// Вие четете...

Чувства и власт

Култура на бедността – що е то?

„Бедността е най-голямото зло и най-ужасното престъпление.“

Гетото на книжните пари. Юнивърсити Авеню е дълго единадесет километра и свързва в посока изток-запад Университета на Минесота в Минеаполис със сградата на щатския Капитолий в съседния град Сейнт Пол. През десетилетията непосредствено след Втората световна война авенюто преминава през зона на богати предградия; самото то е оживена търговска артерия с две безкрайни редици от банки, представителни салони на автомобилни компании, ресторанти и универсални магазини. През 70-те години само на няколко преки встрани е изградено скоростно шосе, което предлага по-удобна връзка на ежедневно пътуващите между двата града; оттогава цялата застроена ивица около Юнивърсити Авеню потъва в упадък и разруха. Населението на района — главно чернокожи американци от средната класа — се пръсва във всички посоки. Тези, които могат да си го позволят, се преместват в други заможни предградия, а останалите биват настанени в общински жилищни блокове, построени наместо къщите, които трябвало да бъдат съборени заради прокарването на автострадата.

Под влияние на промените в социалния състав на населението и на новата икономическа ситуация Юнивърсити Авеню процъфтява и днес като търговско средище, но от много различен тип. На мястото на някогашните квартални ресторантчета ивицата е обхваната от вериги за бързо хранене от типа „драйв-ин“, където клиентите дори не слизат от колите си, за да се нахранят. По-големите ресторанти са превърнати в бирарии, в които се играе билярд или дартс, а висящите от тавана телевизионни екрани предават само спорт. Представителните автомобилни салони са изместени от гаражи за употребявани коли, автосервизи и работилници за изчукване на каросерии. Банките са последвали някогашните си клиенти към новите предградия, а в сградите им сега се помещават заложни къщи и бюра за осребряване на чекове срещу комисиона. Изникнали са и заведения от непознати допреди видове, предлагащи татуировки на място, стари комикси, гледане на карти и на ръка и най-разнообразни азиатски специалитети. Кино „Фауст“ заменя филмите за цялото семейство с чиста порнография, докато през 1995 г. сградата бива съборена от общината. В някои заведения по масите и подиума млади нимфи кършат снага в екзотични танци. Едновремешните бакалии, магазини за алкохол и кинкалерии продължават да привличат клиенти, но наред с тях са се появили и други, където се предлагат дрехи на килограм, употребявани домакински уреди и всякакви боклуци.

Извънредно популярни сред новото население на района са евтините минимаркети, денонощни магазини и заведения за бърза закуска. По-престижните търговски вериги отдавна са избягали от квартала, но тяхното присъствие още се усеща в безумните комбинации от бракувани декоративни плоскости, които разкрасяват фасадите на редиците магазинчета с написани на ръка табели на много езици. Надписите рекламират курсове по карате и таекуондо, пластмасови надгробни камъни и погребални венци, авточасти, телевизори втора ръка, надомни гледачки за деца и възрастни, дори внасяне на парични гаранции при арест. В ивицата край Юнивърсити Авеню сякаш вече не живеят хора, изповядващи познатите световни религии; вместо това като изпод земята са изникнали всевъзможни секти и дори импровизирани култове, създадени около отделни по-харизматични личности сред населението на квартала.

В опразнените сгради на някои от универсалните магазини са се заселили школи по изкуствата, но участниците в тях живеят далеч извън периметъра на ивицата и с нищо не допринасят за местната икономика. Неведнъж щатските и общинските власти са се опитвали да повдигнат нивото на квартала чрез финансиране изграждането на различни държавни учреждения — полицейски участък, библиотека, служба за регистрация на моторни превозни средства, но построяването им само допринася за всеобщия упадък. Всяка новопоявила се сграда без прозорци добавя към бетонната грозота на квартала поредната отблъскваща фасада, върху която дори графитите със спрей изглеждат като естетическо подобрение. Заради строежа на нови сгради се събарят цели карета от някогашните къщи и магазини, от което ивицата все по-малко прилича на човешко обиталище и все повече на някакъв неуспял социален експеримент.

Култура на бедността. В началото на двайсти век френският писател Анатол Франс отбелязва: „Само бедняците плащат всичко в брой, и то не поради честност, а защото навсякъде им се отказва кредит.“

През 50-те години са проведени антропологически изследвания на множество общности от бедни хора по целия свят: установено е, че всички те разчитат основно на парични трансакции в малки суми, почти изцяло в брой. Оттогава разплащането в брой се смята за практически универсална отличителна черта на бедните. В своето изследване върху безимотните индианци от вътрешността на страната, които в последно време се заселват в Мексико Сити, Оскар Луис констатира, че те почти винаги купуват миниатюрни количества от онова, което им е нужно, и никога не се запасяват с продукти. Нещо повече: вместо да пазаруват в супермаркета, тези хора предпочитат закуските за еднократна консумация — сандвич в царевична питка, сладолед, един ананас, чинийка фасул с ориз — на местния уличен търговец. Дори цигарите си купуват поединично от същия търговец, когато им се допуши, макар така да заплащат двойно повече, отколкото ако си купят пакет цигари от супермаркета.

По същия начин жителите на най-бедните квартали в съвременните американски градове се хранят главно с хамбургери, порции пържено пиле и други единични блюда, които си купуват от заведенията за бързо хранене, като винаги заплащат в брой. Дори в супермаркета или бакалията тези хора предпочитат еднократните, предварително опаковани порции готова храна, които са много по-скъпи, отколкото равностойните количества продукти, купени в суров вид или на едро.

В гетото на книжните пари хората използват главно улични телефони; те взимат мебели, телевизори и коли под наем или направо поръчват таксита. Ако някой от тях иска да прегледа обявите за работа във вестника, той ще си го купи от павилиона или от бакалина срещу пари в брой, вместо да се абонира с кредитна карта, което е много по-евтино. Същите хора вземат видеокасетофон и филми под наем, като за всяка касета заплащат в брой, вместо да се абонират за кабелна телевизия с кредитна карта.

В бедните квартали хората много по-често си купуват алкохол в малки бутилки — по половин или дори по четвърт литър, докато в заможните квартали жителите се запасяват с твърд алкохол на галони или на цели каси, както излиза най-изгодно, като при това заплащат с кредитна карта. Тези различия се проявяват дори при покупката на наркотици. Жителите на гетата купуват почти винаги еднократни дози — едно прахче кокаин, една цигара марихуана, една спринцовка хероин и т.н., като по този начин им излиза относително най-скъпо, докато по-заможната публика купува и дрога на едро, при което цената на доза излиза много по-изгодна.

Разбира се, всички видове стоки и услуги, които се купуват на малки количества или на парче, излизат най-скъпо, Може да се каже следователно, че бедните плащат повече от богатите за равни количества от всичко, което потребяват. Дори когато играят хазарт, те винаги залагат в брой при всяко раздаване на картите, плащат в брой при всяка покупка на лотариен билет или фиш за конните надбягвания, докато богатите намират начини да си уредят кредит или заплащане с чек при съответния букмейкър или в казиното, където играят.

Използването на книжни пари не е просто признак за ниско социално равнище; парите в брой като разплащателно средство излизат много по-скъпо, отколкото виртуалните пари, използвани от средните и по-заможните класи.

Към края на двайсти век парите в брой във всичките си физически форми — монети и банкноти — губят своята важност в световен мащаб. Дори във времето, когато книжните пари все още били привързани към златния стандарт, те вече започвали да стават все по-малко важни за финансовия елит, а оттам — постепенно и за широката публика. В същото време важността на книжните пари за бедните слоеве от населението се увеличава все повече. В съвременното класово общество бедните заплащат почти всичко в брой, докато средната класа използва кредитни карти и чекове.

При тази сегрегация между бедните, с тяхната зависимост от книжните пари, и останалите слоеве на обществото, където се използва една смесена система на виртуални, книжни и пластмасови пари, възниква необходимост от посредничество между двете социални категории. Голяма част от бедните нямат банкови сметки и кредитни карти, а получават чекове от своите работодатели или от бюрата за социални помощи, пенсионна или социална осигуровка или от други източници, без да имат възможност да ги осребрят. Някои бакали решават проблема, като приемат вместо заплащане за стоката си чекове, издадени от официални институции. С увеличаване на количествата подобни чекове във владение на жителите на бедните квартали се появяват и специализирани бюра за осребряване на чекове, където всеки, който притежава документ за самоличност, може да размени чека си срещу пари в брой — разбира се, срещу тлъста комисиона за услугата.

По протежение на Юнивърсити Авеню има множество такива бюра за осребряване на чекове; най-голямото се намира на ъгъла с Лексингтън Авеню — друга главна артерия в района. Макар с големите си витрини, обърнати към двете авенюта, заведението да не се отличава от повечето магазини в ивицата, отвътре то повече прилича на крепост. Служителите, работещи с пари, са скрити зад бронирани стъкла, непробиваеми за куршуми, и разговарят с клиентите чрез специални уредби. Парите и чековете се подават под стъклото в плъзгащи се метални чекмеджета с извито дъно, като нито за момент няма физически контакт между страните.

Същото учреждение, което превръща чековете на клиентите си в пари, може да превърне и парите им в чек, когато е необходимо да се погаси месечна вноска за лек автомобил или застрахователна полица, да се изпрати издръжка на роднина в друг град или да се изплати дълг към банката. Бюрата за осребряване на чекове издават банкови нареждания, осъществяват парични преводи, а някои предлагат и неголеми заеми или аванси срещу още неполучени чекове. Те също така правят паспортни снимки и издават документи за самоличност на клиентите си; някои продават карти за автобусите и метрото. В тези бюра се извършват нотариални заверки на различни видове документи, правят се фотокопия; оттам клиентът може да изпрати или получи факс, както и да изпрати документи в друг град с препоръчана поща или експресен куриер. Разбира се, тук всички тези услуги струват много по-скъпо, отколкото съответно в пощата, банката или специализираните копирни бюра.

Поради непрестанно изменящия се демографски състав на бедните класи в Америка бюрата за осребряване на чекове рекламират услугите си на най-различни езици — испански, китайски, виетнамски, креолски, а в някои квартали се предлагат парични преводи за чужбина в най-различна валута. Често такива бюра работят денонощно без почивен ден през цялата година. Срещу още по-висока комисиона те могат да осребрят и чек в чужда валута, да изкупят златни и сребърни монети или малки кюлчета благородни метали, които новите имигранти са взели със себе си при бягството си от родината.

Много от тези заведения се стараят, поне външно, да наподобяват истински банки. Някои от тях имат названия като „Моята банка“, „Не банка“, „Банковото гише“ или дори „Банката на Джон“. Често имената са измислени нарочно, за да наподобяват електронните гишета на действителни американски банки: „Мъни Експрес“, „Мъни Ексчейндж“, „Чек-Екс-Чейндж“. В много случаи чекове се осребряват и в заложните къщи — тези банки на бедняците, чиято основна услуга е превръщането на стоки в пари. Някои заложни къщи се специализират в скъпи предмети — огнестрелни оръжия, бижута, дори леки автомобили; докато други изкупуват всякакъв вид стока — от касетофони за коли до строителни инструменти, от компютри до необработени диаманти. По този начин заложните къщи и бюрата за осребряване на чекове изпълняват една важна социална функция — те служат като посредник между гетото на книжните пари и останалото общество.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар