// Вие четете...

Календарът на българите

Куврат – основателят на модерната българска държава.

„Да живееш, значи да се сражаваш.“

Куврат – основателят на модерната българска държава.

Сражението при Цариград стана през 625 г., а както пише патриарх Никифор, господарят на хуните бил дошъл в 619 г., тоест шест години преди сражението пред Цариград, във Византия със своите войводи и телохранители, където хуните били въведени в своите тайнства и били богато надарени. На господаря на хуните било дадено патрицианско достойнство. Опрян на това приятелство с хуните, Хераклий започнал мирни преговори с абарите, които, както се вижда, са били без резултатни, защото въпреки това сражението при Цариград пак стана. От факта, че след поражението абарския княз е бил особено силно раздразнен против славяните или хуните, може да се каже, че те не са били изпълнили акуратно своите задачи в боя. След това поражение стана разцепление между абари и хуно – славяни.
За него патриарх Никифор пише: „По това време се подигна Куврат, внукът на Органа, господарят на хуногундурите, против хагана на абарите и изгони хората му из собствената си земя. Проводи след това пратеничество до Херакля и свърза мир с него”.
Абарите покориха тук уногурите или хуногундурите. Тези хуногундури се вдигат сега против абарите и ги изпъждат от отечеството си. А както пише Йордан, хуногурите са живели от пра време в Тракия и Дакия, които бяха заети от абарите. Поради това хуногундурът Куврат не беше някой чужденец за Византийската империя. Неговият съвременник, владиката Йоан от Нику, ни разправя, че Куврат бил от детинство отрасъл в императорския двор в Цариград и поради това е бил близък приятел на император Хераклий. Тези двамата приятели са се били разбрали против абарите, които потискали хуните и заплашвали Цариград.
В легендата пък за св. Димитрий Солунски, която е писана по това време, се казва, че българския княз, които се вдигнал срещу абарите и ги изгонил, се наричал Кувер.
Там се казва, че сега пък се започнала война от българите Мавър (марко) и Кувер за превземането на Солун.
След като се минали шестдесет и повече години, откакто предводителят на абарите подчинил народа (в споменатите вече илирийски и тракийски провинции), израснало ново поколение, което с времето станало свободно. Бидейки обаче обсебен народ, абарският предводител му назначил за войвода българина Кувер.
Кувер, като узнал от някои свои приближени за желанието на народа да се върне в бащините си (македонски и тракийски) градове, се надигнал против водителя на абарите и се отделил от него. Абарският предводител го последвал, но той го отблъснал в пет – шест сражения и го принудил да избяга с останалия си народ в по-отдалечени към север места.
След тази победа Кувер минал с народа си река Дунав, отишъл в Македония и завзел полето Керамесия (прилепско). От тук българите поискали да завземат Солун и другите тракийски градове, които те считали за градове на своите бащи.
Понеже абарите започнаха да нахлуват в Източната римска империя към края на Юстиниановото царуване, тоест около 565 г., и понеже надигането на Кувер против абарите е станало шестдесет и повече години след това, то Кувер се е бил вдигнал против абарите между 625 и 639 години, тоест тъкмо тогава, когато Куврат се вдигна против тях, тъй че Кувер и Куврат са една и съща личност. Разликата е само тая, че хуногиндурите тук са наречени българи.
Понеже Кувер се вдигна на север от Дунав, то хуногундурите, над които е стоял той, са живеели на север от Дунав.
След като изпъдили абарите от Дакия към северозапад, хуногундурите, или българите, минали на юг от Дунав да прогонят и гърците от бащините си градове. Казва се само от „бащините си градове”, а не от „бащината си земя”, защото замята си е била населявана от българи. Гърците са се били настанили из градовете било като чиновници, било като търговци и пр., та българите сега искали да очистят и градовете си от тях.
Първоначално всяко племе е воювало самостоятелно, но сега разбрали, че има нужда от общо командване и общо управление, затова решили да си изберат един за общ главнокомандващ. След като разсъдили, видяли, че никой друг от тях не е способен за исканото, и понеже всички (хуни или славяни, българи или скити и пр.) воювали заедно, всички взели „коварното” решение да изберат Кувер за общ водител; той да ги владее и да им бъде архонт (владетел) и хаган (водител).
Кувер впрочем бил станал един вид тракоилирийски император. Тъй се съединиха скитските племена в една държава.
Тези сведения са извънредно поучителни, за отношенията на южните славяни помежду им. Абарите, или поселниците на Горна Панония, разбрали, че югоизточните им съседи са обсебен народ, затова се съгласили този народ да си има своя отделна управа. От друга страна, племената, които населяваха Долна Панония, Дакия и пр., са се считали за един народ, затова си избрали общ господар, и по този начин образували обща държава.
Българите искали да вземат Солун и другите тракийски градове не защото се считали за храбри хора, които, опирайки се на силата си, искали да завладеят гръцки градове, а защото считали тези градове за български, за градове на своите бащи и деди. Освен това войната им със солунчани е била братска война, война между два съплеменни народа. Това значи, че солунчани са били българи, но предпочитали византийската пред българската власт. В житието се казва, че Мавър и Кувер били тайно намислили една братска война против града.
От това се разбира какъв монголец е бил Куврат и какви гърци са били родените в Солун св. св. Кирил и Методий.
Предвид на това, че в Солун са живеели българи, Мавър и Кувер решили да изпратят в града някого, който да го превземе отвътре с вътрешно въстание. За тази цел бил изпратен Мавър, който, казва се в житието, знаел нашия език, тоест ромейски, славянски и български.
В Солун преди Кувер, или преди 625 г., се е говорел и български. Етнографски Солун е бил български град. Това се разбира от само себе си, щом войната на българите Мавър и Кувер срещу Солун е наречена братска (съплеменна) война. Българите откъм Дунав са искали да присъединят и Солун към останала България.
Архиепископ Теофилакт пък пише за това: „Когато след толкова години омбрите (абарите), един варварски народ, напуснаха южните части на Тибериопол (Македония), дойде из скитските части отвъд Дунав друг народ, тъй наречените българи… След това разширили властта си над цялата илирийска земя, Стара Македония до град Солун, заселените места на Стара Тракия, аз мисля, пише д-р Ганчо Ценов, тези около Бероя (Стара Загора), Филипопол и по-нагоре: завзеха тези земи като постоянни жители (защото се считаха за техни постоянни жители) и разместиха жителите на градовете (на Северна и Южна България), едните нагоре, тоест към север, а другите обратно на тяхното място”.
Куврат е преселвал южните българи на север, защото са били не благонадеждни пазители на българизма против гърцизма.
Тъй започна модерната българска държава. Тя се създаде в Западна България и се разшири и върху Македония и Тракия.
Нашата цел обаче е само да посочим, че абарите не са били покорили българите в Азия, а в Долна Панония, Дакия, Мизия, Илирия и Тракия и че тук се надигна Куврат против аварите, тъй че тези страни трябва да се считат за българско отечество. Всичко това Златарски не е взел предвид, а пише измислици, че Теофилакт Симоката и Теофан били твърдели, че абарите били покорили българите в Азия, поради което ние имаме право да кажем, че той не е търсил истината, а нарочно се е стремил да я забули, само и само да защити политическата функция, че българите нямат историческо право над Тракия и Илирия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар