// Вие четете...

Начини на манипулиране

Кръстоносният поход срещу корупцията.

„Нехванатия крадец – султан.“

Борбата срещу корупцията и сивата икономика. След 1997–1998 г. всички български мозъчни тръстове се ангажират в инициативи за борба срещу корупцията, основно чрез „Коалиция 2000“, която започва дейността си през 1997 г. Към тези инициативи се присъединява и българският филиал на международната организация „Transparency International“, създаден през 1998 г.

„Коалиция 2000“ е ръководена от ЦИД, а в управителния й съвет влизат мозъчни тръстове като ЦИР, ИПИ, ЦСП и АКСЕС, както и асоциации като „Applied Research and Communications Fund“ (ARC Fund), ръководена от ЦИД, асоциацията на българските съдии и информационното бюро на Съвета на Европа. Тя получава финансирането си основно от USAID, но и чрез проекти на Световната банка, ПРООН и Европейския съюз. „Коалиция 2000“ развива дейности, които също така асоциират представители на правителствените институции и локални бизнес партньори, подготвящи план за действие против корупцията, който съдържа законодателни мерки, административни реформи, медийни кампании и т.н. Дефинирайки корупцията като „злоупотреба с публична власт с цел лична печалба“, Коалицията очевидно посочва държавата като основен виновник за корупционните практики. Ето защо с тази инициатива се предлага именно коалицията да играе ролята на куче пазач на икономическите практики чрез годишни доклади и система за мониторинг, точно така както мозъчни тръстове по отношение на либералните реформи в средата на деветдесетте.

Експертите на Коалицията и най-вече тези от ИПИ и ЦИД се появяват редовно в медиите, за да представят резултатите на годишните доклади за корупцията, за да коментират текущите скандали и да изкажат мнения за необходимите политически решения.

Например през 2006–2007 г. по време на скандала с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, които обвиняват представители на правителството като министъра на икономиката Румен Овчаров.

Българският филиал на „Transparency International“ (след създаването си през 1993 г. тази организация е изградила мрежа от над деветдесет представителства по света) също е публично-частна коалиция, ръководена от директора на мозъчния тръст ИРМИ Огнян Минчев. Сред нейните основатели са: Бойко Тодоров (ЦИД), Красен Станчев (ИПИ), Георги Йорданов Ганев (ЦЛС), Евгений Дайнов (ЦСП), Светлана Ломева (ЦСП), Иван Кръстев, Николай Младенов (ЕИ), Изабел Венсан Урибе (бивша диреторка на делегацията на Европейския съюз в България), Иво Прокофиев и Иво Христов (собственици съответно на вестниците „Капитал“ и „Дневник“, близки до ЦЛС), Иван Гарелов (водещ на емисията за политически коментари „Панорама“ по Канал 1, близък до кръговете на ЦЛС, ИРМИ и ЦСП) и т.н.

Дейностите на „Transparency–България“ са подобни на тези на „Коалиция 2000“ и са разделени на две основни програми:

1. Национална програма, която включва мониторинг от страна на „гражданското общество“ върху икономическото законодателство и приватизационния процес, медийни кампании, лобиране, както и ежегодни публикации на доклади, които определят индекса на корупция в страната и индекса на прозрачност на финансирането на политическите партии.

2. Регионална програма, насочена към обмяната на ноу-хау и на практики между страните от региона, както и съставянето на регионални коалиции за борба срещу корупцията. Така офисът на „Transparency“ в София играе ролята на координатор между централните структури на организацията и балканските страни – една от реалните причини за назначаването на О. Минчев, директор на ИРМИ, специализиран в регионална координация от този тип в различни области.

Изучаването на функционирането на „Коалиция 2000“ и на „Transparency–България“ е огромно поле за изследване, което практически би могло да изясни всички механизми на функциониране на българските мозъчни тръстове, свързани с академичния, политическия, и икономическия (национален и чуждестранен) свят, както и с медиите.

Ще се спрем накратко на един представител на българска фирма („Овъргаз“, с руско участие), който описва среща с „представители на българския икономически елит“, организирана от ЦСП и ръководена от неговия директор Евгений Дайнов. Срещата, вписана като част от инициативите за борба с корупцията (на „Коалиция 2000“ и на „Transparency“) се е провела през май 2003 г. в луксозния хотел „Радисън“, разположен срещу парламента. Тук публикуваме избрани части от разказа на един от участниците, представител на Овъргаз:

В предварителния разговор Генчо ми беше казал, че основната теза, която ще защитава по време на срещата, е, че българското общество най-накрая е узряло и може да направи рационален цивилизационен избор… Демек обичайната му песен. Елитът трябва да ни закачи за локомотивите НАТО и ЕС и т.н. Но този елит, каза той после по време на срещата, е в голямата си част криминализиран и разполага с нелегални капитали, защото не е скъсал връзката с „червения дракон“. Последваха други мантри, например:

„Вие сте червени, но все пак сте елит“; „Мисията на гражданското общество е да ви накара да спрете да мислите само за вашите мерцедеси и да осъзнаете вашата историческа мисия на елит“. Нали знаеш, Генчо е специалист по марксизъм-ленинизъм и такива изречения ги пуска съвсем естествено.

Но не всички бизнесмени го разбраха, това е друг език… Бяхме десетина в хотел „Радисън“: Вени Марковски от Българското интернет общество, аз от „Овъргаз“, Българо-руската банка, Росексимбанк, Светльо Божилов от Сибанк, представителя на една преводаческа фирма, „Канон-Кантек“… Повечето не бяха големи риби… Лайтмотивът беше, че сега бизнесът трябва да обяви публично парите си, да промени практиките и манталитета си и да стане прозрачен. Да, ключовата дума беше transparency. Да спрем да се убиваме и да скъсаме с комунистическото минало. Това е единственият начин да бъдем признати за елит от Съединените щати.

Но си мисля, че всички разбират, какво означава подобна среща само месец след убийството на един от най-големите български бизнесмени – Илия Павлов. Генчо чисто и просто е глашатай на донорите си, той предава съобщения. Илия Павлов имаше нахалството да се мисли за независима алтернатива на интересите на глобални играчи. Той използваше корупционни методи, подкупи и всичко, каквото си поиска, както правят всички. Но той развиваше независим бизнес, мога да кажа – национален. Аз обаче не съм националист. За мен тази среща беше сигнал, внимание! На Кюлев и Черепа, псевдоним на Божков, един от най-богатите хора в България, американското посолство не издава визи. Става въпрос за голям политически капитал! Тези, които бяха в „Радисън“ искаха да се подмажат на Генчо и чрез него на тези, които трябва, за да са спокойни, както казва той – да бъдат признати за легитимни. Присъствах на поредица от конференции от този тип, като например онази, организирана от ЦИД под заглавието, нещо като „Всички правителства падат, защото са корумпирани“… човек се пита дали не трябва да го разбира като: обявяваме за корумпирани всички правителства, които искаме да свалим. Всичко това е малко тъжно, защото се питам дали България би могла да преживее цялата тази игра.

Този разказ предлага една интересна наративна схема, която интерпретира ролята на мозъчните тръстове като „пощенски кутии“, съдържащи съобщенията на глобалните икономически актьори. Разказвачът в крайна сметка обвинява кампаниите, организирани в името на прозрачността и борбата против корупцията, че служат като инструменти за „прочистването“ на българския пазар, уточнявайки, че националните икономически актьори са почти изцяло продукт на трансфер на политически капитали, очевидно незаконен.

Тази теза се оказва много близка до анализа, който Иван Кръстев прави в статиите за феномена „борба против корупцията“ на международно ниво. Неговият анализ засяга произхода на „модата“ на програмите антикорупция, започнати от „Коалиция 2000“. Според Кръстев, противно на посланията в медиите, тези инициативи не са вдъхновени от нуждата на страната да се бори против незаконните икономически практики, които изведнъж са станали нетърпими. За него „Коалиция 2000“ не е „гениална идея“, пусната от ЦИД на пазара на проектите като бестселър, както обясняват в нашите разговори експертите на мозъчни тръстове Тодоров и Безлов.

Ето част от разказа на Б. Тодоров, ЦИР (Център за икономическо развитие): „Досега никой не наричаше така това понятие, думата корупция не съществуваше, преди да я вкараме в употреба… Какво, това е нашето know- how? Стратегията на мозъчните тръстове принципно минава през три етапа, за да се формира: Какво искаш да направиш и от какво има нужда твоята страна? Каква е обстановката в страната? За какви неща дарителите имат пари? При корупцията точка 1 и 3 играят роля. USAID се е занимавала доста скромно с тази тема. Ние се заехме да ги убедим да вземат по-насериозно този въпрос. Между другото, тя въобще не се понрави на Надежда Михайлова (тогавашен министър на външните работи), която ни обвини, че пречим на шансовете на България да влезе в Европейския съюз. Обвиниха ни, че не защитаваме обществените интереси… За да може една тема да бъде обсъждана и защитавана, трябва да има политически привърженици, обществена и чуждестранна подкрепа. Ние сме малко или много само посредници“.

Статиите на Иван Кръстев показват, с помощта на богата библиография и примера на различни политики, че битката срещу корупцията е част от темите, конструирани и изнесени от „командния център на новото глобално управление“. Този термин е използван от Кръстев в статията му „Странното преоткриване на корупцията“, която заключава, че „конструирането на корупцията като глобален проблем ни дава възможността да хвърлим поглед върху функционирането на „командния център“ на новото глобално управление“. Затова, според автора, кръстоносният поход срещу корупцията е започнат като глобално движение за прозрачност и демокрация от институции като Световната банка и МВФ през втората половина на деветдесетте години на ХХ век. По това време Световната банка и МВФ въвеждат в процедурите си за отдаване на заеми клаузи за прозрачност. През 1997 г., годината на създаването на „Коалиция 2000“, приоритетната тема на годишната среща на Световната банка е точно борбата против корупцията. Милиарди долари са инвестирани в аналогични програми навсякъде по света. НПО се оказват естествени партньори на тази кампания, която се превръща в контрол на националните правителствени практики. Официалната версия – която обяснява как Световната банка, МВФ и ОИСР откриват корупцията – „звучи като манифест на гражданското общество“, констатира Кръстев. В тази официална версия кръстоносният поход срещу корупцията е представен като „революция отдолу“, поддържана от реформи „отгоре“. Новороденото глобално гражданско общество по този начин успява да упражни натиск над обществените власти, за да лансират глобална политика за антикорупция. Тази официална версия приписва началото на кампанията на една НПО, съставена от бивши служители на Световната банка – „Transparency International“. Тя е създадена през 1993 г. и успява за няколко години да убеди международните организации във важността на проблема с корупцията. На страниците на „The Economist“ и на „Financial Times“ броят на споменаванията на корупцията расте в геометрична прогресия и достига до 1246 през 1995 г.! В статиите си активистите на правата на човека сравняват важността на борбата против корупцията с важността на борбата за защита на правата на човека през седемдесетте години.

Всъщност паралелът може да бъде направен: много съвременни историци приписват „отварянето“ на комунистическите режими на натиска на движението за правата на човека от седемдесетте, което довежда до падането на Берлинската стена. По същия начин борбата против корупцията придружава тоталното икономическо отваряне на пазарите на бившите Източни страни. Защо правим този паралел?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар