// Вие четете...

Черно море

Крайбрежие – от Поморие до Маслен нос.

Lin64„Който иска много да знае, трябва малко да спи.“

Крайбрежие – от Поморие до Маслен нос.

Регионът Поморие – Созопол има източна експозиция, дължина на бреговата линия 60 км и висок коефициент на разчлененост – 3.88 като обхваща изцяло Бургаския залив. Регионът е част от Бургаския синклинорий, който е изпълнен от горнокредни аргилитни и карбонатни седименти и вулканогенни скали с обща мощност 2–3 км. В южната част на Бургаският синклинорий е разположена Росенската антиклинала, в североизточното бедро на която е внедрен Росенският плутон, съставен от монцодиорити, монцонити и сиенити.

Lin63В участъка са разположени обширните лимани – Атанасовско езеро с площ 25 км2 и Бургаско–Мандренския лиман с площ 109 км2, които са отделени от морето с широки и дълги плажове.
Между свлачищата в обсега на Бургаския залив най-значителни са свлачищата от циркусообразен тип в кв. Сарафово, с дължина 3 км и ширина 280 м, развити в три стъпаловидни ивици. В основата на брега при тях се разкриват песъчливи плиоценски глини като най-пластични са финодиспергираните глини, които под влияние на сравнително неголеми напрежения се деформират и плъзгат към морето. Най-висока средна скорост на абразия (>1 m/year ) по Българското черноморско крайбрежие преди построяването на дамби е измерена в алевролитите, изграждащи брега между къмпинг “Европа” и кв. Сарафово като плажообразуващата фракция в тях (>0,1 мм) достига 13%.
Южно от н. Форос по Българското черноморско крайбрежие преобладават разкрития на вулканогенни скали от Бургаската група, които имат горнокредна възраст. Нос Форос и н. Чукаля са изградени от калиево–алкални трахити. Между н. Чукаля и н. Атия се срещат лавови потоци от калиево–алкални трахити и калиево–алкални мелатрахити, базалти и андезитобазалти, а при носовете Атия, Акин и Хрисосотира се разкриват меланократни калиево–алкални сиенити и кварц съдържащи сиенити (с кварцово съдържание 10–15%).
Регионът се характеризира с обширни плажове, съставени от едрозърнест и среднозърнест пясък с карбонатно съдържание 10–25%. Пясъкът на плажовете има тъмен цвят, свързан с високото съдържание на тежката минерална фракция (70–80%), представена главно от магнетит, титанит и епидот и образувана в резултат на ерозията на коренните пироксен–андезитови скали.
По-големите по дължина и площ плажове в посока от север на юг в региона са Поморие – юг – 1,2 км, 40000 м2; къмпинг “Европа” – 2,5 км, 25000 м2; Сарафово – 3,3 км, 15000 м2; Атанасовска коса – Бургаски – 5.2 км, 2400000 м2; Крайморие – 1,5 км, 40000 м2; Вромос – 2,2 км, 110000 м2; Черноморец – 0,7 км, 5000 м2; къмпинг “Градина” – 4 км, 120000 м2.
На подводния брегови склон в Бургаския залив пред носовете и издадените в морето полуострови широко са разпространени абразионни тераси–бенч. Пред плажовете дъното е покрито със средно зърнест и дребно зърнест пясък.
На подводния брегови склон в северната част на Бургаския залив се разкриват многобройни скални банки, изградени главно от неогенски пясъчници и варовици. Пред Поморие са разположени Поморийският риф, Кръстова банка, Ставро банка и Поморийска банка. Абразионни тераси са формирани върху подводното продължение на носовете Кротирия и Лахна. В югоизточна посока пред Сарафовското свлачище са разположени риф Сока и скалите Блонд и Спитфаер, а източно от Бургаското пристанище – Бургаският риф. Подводният брегови склон е покрит от средно зърнест и дребно зърнест пясък, който на дълбочина по-голяма от 15 м е примесен с мидени черупки.
Средният наклон на подводния брегови склон е 0,01 като в северната част на Бургаския залив той е по-малък, отколкото в южната. В южната част скални банки се разкриват непосредствено пред носовете Форос, Атия, Акин и Таласакра. Пред плажовете са разпространени средно зърнести и дребно зърнести пясъци. В централната и южна част на залива са отложени алевритови тини.
Lin62Регионът Созопол–Маслен нос има североизточна експозиция, дължина на бреговата линия 29 км и голям коефициент на разчлененост – 2,13. Брегът се характеризира с многобройни малки полуострови, завършващи с трудно достъпни носове, на които ясно са оформени клифове. Между носовете са разположени малки заливи и са формирани плажови ивици.
Бреговата зона на гр. Созопол, н. Колокита и н. Св. Агалина са изградени от калиево–алкални трахити, н. Коракя е изграден от псефитни туфи. Между н. Коракя и Маслен нос на брега се разкриват меланократни калиево–алкални сиенити, а при самия Маслен нос – калиево–алкални трахити.
В региона са разположени малките лагуни Алепу и Аркутино и лиманът на р. Ропотамо, който има дължина 7 км и площ 2,2 км2.
Пясъчно–плажови ивици и дюни са образувани във вдлъбнати участъци от брега, тясно свързани с лиманите, лагуните и малките заливи, където съществуват благоприятни геоморфоложки, литоложки, хидро и литодинамични условия за акумулиране на пясък.
По-големи по дължина и площ плажове са Созопол – централен – 0,5 км, 17000 м2; Харманите – 1,2 км, 40000 м2; Каваците – 2,1 км, 75000 м2; Алепу – 3–4 км, 110000 м2; Аркутино – 1,3 км, 40000 м2; Ропотамо – 0,5 км, 12000 м2. Пясъкът на плажовете е едро и средно зърнест като карбонатното му съдържание постепенно се увеличава от 20 до 40%. Леката минерална фракция достига 90% и е представена главно от кварц, карбонати и фелдшпати.
За подводния брегови склон на региона са характерни големи дълбочини в близост до бреговата линия. Наклонът на подводния брегови склон е голям – средно 0,024. Пред плажовете дъното е покрито от пясъци с малка мощност. Скални банки се разкриват на подводния брегови склон пред гр. Созопол и пред носовете Колокита, Св. Агалина, Коракя и Маслен и в залив Каваците. Пясъчни отложения, примесени с мидени черупки са разпространени до дълбочина 25 м. На по-голяма дълбочина са отложени алевритови тини.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар