// Вие четете...

Истината е в избора

Културни различия и асимилация.

„Човек без родина е като земя без семена.“

Много автори се занимават с темата за културните различия на етническите групи. Членовете на етническите групи споделят културно наследство от религиозни практики и вярвания, език, ценностна система и норми. Тези различия ги отличават от мнозинството и формират житейския път, остаряването и поведението по различни начини. Тезата за асимилацията твърди, че със смесването на все по-големи групи от хора в обществото във времето, културните различия между тях ще изчезнат. Дали обаче те действително ще изчезнат, или ще се проявят в нови форми, предстои да се види. Доказателства, свързани с ролята на процесите на интеграция и асимилация, показват че с повишаване на икономическия статус влиянието на културните маркери отслабва, но не изчезва.

Освен това, за възрастните от много етнически групи, едни и същи норми и ценности могат да се проявяват в различно поведение, което има отношение към социалната подкрепа и ангажираност, икономическата сигурност, здравето, инвалидността и удовлетвореността от живота. Възможност за разбирането на социалните аспекти на остаряването дава социологическата перспектива на жизнения път. Концепцията и логиката на тази перспектива очертава динамиката на този процес. Тя осигурява начин за концептуализиране на „повратите” в живота през фокуса на преходите и траекториите, които следват индивидите, като получават или се отказват от роли и статуси. Промените в ролите и статусите са отличителни белези в прехода към късните години на индивидуалния живот, последствия от освобождаването от работа и семейни роли, усвояването на нови роли и евентуално приемане статуса на пенсионер.

Макар всеки индивидуален път да е уникален и да се променя от индивидуалната свободна воля и избор (човешкия фактор), перспективата за жизнения път хвърля светлина върху социалните фактори, които влияят и придават значимост на тези индивидуални избори. Според т.нар. концепция за „свързаните животи” всеки индивидуален жизнен път е под влияние на останалите членове на семейството и значимите други, вътре и между генерациите.

Характеристиките на по-широкия социален контекст имат отношение към условията и възможностите за качествен живот и успешна реализация на индивидите: образователните, трудовите организации, пазара на труда, публичните политики, свързани с възрастта, на която се случват житейските преходи. Наблюдава се синхронизация по отношение на съгласуваността на събитията, на преходите, свързани един с друг, както и продължителността на времето, прекарано в определени статуси.

Перспективата на жизнения път отдава внимание на диференциацията в остаряването в резултат на качествения синтез на опита на индивидите от принадлежността им към различни групи (по пол, етнос и социално – икономически статус, поколения в семействата и нациите). По този начин житейският опит генерира социален капитал, който е продукт на членството в тези групи. Този социален капитал се пренася в късния живот, като влияе върху начина и средствата за съществуване, свързан е със здравето, помощта и подкрепата в случаите на специални потребности. Така диференциацията, определена от етническата група, се проявява в късна възраст. Днес в изследванията на социологията на жизнения път се обръща много малко внимание на въпросите, свързани с влиянието на етническата група. А успешното приложение на изследването на жизнения път и остаряването във връзка с етноса има отношение към използването на знанията за диференцираното акумулиране на човешкия капитал през живота. Например бариерите за получаване на образование или квалификация, свързани с принадлежност към етническа група, предпоставят различия в акумулирането на професионални и икономически ползи за последващи периоди, което се отразява върху обема и достъпа до ресурси под формите на блага, пенсии, социално осигуряване и здравно осигуряване. Такъв подход е свързан с някои от централните принципи на тезата за комулативните предимства/ пречки, които увеличават двойния риск с възрастта. Липсва обаче прецизна оценка за влиянието на етноса върху жизнения път в стара възраст. Тази перспектива разглежда значението на синхронизирането и съгласуваността на явленията в живота като културно обусловени от етноса. Така за някои групи те се случват „извън времето”, както и „извън социалните норми”, което се изразява в негативни последствия върху други социални преходи по възраст (например да имаш деца, преди да си завършил образование, или да се пенсионираш на ранна възраст вследствие на трудова дискриминация). За някои етнически групи суб културните норми могат да подкрепят алтернативна съгласуваност или синхронизиране на явленията.

Активна област на социологическото изследване на жизнения път, етноса и остаряването в последните години е имигрантският опит, включително процесите и степените на интегриране на така наречените „нови имигранти” към обществото. Тук се включват дебатите относно дали след време новите имигранти на практика ще достигат равнища на интеграция, подобни на тези на по-ранните имигранти или ще се асимилират само отчасти. Познанията за имигрантите и имиграцията е обещаващо за социологията на остаряването и етноса, представящо потенциално богата област на теоретично развитие, което не е било използвано достатъчно и систематично досега във връзка с тази дискусия. Необходимо е да се знае как предимствата и недостатъците, свързани с етноса могат да окажат влияние на късен етап от живота. Приближаване към тази цел може да бъде по-нататъшното развитие на перспективата на комулативните предимства и пречки с теорията за комулативното неравенство. Тя концептуализира последствията от свързаните стратификационни процеси, появяващи се във времето в зависимост от етноса. Този подход фокусира върху ролята на преживяното в детството за благополучието на късен етап от живота. Като признават значението на неравенствата през целия живот, те насочват вниманието върху това как дискриминацията в своите многобройни форми спомага за засилване на процесите на остаряване сред някои малцинствени групи. Това се посочва в литературата като „хипотеза за изменения, причинени от ерозия”.

Друг принос в развитието на тази проблематика е обвързването на теорията за неравенството в протежението на живота с теорията за стреса. По-конкретно с отчитане значението на етноса, жертва на хронична дискриминация и форми на сегрегация, което може да бъде източник на стрес и да доведе до негативни психически и физически последствия за здравето във времето.

Друга обещаваща област на развитие на изследванията е разширяването на теорията, свързана със значението на характеристиките на локалната общност за индивидуалния жизнен път, подкрепено с усъвършенствани методи за анализиране на тези отношения. Разбирането на значението на връзката между индивидуалния и социалния контекст, което е запазена марка на социологията на жизнения път, може да бъде особено важно, когато се изследват етническите различия в здравето в късния живот. Вниманието трябва да бъде насочено директно към характеристиките на средата, които се простират отвъд индивидуалната социална мрежа и са насочени към съседството, местната общност и сфера на услуги. Тези различия в житейския опит сред по-възрастните членове на различни етнически групи (например, ползването на медицински услуги, социални помощи, съжителстване с други членове на семейството), са детерминирани от локалните общности, в които живеят (по отношение издръжката на живот, наличие и достъп до услуги, възможности за транспорт, равнище на престъпност) и се нуждаят от по-задълбочени изследвания. Наличието на методологически инструменти, които позволяват по-прецизно определяне на тези ефекти ще доведе до разширяването на социологическото познание, свързано с макро и мезо равнището на влияние върху микро-равнището на поведение.

По-нови изследвания, използващи такива техники, показват например, че съседското обкръжение допринася за различия в самооценката на здравето и здравното поведение сред различни етнически групи стари хора. Най-съществени приноси към мулти дисциплинарните социологически изследвания на остаряването при различните етноси има в областта на здравните неравенства. Сравнителни изследвания между етнически групи показват, че някои малцинства е малко вероятно да доживеят до стара възраст, или ако я достигнат е много вероятно да са инвалиди.

Много от изследванията по-скоро документират разликите в качеството на здравната помощ и последствията за здравето, отколкото да ги обясняват. В течение на времето става ясно, че само една единствена научна дисциплина не може да осигури изчерпателно изследване върху произхода на здравните неравенства, отнасящи се до расата и етническия статус, нито адекватни средства за защита или интервенции. Био психо социалният подход към изследване на здравето акцентира върху комбинацията от биологични, психологически и социални влияния върху качеството на живот в късна възраст; такъв подход е подходящ за включване на етноса, значението на миграцията и културния контекст.

Социолозите ще допринасят и за в бъдеще за изучаване на ролята, която играе етническата принадлежност върху последствията за здравето в здравното поведение (като хранителен режим и физическа активност), както и за неравенства по отношение на достъп до здравна помощ и качество на здравните грижи. Необходимо е допълнително изследване върху това как психологическите характеристики (страх, враждебност) и здравно поведение и (не) здравословен начин на живот (в това число затлъстяване, пушене, консумация на алкохол) опосредстват и модифицират връзките между етнически статус и редица индикатори на здравното състояние. Понякога се акцентира върху културни специфики, свързани с религиозни вярвания, разпространени в някои етнически групи, с доказано позитивен ефект върху емоционалното здраве. Макар базисното етно – културно поведение да не е винаги печелившо, да бъдеш стар, но да продължаваш да играеш важна роля, е позитивно за старите хора в някои етнически групи. Това се изразява в удовлетвореност от възможността за предаване на културни ценности и норми на следващите поколения. Макар очакванията за подкрепа от генерациите в семейството не винаги да са в полза на възрастните индивиди, семейните ценности може да се окажат благоприятни в политики, които искат да дадат по-голям акцент върху индивидуалните източници на подкрепа за икономическа сигурност или грижи в късния живот.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар