// Вие четете...

Истината е в избора

Кумулативните неравенства.

„Всеки трябва да живее дълго, но никой не бива да бъде стар.“

Перспективата за двойния риск. Сред социологическите перспективи, които фокусират експлицитно върху корелационния анализ между възрастта и етноса, най-често се среща идеята за двойния риск. Тя е използвана широко в социалните, поведенческите и медицинските науки, за да опише как два фактора взаимодействат, като причиняват широк спектър от последствия. В социологическото третиране на възрастта и етноса, двойният риск произтича от разбирането, че двете характеристики в комбинация са в „двоен ущърб” за остарелите членове на малцинствените групи. Сред индивидуалните характеристики, изследвани във връзка с тезата за двойния риск са дохода, социалните контакти и ангажираност, здравния статус, удовлетвореността от живота и смъртността. Хипотезата поддържа разбирането, че вредата от това да си член на етническа малцинствена група, нараства с възрастта. Лонгитудинални изследвания биха могли да тестват тази хипотеза. Тя предлага удобен, макар и твърде дискриптивен начин за сумиране на очакванията за увеличаващи се различия между малцинствата и мнозинството в късния живот. Обяснява разширяващите се неравенства със скритите причинни механизми на расизма и ейджизма. С включване на пола в анализа, може да се измери вероятността от троен риск, защото сексизма също има почва. Перспективата на двойния (тройния) риск за остаряването често не приема и не си дава сметка за съществуващата хетерогенност вътре в етническите групи.

Концепцията за кумулативните неравенства се прилага към широк кръг от въпроси в социологията, а така също в икономиката, психологията, епидемиологията и криминологията. Централната хипотеза в рамката на жизнения път твърди, че в живота има стартови неравенства според произхода и наследството – във финансовите средства, здравето, социалния статус, образователните възможности и други измерения на благополучието. Изтъкват се неблагоприятните фактори, изпитвани в детството и юношеството, докато в същото време се умножават предимствата, от които се ползват привилегированите групи. Счита се, че както предимствата, така и минусите и щетите, се натрупват с възрастта и се проявяват в последствия на стари години, което рефлектира в устойчиво високо ниво на икономическо неравенство сред 65+ годишните.

Оригиналната идея за такъв подход идва от Мъртън и неговите наблюдения върху траекторията на научните кариери позната като „Ефектът на Матю”. Изследователите много често фокусират върху корелацията между остаряване и неравенство, дефинирана в социално – икономически измерения, и по-малко върху етническия статус, макар че този подход е приложен успешно напоследък към измеренията на структурното неравенство на стара възраст като дефинирани от расата и етническия произход, по-специално в областта на здравето. Неравният достъп до образование, заетост, висок статус и високо платени работни места, здравна помощ се базира както на откритата, публична и институционална дискриминация и частично – на нееднаквия принос към социалния капитал.

Несъответствието между акумулирането на блага и равнищата на притежаването им са също очевидни по етнически групи и има съществено въздействие върху сигурността на доходите в късна възраст, като поставя ограничения върху между генерационния трансфер на блага.

Предимство на тезата за комулативните предимства/ пречки, в сравнение с хипотезата за двойния риск и възрастта е, че насочва експлицитно вниманието към по-широките стратификационни процеси, свързани с акумулирането на човешки и други форми на капитал, трудови и професионални траектории и между генерационната трансмисия на бедност. Това дава възможност да се види вътре груповата диференциация като доказани различия между етническите групи, имащи отношение към значими траектории и последствия. Например расата и етническата група оформят ценностите, които се отнасят до важни културни характеристики като устойчивост на семейните връзки и други културно дефинирани модели като половите роли. По-нататък, в съгласие с хипотезата за комулативните предимства/ пречки, системното обезценяване на човешкия капитал на някои етнически групи (включително имигранти), свързано с оценки на доминантната група във времето, може да рефлектира в качествено различни модели на благосъстояние в късния живот. Това, което може да бъде видяно също така е, как тези натрупани с времето предимства/ пречки ще имат последствия вътре в етническите групи. Анализът на данните от изследване на късния период от живота, отнасящ се до групови различия по множество измерения (житейски ангажименти, доход и здраве) показва, че тези различия остават статистически значими, дори когато контролираме факторите, които са в основата на тези различия. Обикновено изследователите обясняват това с методологическите ограничения в изследователския модел, включително малките извадки и ограничените времеви рамки на наблюдение. Както и въздействието на други променливи, които не са включени в анализа (в това число културни фактори на общността).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар