// Вие четете...

Черно море

Крайбрежие – от н. Калиакра до н. Св. Георги.

S36„Трудът винаги дава, а мързелът само взема.“

Крайбрежие – от н. Калиакра до н. Св. Георги.

Регионът н. Калиакра – н. Св. Георги има дължина на бреговата линия 50 км и коефициент на разчлененост 1,70.
Западно от н. Калиакра брегът се издига от 60 до 120 м при пристанище Каварна. Изграден е от плътни черупчести и оолитни варовици от Карвунската свита. Клифът е стръмен, почти отвесен, някои от суходолията завършват с висящи долини. При пристанище Каварна е създаден изкуствен плаж с дължина 0,5 км.
На подводния брегови склон се разкрива съвременна абразионна тераса на дълбочина до 2 м и с ширина 50–100 м, която е покрита с блокове, валуни и мидени черупки. Наклонът в горната част на склона намалява в западна посока от 0,1 до 0,03.
Пясъците имат незначително площно разпространение в тясна ивица непосредствено до разкритията на варовиците. Те са средно зърнести, органогенни с много високо карбонатно съдържание 55–80%.
Голямо площно разпространение на подводния брегови склон имат алевритите като горната им граница на разпространение е по изобати 7–9 м и на разстояние 200–500 м от бреговата линия. Единствено при н. Калиакра тази граница се отдалечава на 700 м и преминава по 15 м изобата. Алевритите залягат върху слабо наклонена повърхнина на морското дъно с наклон 0,002–0,003.
Между гр. Каварна и курорт “Албена” (фиг. 1) абразионният бряг е изграден от сарматски варовити или алевритни глини, глинести пясъци и мергели, отнасящи се към Евксиноградската свита, която е раязпространена до н. Св. Георги. Брегът е абразионно–свлачищен. Активното придвижване на свлачищата към морето способства за тяхната абразия. В стабилните участъци от брега височината на клифа достига 40 м, а в участъците с активни свлачища около 7–10 м. Морфоложка особеност е отдалечаването на Добруджанското плато от водната линия, което се обяснява с широкото разпространение както на стари, така и на съвременни свлачища. Свлачищата започват непосредствено западно от пристанището на гр. Каварна като по- големи от тях са Калкантепе с дължина 1,8 км, ширина 700 м и площ 0,8 км2 и Икантълък с дължина 1,4 км, ширина 1,1 км и площ 1 км2. голямо свлачище източно от гр. Балчик е проявено в м. Тузлата като в най-ниската му част е разположено соленото езеро Балчишка тузла с размери 500 х 220 м. Свлачищните сарматски варовикови блокове са се хлъзнали по отдолу лежащите мергели и глини.
В Балчишкия свлачищен амфитеатър най-силно изразени са три ориентирани в посока запад–изток линейно–блокови свлачища: Джинибаир с надморска височина 123 м, Сусамбаир – 85 м и Сивритепе – 50 м. При Балчишките свлачища варовиковите блокове на Карвунската свита се хлъзгат върху глините от Тополската свита. На 3,5 км западно от гр. Балчик е разположено циркусообразното Момчилско свлачище, образувано след земетресението от 1901 г. с дължина 1 км и ширина 600 м. Западно от Момчилското се намира свлачището Караманли, дълго 1,2 км и широко 500 м.
Lin57Най-обширният свлачищен комплекс по нашето крайбрежие е разположен между с. Кранево и гр. Варна. Той обхваща източния склон на Франгенското плато, като в посока от север на юг ширината му се увеличава от 250 до 4600 м. Сарматските варовици залягат върху глини и мергели и се свличат по тях. Този процес се благоприятства от разломите в региона и от подземните водоносни хоризонти.
Голямо свлачище е станало през 1971 г. при Краневските лозя, когато са унищожени 24 вили, а също така през 1997 г. в местността Кабакум, южно от МДЖ “Журналист”, където са нанесени значителни материални щети.
По-голямата част от Франгенския свлачищен комплекс понастоящем е стабилизиран, но все още са активни 15 свлачища. По-големи от тях са: “Кранево”, “Панорама”, сп. “Кипарис”, сп. “Обзор”, сп. “Слънчев ден”, “Златни пясъци над яхтеното пристанище”, “Кабакум”, сп. “Писател”, “Хоризонт”, “Простор”, сп. “Трифон Зарезан”.
Характерна особеност на подводния брегови склон между гр. Каварна и кк “Албена” е значителното разпространение на терасен комплекс с абразионни тераси на дълбочина 2–3, 3–4, 5–6, 7–8 м на разстояние до 800–900 м от бреговата линия. Релефът на подводния брегови склон е усложнен от остатъци от стари свлачища (абразионно – скулптурни форми с височина от 0,5–1,5 м).
Разкрития на варовици се наблюдават на разстояние до 200–600 м от бреговата линия. Непосредствено до тях се формират тесни ивици от едрозърнест, среднозърнест и дребнозърнест пясък с органогенен произход и високо карбонатно съдържание 40–98%.
Голямо площно разпространение имат алевритите, които залягат на дълбочина по-голяма от 9–10 м, където наклонът на подводния брегови склон е малък 0,002–0,004.
Плажът Албена–Кранево е с дължина 5,1 км и максимална ширина 110 м. Северната част на плажа е изградена от средно зърнест пясък с високо карбонатно съдържание (до 70%), а южно от устието на р. Батова пясъкът е дребнозърнест, кварцов по състав и има теригенен произход. Карбонатното му съдържание е ниско (до 20%).
Пред плажа подводният брегови склон е акумулационен и на разстояние до 700 м е покрит от средно зърнест и дребно зърнест пясък. На дълбочина 1–2 м се наблюдава подводен пясъчен вал. Средно зърнестият пясък формира тясна ивица непосредствено пред бреговата линия с ширина до 50 м. Голямо площно разпространение има дребнозърнестият пясък, който обхваща ивица с ширина 500–700 м. В посока от север към юг карбонатното съдържание на пясъците пред плажа се понижава от 15–50% на 5–30%. Наклонът на склона е 0,01–0,015. Следва по-слабо наклонена повърхнина със среден наклон 0,002–0,004, която е покрита с алеврит. Границата между пясъка и алеврита преминава на дълбочина 10–13 м.
Южно от плажа Албена – Кранево е разположен абразионно – свлачищен бряг в района на с. Кранево. Брегът е висок около 20 м и е изграден от сарматски глини, мергели и варовици. Наблюдават се вълноприбойни ниши и отделни срутени блокове. До 300 м от водната линия и до 6 м дълбочина е разположена стъпаловидна скална банка, покрита с различни по размер блокове, валуни и чакъли. Тя представлява остатък от старо, размито от вълните свлачище. В горната му част до дълбочина 2 м е оформена съвременна абразионна тераса с ширина до 50 м. На дълбочина от 6 до 10 м на подводния брегови склон залягат пясъци, а на по-голяма дълбочина алеврити.
Lin58Южно от н. Екрене е разположен плаж “Златни пясъци” с дължина 2,6 км и максимална ширина 100 м. Плажът е съставен от средно зърнест и дребно зърнест кварцов пясък с ниско карбонатно съдържание 8–13% (фиг. 2).
Пред плажа на подводния брегови склон заляга средно зърнест пясък, формиращ ивица с ширина 200–400 м. В нея се наблюдава добре изразен подводен пясъчен вал с ширина 100–150 м и височина 2 м. Той има асиметрична форма с коефициент на асиметрия 0,5–0,6.
На разстояние по-голямо от 400 м от брега е разположена обширната “Аладжа банка” с дължина 3 км и ширина 1.5 км. Банката е остатък от старо свлачище и придава силно разчленен характер на дънния релеф, който е представен от наклонена повърхнина с наклон от 0,003 до 0,007, покрита с блокове, валуни, чакъл и мидени черупки. Наблюдават се свлачищни стъпала с височина от 1 до 3 м. Скалите, изграждащи тези свлачищни стъпала и абразионни структурни форми са от песъчливи варовици и мергели. По морфоложки белези предполагаемата челна граница на пред свлачищния вал се определя на 15 м дълбочина. На по-голяма дълбочина подводният брегови склон е покрит от алеврити. Характерна особеност на банката е наличието на многобройни метанови газови извори от морското дъно.
Между курорт “Златни пясъци” и н. Св. Георги брегът се отличава с малки носове, между които са формирани плажови ивици с локален произход – образувани от абрадиран материал и съседни абразионни участъци и твърд отток от малки реки и дерета.
Абразионните участъци са изградени от сарматски пясъчници, глини и мергели, които се разкриват и на подводния брегови склон в ивица с ширина до 100–200 м. В тях е оформена съвременна абразионна тераса (бенч).
Южно от курорт “Златни пясъци” са разположени плажовете Ривиера, “Журналист” (Кабакум) и четири плажа при курорт “Св. Константин и Елена”. Плаж Ривиера има дължина 1.8 км, а плаж “Журналист”–1,3 км. Изградени са от средно зърнест кварцов пясък с карбонатно съдържание 10–15%.
Плаж Св.Константин – север има дължина 1,3 км и максимална ширина 50 м. Изграден е от кварцов пясък с ниско карбонатно съдържание 8–12%.
Подводният брегови склон пред плажовете е покрит от пясъчни отложения и алеврити, като границата между тях преминава на дълбочина 12–14 м. На разстояние до 500–600 м от водната линия дъното е с наклон 0,02–0,03 и е покрито със средно зърнест и дребно зърнест пясък с карбонатно съдържание 15%. На по-голямо разстояние и дълбочина залягат алеврити и наклонът на дъното намалява до 0,01.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар