// Вие четете...

Чувства и власт

Криминални ли са тълпите?

Talp12„Когато селяните съдят господаря, предварително е известно, кой ще бъде бит.“

Криминални тълпи.

Поради това, че след известен период на възбуда тълпите изпадат в положение на обикновени несъзнаващи автомати, водени от внушения, изглежда трудно да ги определим в какъвто и да било случай като криминални. Ще запазим това погрешно определение, защото е утвърдено от психологически изследвания. Взети сами за себе си, някои действия на тълпите със сигурност са криминални, но точно толкова, колкото и действието на някой тигър, разкъсващ индус, след като отначало е дал на малките си да го разкъсат за разнообразие.
Престъпленията на тълпите са като цяло резултат от мощно внушение и участниците в тях впоследствие са убедени, че са изпълнили някакъв дълг. Нещата са съвсем различни в случая с обикновения престъпник. Това твърдение се подкрепя от историята на извършените от тълпите престъпления.
Като типичен пример може да се посочи убийството на управителя на Бастилията. След превземането на крепостта той бил обграден от крайно възбудена тълпа, а ударите върху него се сипели от всички страни. Предлагали да го обесят, да го обезглавят или да го завържат за опашката на някой кон. Докато се дърпал, той ритнал по невнимание един от зяпачите. Тогава някой предложил, и предложението веднага било приветствано, ритнатият да отреже главата на управителя.
„Този човек, безработен готвач, полу скитник, озовал се край Бастилията от любопитство, решава, че щом такова е общото мнение, то действието е патриотично и даже смята, че заслужава медал за унищожаването на едно чудовище. Той удря по голия врат с подадената му сабя; зле наточеното оръжие не реже и той изважда от джоба си малък нож с черна дръжка и (нали е готвач, знае да обработва месо) довежда операцията до успешен край.“
Тук ясно се вижда посоченият по-горе механизъм. Покорство пред внушение, което се подсилва, защото е колективно, убеденост у убиеца, че е извършил дело с висока стойност, а тази убеденост е и естествена, след като е получил единодушното одобрение на съгражданите си. Такова действие може от законова, но не и от психологическа гледна точка да бъде определено като престъпно.
Общите черти на така наречените криминални тълпи повтарят изцяло чертите, които бяха установени при всички тълпи: податливост на внушения, доверчивост, подвижност, преувеличаване на добрите или лошите чувства, проява на някои форми на морал и т.н.
Тези характерни черти могат да бъдат открити, събрани заедно в примера на една от тълпите, оставили един от най-злокобните спомени в историята: убийците на политически затворници между 2 и 6 септември 1792 г., или септемврийските убийци. Всъщност тази тълпа е твърде сходна с много от тълпите, „сътворили“ Вартоломеевата нощ.
Не се знае с точност кой е дал заповед или предложение за опразване на затворите чрез избиване на затворниците. Все едно – единственият интересен факт е фактът на могъщото внушение, предало се на тълпата, натоварена с клането.
Армията на убийците наброявала около триста души и представлявала съвършен пример за хетерогенна тълпа. С изключение на съвсем ограничен брой професионални негодяи, тя се състояла най-вече от дюкянджии и занаятчии от различни съсловия: обущари, ключари, перукери, зидари, чиновници, комисионери и т.н. Под влияние на полученото внушение, те, подобно на горепосочения готвач, са напълно убедени, че изпълняват патриотичен дълг. Функцията им е двойна, на съдии и палачи, и по никакъв начин не смятат себе си за престъпници.
Проникнали се от важността на ролята си, те първо образуват нещо като трибунал и веднага се проявяват ограниченият дух и не по-малко ограниченото чувство за справедливост на тълпите. С оглед на доста големия брой обвинени първото им решение е благородниците, свещениците, офицерите, кралските служители, с една дума – всички, чието занимание вече е доказателство за обвинение в очите на добрия „патриот“, да бъдат избити накуп, без да е необходимо специално решение. Останалите щели да бъдат съдени по външния вид и известността. След като по този начин първичното съзнание на тълпата е задоволено, тя ще може да премине легално към избиването и да освободи нагоните на жестокост, чието зараждане беше посочено на друго място и което общностите имат свойството да развиват до висока степен. Впрочем тези нагони няма да попречат, както е правилото при тълпите, на едновременната изява на други противоположни чувства, като например една толкова крайна, колкото и жестокостта, разнеженост.
Нарастващото влияние на тълпите и последователните поражения на властта пред тях положително ще ни предложат и доста други аналогични примери.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар