// Вие четете...

Черно море

Крайбрежие – от н. Емине до н. Поморие.

P81„Обучавайки другите, човек двойно се учи.“

Крайбрежие – от н. Емине до н. Поморие.

Бреговата линия в региона н. Емине – гр. Несебър има юг–югоизточна експозиция, дължина 24 км и коефициент на разчлененост 1,62.
Неговата северна част попада в Еминската антиклинала, изградена от Еминската флишка свита, която се състои от редуващи се по-твърди и по-слабо споени глинесто–варовити пясъчници, мергели и глинесто–песъчливи варовици. Южно от Задбалканския разлом е разположен Просенишкият грабен, образуван в сенонски седименти. В него е оформена долината на р. Хаджийска, всечена в лиманната си част в мощни до 25 м холоценски седименти.
При Несебърския полуостров се разкриват долно и средно сарматски варовици от Кримско–Кавказки тип.
С изключение на плажа при р. Козлука (“Елените”) брегът между н. Емине и с. Св. Влас е стръмен, клифов, разсечен от къси долове. Той е слабо разчленен с коефициент на разчлененост 1,06 и е абразионно – срутищен с добре изразен клиф, който на места е висок до 30 м. Пред малките дерета са образувани наносни конуси, изградени от пясъчно–глинести материали, примесени с валуни и чакъли. Мощността на отложенията достига 3–4 м. Най-голям е наносният конус на р. Козлука, който се вдава на юг на 280 м в морето.
Плажът “Елените” има дължина 0,6 км и ширина 20 м. Пясъкът на плажа е средно зърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 5%. Образуван е от изнесения материал от реката и от ерозията на скалите от временните потоци. Под въздействието на морското вълнение пясъкът, чакълите и валуните се преработват и транспортират в западна посока.
Между гр. Св. Влас и гр. Несебър е разположен плаж “Слънчев бряг” с дължина 5,3 км, който заема четвърто място по дължина и площ сред българските плажове. Пясъкът на плажа е кварцов, средно до дребно зърнест с карбонатно съдържание 10–15%. Типичен за плажовата ивица е дюнният релеф, свързан със североизточните и северни ветрове. Дюните достигат височина до 11 м, като обхващат средната и южна част на плажа.
Между южния край на курорт “Слънчев бряг” и н. Несебър брегът е абразионно–клифов с височина до 10 м и е изсечен в устойчиви на абразия сарматски варовици.
За подводния брегови склон е характерна добре изразена абразионна тераса (бенч), разкриваща се от н. Емине до р. Козлука на дълбочина до 2–3 м и покрита с блокове, валуни и чакъли. Подобна абразионна тераса се наблюдава около Несебърския полуостров, като пред източната му част достига дълбочина 4–5 м. В нейните понижени части се акумулира детритусов материал.
На подводния брегови склон най-широко разпространение имат пясъчните отложения, следвани от песъчливата тиня. Пясъците имат ивичесто разпространение, успоредно на бреговата линия: Пред курорт “Слънчев бряг” преобладаваща част от средно зърнестия пясък е отложен на плажа и на дълбочина до 1 м, дребно зърнестият пясък е отложен на дълбочина 1–12 м, а песъчливата тиня – на дълбочина от 12 до 20 м.
Скални банки се разкриват в южната част пред курорт “Слънчев бряг” на дълбочина 12–15 м и около Несебърския полуостров. Те са покрити с валуни, чакъли и отделни петна от едро зърнест пясък и мидени черупки.
Характерна морфоложка форма, както за акумулативните, така и за абразионните типове бряг е подводният пясъчен вал. Пред плаж “Слънчев бряг” на разстояние от 80 до 120 м от бреговата линия се простира подводен пясъчен вал с дължина около 1600 м и височина 0,5–1 м. Подобен по размери пясъчен вал се наблюдава пред абразионния бряг на гр. Св. Влас. Пред наносния конус на р. Козлука са разположени симетрично на изток и запад два подводни пясъчни вала.
Южно от н. Емине се простира Еминската подводна пясъчна коса. Дължината и достига 4,7 км със средна ширина 3 км. Изградена е главно от дребно зърнест пясък.
Литоложки феномен представлява разположената на 5 км южно от н. Емине пясъчна банка “Кокетрайс”, която е изградена от едро и средно зърнести пясъци, примесени с мидени черупки. Връхната част на банката е на дълбочина 17 м. В нейната източната част се разкрива скален цокъл, върху който са отложени петна от едро зърнест пясък, мидени черупки и валуни. Максималната мощност на пясъците на банката е 26 м, като на по-голяма дълбочина е отложена тиня. Пясъците са сиви до сивожълти, кварц–фелдшпатови по състав. Възрастта на банката по данни от радио въглероден анализ върху черупки от мytilus възлиза на 8 000 г.
Lin60В зависимост от експозицията и типа на брега, състава на дънните наноси и наклона на подводния брегови склон подводната акватория на Несебърския залив се разделя на пет зони. Първа зона – пред акумулативния бряг на кк “Слънчев бряг”, покрита с дребно зърнест пясък и с наклон 0,04–0,045. Втора зона – от н. Емине до северния край на курорт “Слънчев бряг”, простираща се пред абразионния тип бряг. Тя има наклон 0,02–0,025. Трета зона–подводния брегови склон пред Несебърския полуостров с наклон 0,03–0,035. Четвърта зона–подводния брегови склон до 20 м дълбочина, покрит с пясъчно – тинести отложения с наклон 0,004–0,005. Пета зона–дъното на Несебърския залив от 20 до 24 м дълбочина, покрито с тинести отложения и с наклона на склона 0,001.
Регионът Несебър – Поморие има изток – югоизточна експозиция, дължина 22 км и коефициент на разчлененост 1,57. Между гр. Несебър и лагуната на Поморие бреговата линия е оформена в сарматски варовици от Одърската свита, изграждащи носовете Несебър, Акротирия и Равда. Между носовете са разположени плажове с дължина около 1 км – Несебърски, Равда – изток, Равда – юг и Ахелой. Те са изградени от средно зърнест кварцов пясък с карбонатно съдържание <15%.
Южно от р. Ахелой е разположен вторият по дължина за българското крайбрежие плаж Поморийска коса. Плажът е с дължина 8,3 км и отделя Поморийската лагуна от морето. Поморийската лагуна е най-голямата по българското крайбрежие. Дължината и е 7,4 км, а ширината в южната й част достига 2,8 км.
Lin61Поморийската пясъчна коса е изградена от дребно зърнест пясък с карбонатно съдържание 17% в средната й част и 8–10% в северния и южния край. Повишеното карбонатно съдържание в средната част се дължи на обраслия с миди подводен брегови склон, откъдето постъпва биогенен седиментен материал. Пясъчната ивица е образувана вследствие двойно томболо – акумулационна форма, свързана с вълновата сянка, хвърляна от изградения от сарматски пясъчници Поморийски остров, на който днес е разположен градът.
Благодарение на вълновата сянка започва образуването на две пясъчни коси, които постепенно откъсват залива от морето, превръщайки го в лагуна. Нарастването на плажа започва от юг на север по посока на основното течение, в резултат на което южната му част е по-широка от северната и в нея са оформени малки дюни.
На разстояние 1,5 км от Поморийската коса, паралелно на нея е разположена банка Чимово. Нейната най-издигната част е на дълбочина 7 м, а относителното й превишение над дъното е 3–4 м. Ширината на банката е 100–150 м, а дължината в посока север–юг е 3 км. Повърхността й е неравна, съставена от литифициран детритов материал, под който залягат чакъли и глини. Наклонът на подводния брегови склон между н. Несебър и н. Равда е 0,015, а между н. Равда и н. Поморие се понижава до 0,008.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар