// Вие четете...

Поведенчески модели

Къде е силата на мъжете?

„Няма мир в този дом, в който кокошката пее, а петелът мълчи.“

Къде е силата на мъжете?

Трябва да поговорим. За един мъж едва ли има по-страшни от тези три думи, особено когато ги отправя жена. За мъжете те могат да значат само две неща – или някъде са сгазили лука, или, още по-лошо, наистина искат да разговарят с тях. Разбира се, че мъжете напълно осъзнават, че са далеч от съвършенството и няма да им се размине, когато ядосат жените, което пък не означава, че умират от желание да слушат безкрайно конско за поредната им издънка. Ала още по-малко някой мъж би искал да бъбри с вас все едно сте си приятелки. В природата на мъжете не е заложено да пият кафе с часове или да ронят сълзи над нечия покъртителна история, все едно са на сбирка на „Анонимните алкохолици“ или си изливат душата при психотерапевта. Когато мъжете говорят и особено когато слушат, те го правят с определена цел.
Мъжете не дават отдушник на чувствата си, а търсят разрешение на проблемите, които нарушават равновесието в живота им.
Те знаят, че отношението им към потребността ви от общуване ви разочарова, че понякога изпитвате нужда да споделите, да получите чуждо мнение по даден въпрос, а и да ви влязат в положението. Стига, де. Нали затова са приятелките. Пред тях можете да разкриете душата си, а те съчувствено ще ви изслушат, ще кимат, ще се съгласяват и на свой ред ще споделят собствения си опит. Накрая ще ви посочат случаи, сходни с вашия, от цялата световна история и часове по-късно ще се разделите, без да сте стигнали до каквото и да било решение, но поне на сърцето и душата ще ви е леко.
Да вземем следния диалог за илюстрация.
В: „Отивам тази сутрин на работа и още не съм седнала на бюрото си, гледам – Таня се носи към кафе-автомата облечена със същата риза като моята. Представяш ли си?“
П: „Не може да бъде. Коя риза?“
В: „Онази, синята, сети ли се, на оранжевите цветя? Дето си я купих от магазина на другия край на града, от една разпродажба?“
П: „Имаш предвид онази за 29,99, която беше забутана в дъното? Същия ден, когато си купих онези обувки от магазина малко по-надолу?“
В: „Същата! Ходих на работа с нея преди няколко седмици и тогава Таня ми направи комплимент, а после явно се е втурнала да си купи като моята риза, че се и появява с нея в службата! Можеш ли да повярваш? Ако знаеш как се почувствах!“
П: „Е, не може да бъде! Сериозно ли? Това е ужасно. Ама че е нагла…“
И така този разговор може да продължи с часове, преливайки се от тема в тема, без връзка с основния проблем, който се състои в това, че някаква жена от същия офис се е появила облечена с дреха, идентична с вашата.
Същият разговор със събеседник мъж би отнел точно десет секунди, преди той да открие Решението.
В: „Отивам тази сутрин на работа и още не съм седнала на бюрото си, гледам – Таня се носи към кафе-автомата облечена със същата риза като моята. Представяш ли си?“
Т: „Нима? Не я носи повече“.
С това за мъжете въпросът е решен. В конкретния, а и в много подобни случаи, мъжът до вас не може да се вживее в сериозността на положението ви. За него е абсолютно маловажно как сте се чувствали, докато сте дишали един въздух с другата. Що се отнася до мъжете, вие сте си у дома и жената, която ви е ядосала, не е пред очите ви, следователно неприятната ситуация е поправена. Ако повече не обличате злополучната риза на работа, конфузното положение няма да се повтори. В съзнанието на мъжете случаят е разрешен успешно и приказките са излишни.
От всичко това може да се направи изводът, че силата на мъжете е в поправянето на проблемите, а не в говоренето. От мига, в който напуснат майчината утроба, започват да ги възпитават как да бъдат закрилници, да заявяват чувствата или правата си и да задоволяват потребностите на близките си. Общуването, обгрижването, изслушването и съчувствието – иначе казано, бездействието, са неща, които момчетата не умеят. Не им се позволява да плачат, не ги разпитват как се чувстват, не ги поощряват да се себе изразяват по някакъв пълноценен начин, освен да се държат „мъжки“. Когато някое момченце падне от колелото и си ожули коляното, всички в един глас се надпреварват да му обясняват, че е мъж и не бива да се циври. Няма утешителен разговор за това, как се е почувствало, когато се е проснало на земята, никой не се вълнува дали се бои да се качи отново на колелото. Механичната реакция е да му наредим да преодолее страха си и да се научи да кара така че занапред да няма инциденти.
Когато това момче стане мъж и започне любовна връзка, който е учен да стиска зъби и да кара напред, изведнъж към него се предявява претенцията да изслушва, да общува и да обгрижва. Естествено, че очакванията ви ще са обречени на провал. Жените желаят мъжете им да откликват на техните настроения и да се вписват в представите, които са си изградили, и когато това не се случи, се оплакват на приятелките си, че половинките им отказват да разговарят и да се разкрият пред тях. Мъжете не разголват душите си, а действат така, както са възпитавани и поощрявани през целия си живот. Научени са, че мъжът показва любовта си, като заявява чувствата си, задоволява нуждите и закриля. Поправянето на проблемите спада към обезпечаването на потребностите, което освен финансовата страна включва още коригиране на несправедливостите, грешките и възвръщане на хармонията. Всеки здравомислещ мъж е наясно, че когато жената е щастлива, цялото семейство е доволно, а в случая за него ще има голяма награда.
Едно е сигурно, че ако се обърнете към мъжа до вас с проблем, за който може да се намери решение, но той не се опита да го открие, значи не ви обича. Подложете го на изпитание. Кажете му например, че „Кухнята ни е ужасна. Цветовете са отблъскващи, шкафовете изобщо не подхождат на печката. Не мога да готвя в такава атмосфера.“
Ако той ви е напълно отдаден, без да се замисли, ще попита само в какъв цвят предпочитате стаята. Отговорете му „В розово“ и изчакайте дали до следващата събота кухнята няма да бъде пребоядисана в бонбонено заедно с шкафовете. Мъжът до вас ще разбере, че не сте щастлива с кухня, в която обзавеждането, стените или уредите ви дразнят, влизате там с неохота и вместо да готвите любимите му ястия, ще поръчвате домашни гозби по телефона. Ясно е, че няма мъж, който да не иска да се лиши от вкусна вечеря, затова се упътва право към магазина за строителни материали. Ако не разполага със средства за пълен ремонт, най-малкото ще промени мебелите, като освежи шкафовете и смени дръжките им, точно както сте искали, след като старателно са изчегъртани от така противния ви цвят. Ако той ви обича искрено, няма да има търпение да стори всичко това за вас, защото някъде в дълбините на съзнанието му се появява следната картина – когато видите новата си кухня, вие разцъфвате в усмивка, слагате го да седне на челното място и му сервирате прекрасна вечеря като благодарност, че я е ремонтирал заради вас. О, мили дами, не се лъжете, че мъжете просто искат да сте щастливи, те го правят и най-вече заради наградата. Разберете го и не я забравяйте!
Естествено, мъжете се ръководят от предположението, че няма винаги да се налага да поправят възникнали проблеми. Те се намират под непрекъснат стрес и макар да реагират напълно логично, жените неизменно следват емоциите си, което често саботира усилията им да ги направят щастливи. Обикновено на мъжете им се струва, че поведението ви се диктува не от разума, а от това, как се чувствате точно в този ден или в този конкретен момент.
А сега нека си представим следната ситуация, това само като един чудесен пример. Представете си, че по време на любовната игра вашият партньор ви докосва на едни и същи места по един и същ начин всяка вечер и това ви кара да крещите от удоволствие днес, а на следващия ден го поглеждате с укор и заявявате, че ви е противно. Това го хвърля в изумление, защото, ако ласките ви са го възбудили вчера, ще му доставят наслада и днес. Не и при вас.
Нещата, които допадат на жените, могат да се менят от ден на ден, а понякога и от минута на минута. Това на мъжете им се струва нелогично и напълно неразбираемо. Ако улучат кое е правилно – чудесно, но невинаги ще им се отдава. По-неопитните могат тотално да оплескат всичко. Вземете за пример следната ситуация: жената влиза в стаята видимо намусена, мъжът – млад и необигран в отношенията с нежния пол, пита какво й е, на което тя отговаря: „Нищо“. Наивникът ще направи грубата грешка да отговори: „Чудесно!“, и миг по-късно гневът й ще се стовари върху него с излияние от сорта на: „По дяволите, видя, че се спънах, и продължи да си вървиш, без да ми помогнеш!“ Голяма работа ще му се отвори, докато поправи нещата.
По-опитният мъж, който се е научил да дешифрира настроенията на своята любима и да разпознава кога нещо не е наред, няма да се откаже да пита, докато тя не си каже открито какво я тормози. Същевременно той ще се надява от дъното на душата си проблемът да е въображаем, а ако все пак има нещо, да е по силите му да го поправи, за да не я гледа повече намръщена. Дори когато според него вече би трябвало да си е изляла душата, ще продължи да я окуражава, докато не се увери, че положението е напълно изяснено. Когато това стане, ще се заеме да поправи ситуацията.
Тук не трябва да се разбира, че двамата с любимия си никога няма да проведете разговор, по-дълъг от две минути. Мъжете осъзнават, че понякога ще трябва да общуват повече с вас, че от време на време ще се налага да ви разкриват душата и мислите си, че имате нужда да се гушкате в прегръдките им и да бъбрите абсолютно безцелно. Да, те са способни да понесат и това. Няма да е лесно, но могат да се справят. Те знаят, че да изслушват и дори да участват в пространна дискусия, посветена на чувствата ви, е необходима, а и неизбежна част от връзката. Но не се чудете, че тези разговори са много редки. Оставете подробните обсъждания за събиранията с приятелките си. Мъжете искат да установят и разрешат проблема. Необходимо е да съществува баланс във връзката – всеки да познава нуждите на другия и да се стреми да задоволява поне част от потребностите му, така че двамата да са щастливи и да се чувстват като част от равноправно партньорство. За мъжете това означава от време на време покорно да изслушват половинките си. Жените от своя страна ще отбележат голям напредък във връзката с човека до себе си, ако се научат да зачитат генетичната предопределеност на мъжкото поведение. Те са прекалено погълнати от това да се себе утвърждават, за да си позволят да губят време в маене за неща, които не могат да се поправят или разрешат.
Взаимоотношенията между половете биха спечелили много, ако жените се откажат от репликата „Трябва да поговорим“. В мига, в който я изрекат, защитните механизми на мъжете се активират, привеждат „бойните оръжия” в готовност, потта руква по челото им и започват да прехвърлят през ума си последните няколко седмици, опитвайки се да отгатнат къде и кога са сбъркали и как да поправят ситуацията.
Може да се счита като много добра идея да започнете разговора с нещо по-простичко, например: „Скъпи, нищо не се е случило, просто искам да споделя с теб следното…“ Тази реплика като с магическа пръчка ще го накара да свали гарда, да слезе за малко от подсъдимата скамейка, да се отпусне и да се приготви наистина да ви изслуша.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар