминали двете Мизии (земята от Панония до Черно море), та всичко станало плячка на мизите, както се казва. Настанили се в Македония и останали в Илирия, където им се харесало. И царско (княжеско) седалище имаше там, което после стана град, който бе възнаграден с архиепископия от император Юстиниан, която се нарича Първа Юстиниана”.
Българите значи са били скити, които някога си, преди създаването на Юстиниана Прима, което е станало през 535 година, били завзели не само двете Мизии, но и Македония, и останала Илирия. С това се решава въпросът за народността, от която са произлезли българите.
Какво правят обаче онези които искат да уверят хората, че Македония и останала Илирия никога не са били български? Те взимат от разказа на Никифор Грегорас само думата Булга и казват, че Булга е Волга, и стигат до извода, че българите са живеели първоначално покрай Волга и защото са живели покрай Волга, те са турци. Това е субективен дедуктивен извод, които за историята няма стойност, защото историята е положителна наука, която се основава на исторически факти. Този извод е очевидно неверен, защото ония, които са живели покрай Волга са се наричали скити, а не българи. Това е измислица и защото никой стар писател не е нарекъл българите турци или пък фини, самоеди и пр., а всички, щом е ставало дума за потеклото на българите – хуни, са казвали, че те са скити. Скитите обаче са живели от пра време покрай Дунав. Онзи, който мисли, че скитите едно време са населявали поречието на Волга, той трябва и да каже, че скитите са дошли през 679 година в Мизия.
Понеже това е невъзможно да се каже, защото е невярно, изпуска се името скити и се казва, че българите били дошли през 679 г. от Волга в Мизия. Но нека се съгласим временно с това и да кажем, че българите са турци, които някога са живели покрай Волга. Тези турци поселяваха преди IV век не само двете Мизии, но и Македония и останала Илирия. Това е най-важното за историята на българите. То се премълчава и мълчешком се прокарва измислицата, че те като малка ордица, едва през 679 г., били дошли в Долна Мизия, затова българите били само жители между Дунав и Стара планина! Може ли някой да каже, че това е наука, а не политика, заключава д-р Ценов?
В предвид на това, казва д-р Ценов, аз реших да обнародвам събраните тогава бележки и напечатах моята работа „Праотечеството и пра езикът на българите” (1907 г.).
В тази книга посочих данни, казва д-р Ценов, че българите се споменават не само преди Аспарух, но и преди славяните на юг от Дунав, че хуните, които образуваха модерната българска държава, са скити или славяни.
За доказателство на последното аз, казва д-р Ценов, обърнах внимание и на това, че онези които считат българите за турци, не са намерили досега турски изрази в старобългарския език. Те ги наричат турци просто въз основа на предположението, че са били дошли от турски страни. Имената обаче на основателите на българската държава са славянски. Така например името на Кроват – родоначалника на българската династия е славянско, защото то името на кроватите, които са славяни. Още по времето на император Хераклий (610 – 641г.) се споменава кроватски или хърватски княз на име Хроват. Най-стария Кроватов син според Никифор се е казвал Баян, което е славянска дума. Понеже той е бил най-стария брат, по-младите му братя му викали Бат-баян, тоест батьо Баян. Само този факт изчерпва въпроса за народността на хуните, които основаха българската държава. Те са били славяни.
В списъка на българските князе преди Аспарух се споменават следните български князе със славянски имена Гостун и Безмер. Безмер е князувал преди Аспарух от двете страни на Дунав. Но най-важното е, че славянинът Безмер е произлизал от рода Дуло, от които е произлизал и Аспарух, и от това се разбира, че и Аспарух е от славянски род. Ние тук сме си поставили за цел само да докажем, че българите не са късни пришълци, за това не желаем да се спираме върху отношението им към другите тракоилирийски и скитски племена, обаче за обща ориентировка нека кажем, че скитите от които произлизат българите са славяни. Това което сега се нарича славяни, в старо време се казваше скити. Самата дума скити е славянска дума, която значи скитник или номад. Готите, хуните, славяните, българите, абарите, тракийците са скити, тоест славянски племена.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар