// Вие четете...

Черно море

Крайбрежие – от н. Св. Георги до н. Галата.

B112„Всекиму се полага награда според заслугите.“

Крайбрежие – от н. Св. Георги до н. Галата.

Регионът н. Св. Георги – н. Галата обхваща Варненският залив. Експозицията на залива е източно – югоизточна. Дължината на бреговата линия е 15 км с коефициент на разчлененост 1,67. Брегът е представен от абразионни, свлачищни и акумулационни участъци. Абразионният бряг е представен в посока север–юг от сарматски пясъчници, глини и мергели, конкски варовити пясъчници, карагански пясъчници, мергели и песечливи варовици, чокракски мергели, глини, варовити пясъчници и пясъци, карагански пясъчници от Галатската свита.
Активни свлачища се намират в м. Траката и при н. Галата. Наличието на открити стръмни склонове в непосредствена близост до водната линия усилва тяхната абразия, а стичащите се грунтови води причиняват ерозията им. Средната височина на клифовия бряг е около 20 м.
В участъка са разположени плажовете: Евксиноград с дължина 0,7 км и максимална ширина 60 м, Варна–буните с дължина 1,5 км и максимална ширина 50 м, Варненски централен с дължина 1,2 км и максимална ширина 110 м, Аспаруховски с дължина 1 км и максимална ширина 110 м и Галата – фара с дължина 0,2 км и максимална ширина 20 м. Плажовете имат локален произход и са разположени във връхната част на вдаващите се в сушата брегови участъци. Изключение прави централният Варненски плаж, който е образуван при запълването на входящия ъгъл между брега и вълнолома, построен в 1906 г., а при плаж Варна–буните изкуствено е насипан пясък. Подхранването на плажовете с наноси се осъществява от продукти на абразията и от твърдия отток на деретата. Пясъкът от плажовете е едрозърнест и средно зърнест, кварцов, с ниско карбонатно съдържание 5–15%.
Подводният брегови склон на залива е изграден от миоценски пясъчници и мергели, покрити в по-голямата част от площта си от кватернерни отложения. Скалните разкрития са разположени в ивица с ширина 100–600 м непосредствено до бреговата линия пред абразионно – свлачищните участъци. Отделни малки по площ скални банки се срещат и на разстояние до 1400 м от бреговата линия. Скалите са покрити с блокове, валуни и отделни петна от пясък с изключение на мергелите в участъка Почивка–Евксиноград, които формират гладка абразионна тераса.
Средният наклон на горната част на подводния брегови склон е 0,02. В неговия релеф се констатират няколко абразионни тераси на дълбочина 2–3, 3–4, 6–7 и 8–9 м. На места са запазени стари потопени клифове с вълноприбойни ниши.
Кватернерните отложения са представени от пясъци и алеврити. Пясъците са разпространени в ивици, успоредни на бреговата линия. Представени са от едро зърнест, средно зърнест и дребно зърнест пясък. Едро зърнестият и средно зърнестият пясък, които формират ивици пред плажовете са кварцови по състав и имат теригенен произход. Карбонатното им съдържание не надвишава 15%.
Пред плажовете се наблюдават два, по-рядко три подводни пясъчни вала. Най-голям е пясъчният вал пред централен Варненски плаж. Разположен е на разстояние 100–50 м от водната линия. Има височина 1 м и асиметрична форма с коефициент на асиметрия 0.3. В разкритията на скалите на дъното има петна от органогенен пясък, примесен с мидени черупки. Карбонатното му съдържание е около 50%.
Дребно зърнестият пясък е разпространен в акумулационните участъци и има теригенен произход. Карбонатното му съдържание е по-малко от 15–20%. Границата между дребно зърнестия пясък и алеврита преминава на дълбочина 13–15 м, а пред канала Море–езеро – на около 10 м. Централната част на Варненския залив е заета от равно плоско дъно с наклон 0,004–0,006.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар