// Вие четете...

Черно море

Крайбрежие – от н. Галата до н. Емине.

A79„Никой не знае толкова малко, както онзи, който за нищо не пита.“

Крайбрежие – от н. Галата до н. Емине.

Регионът н. Галата – н. Емине има източна експозиция, дължина на бреговата линия 61 км и коефициент на разчлененост 1.13. В посока от север на юг брегът е изграден от чокракски пясъчници, сарматски варовици, палеогенски пясъчници, мергели и глини от Двойнишката свита, а в Източна Стара планина – от Еминската флишка свита, представена от горно кредни пясъчници, алевролити, аргилити и варовици.
Между н. Галата и н. Иланджик брегът е висок до 30 м и е терасовидно – хълмист. По източния склон на Авренското плато са разположени малки свлачища от линейно–блоков тип с обща площ 2.8 км2 – “Галата”, “Патрапантепе”, “Адабахча”, “Сакъма дере”, “Св. Марина”, “Родни балкани”, “Обрука”, “Килик” и “Романтика”. Развити са в пясъчници, пясъци и мергели. На някои места брегът е пресечен от оврази и валози, между които са разположени не големи плажове с дължина около 1 км – Фичоза, хижа “Черноморец”, Пашадере, Родни балкани. Плажовете имат локален произход и се подхранват с наноси от твърдия отток на реките и деретата. Пясъкът от плажовете е едрозърнест и средно зърнест, кварцов по състав, с ниско карбонатно съдържание 2–12% (фиг. 1).
Пред плажовете подводният брегови склон е покрит от средно зърнест пясък с теригенен произход и карбонатно съдържание <15% в тясна ивица с ширина до 200 м.
Основни скали се разкриват в ивица с ширина 200–500 м непосредствено до бреговата линия на абразионно – свлачищните участъци. Съвременна абразионна тераса /бенч/ със средна ширина 20–30 м се простира до дълбочина 1–2 м. По-голяма част от нея е покрита със срутени блокове и валуни.
Горната част на подводния брегови склон обхваща зоната на скалните разкрития и има наклон 0,02–0,03. Наблюдават се отделни свлачищни стъпала с височина от 3 до 5 м. Срещат се обратни наклони на подводния брегови склон и отделни хоризонтални абразионни площадки с усложнен релеф, поради наличие на абразионно – структурни стъпала с височина 1–2 м, които произхождат от стари свлачища.
Lin59Едрозърнести и средно зърнести пясъци имат широко площно разпространение на дълбочина от 10 до 20 м. Те са примесени с мидени черупки и имат органогенен произход и карбонатно съдържание около 40%. Долната част на подводния брегови склон, която е покрита с кватернерни отложения има наклон <0,01. Границата между пясъците и алевритите преминава на дълбочина 20 м. Между н. Иланджик и Черни нос брегът е нисък, лиманно – акумулационен. Изключение правят единствено н. Иланджик и Черни нос, които са изградени от варовити пясъчници с височина до 50 м. В участъка е разположена най-дългата плажова ивица на Българското Черноморско крайбрежие – Камчийско–Шкорпиловската. Тя започва на 1,5 км северно от река Камчия и завършва на 2.5 км южно от устието на река Фъндъклийска (Шкорпиловска). Дължината и е 12,7 км, а площта – >2 км2. Пясъците на плажа са кварцови по състав, едрозърнести и генезисът им е свързан с еродирането и абрадирането на чокракските пясъчници. Карбонатното им съдържание е ниско 3–8%. Северната част на плажовата ивица, отделяща Камчийския лиман от морето се нарича Камчийски плаж, който има ширина 30–650 м. Тук съществува успореден на бреговата линия дюнен вал с височина 2,7–6 м. Западно от него са разположени дюни с височина до 8,5 м. Плажовата ивица на с. Шкорпиловци е с максимална ширина 300 м и е изградена главно от кварцови и фелдшпатови пясъци.
Почти по цялото протежение на бреговата линия с прекъсвания пред устието на река Камчия и река Фъндъклийска е разположена скална банка с ширина 30–40 м. Тя е изградена от варовити пясъчници и има асиметрична форма, като най–високата й част се намира непосредствено до брега. Скалната банка е естествена защита на съществуващия плаж от прякото вълново въздействие.
Непосредствено зад скалната банка има ясно изразен подводен пясъчен вал. Дължината на вала е около 10 км с ширина 100–200 м. Той е асиметричен с коефициент на асиметрия 0,2–0,4.
Горната част на подводния брегови склон обхваща зона с ширина 500–600 м, като максимална ширина от 1 км достига пред устието на р.Камчия. Наклонът на склона се движи в границите от 0,01 на север до 0,03 на юг, обхваща песъчливите отложения, а пред устието на р. Камчия и алеврити.
На по-голяма дълбочина следва слабо наклонена повърхнина покрита с алеврити като наклона й се изменя в посока север–юг от 0,012 до 0,008.
За подводния брегови склон е характерна нормална зоналност в разпределението на кватернерните отложения. С увеличаване на дълбочината съществува постепенен преход между средно зърнестия, дребно зърнестия пясък и алеврита. Изключение прави южната част на участъка, където на голяма площ е разпространен едро зърнест пясък, примесен с мидени черупки.
Пясъците са бледожълти до сиви на цвят. Средно зърнестият и дребно зърнестият пясък се състоят предимно от кварц (60–90%) и фелдшпати (5–15%). Съдържанието на карбонати в тях е по–малко от 10%. Повишено карбонатно съдържание до 40% се наблюдава при едро зърнестия пясък в южната част на участъка, което се дължи на голямото количество цели и натрошени мидени черупки.
Границата между пясъците и алевритите пред носовете преминава на дълбочина 20–25 м, а пред устието на река Камчия на дълбочина 8–12 м, вследствие голямото количество алевритов материал, изнасян от твърдия отток на реката.
Между Черни нос – н. Свети Атанас преобладава абразионно – клифовият бряг, който на места е усложнен от съвременни свлачища. Редуват се слабо издадени на изток носове, образувани от по-устойчиви на абразията пясъчници или от осите на антиклиналите – Черни нос, Бели нос, н. Свети Атанас. В слабо вдлъбнатите участъци на брега са формирани плажови ивици с ширина не надвишаваща 20 м – Черни нос – Беленски с дължина 3 км и Бяла с дължина 2,2 км. Пясъкът на плажовете е едро зърнест и средно зърнест, кварцов по състав, с незначително карбонатно съдържание (< 10%). Тези плажове имат локален произход.
Пред носовете е разположена съвременна абразионна тераса до 2 м дълбочина, която е покрита от блокове и валуни. На по-голяма дълбочина върху скалното дъно се наблюдават абразионно – свлачищни тераси с усложнен релеф от свлачищни стъпала и абразионно – структурни форми.
Средно зърнестият пясък формира тесни ивици пред плажовете. Той има теригенен произход и карбонатно съдържание <10%.
Дребно зърнестият пясък е с голямо площно разпространение в акумулационните участъци, прилежащи към плажовете. Състои се от кварц. Карбонатното му съдържание е <6%.
Едро зърнестият пясък е разпространен на дълбочина 18–25 м. Примесен е с мидени черупки. Карбонатното му съдържание достига 40%.
Границата между пясъците и алевритите преминава на дълбочина 25 м. Между н. Св. Атанас и н. Кочан абразионният процес се проявява при н. Св. Атанас, който е изграден от пясъчници и при н. Кочан, който е изграден от флишки седименти –глинестоваровити пясъчници, мергели и аргилити. Пред носовете се разкриват основни скали, в които са оформени абразионни тераси на дълбочина 2–3, 8–9, 16–18 м.
Между тях е разположен обширния Обзорски плаж с ширина до 100 м и дължина 4,2 км. Съставен е от средно зърнест кварцов пясък с незначително карбонатно съдържание (до 5%). На разстояние около 100 м пред бреговата линия е разположен подводен пясъчен вал с дължина 3,3 км, ширина 200–250 м и височина 1–2 м. Коефициентът на асиметрия в посока север–юг се увеличава от 0,5 до 0,8.
На подводния брегови склон са разпространени средно -, дребно-, едро зърнест пясък и алеврити. Средно зърнестият и дребно зърнестият пясък залягат пред Обзорския плаж до дълбочина 10 м. Те имат теригенен произход и незначително карбонатно съдържание (до 10%).
Едро зърнестият пясък има голямо площно разпространение на дълбочина от 10 до 25 м. Пясъкът е белезникав на цвят, примесен с мидени черупки. Карбонатното му съдържание е високо (до 50%).
Границата между пясъците и алевритите преминава на дълбочина 25 м. Между н. Кочан и н. Емине преобладава абразионно – клифов бряг изграден от кампан – мастрихтски флиш, съставен от редуващи се глинестоваровити пясъчници, мергели и аргилити. Височината на брега достига 40–50 м. На места има малки свлачища: “Иракли”, “Сота” и “Емине” с обща площ 1,4 км. Единствен плаж в участъка е Иракли с дължина 2,5 км и максимална ширина 80 м. Пясъкът на плажа е средно зърнест, кварцов, с карбонатно съдържание до 5%. Пред плажа се наблюдава пясъчен вал с дължина 600 м, ширина 200 м и височина 1,5 м.
Пред носовете се разкриват флишки седименти в ивица с ширина 100–500 м, върху които е формирана абразионна тераса. Подводният брегови склон е покрит от средно зърнест, дребно зърнест, едро зърнест пясък и алеврити.
Средно зърнестият пясък формира ивица с ширина 100–300 м пред плаж Иракли. Карбонатното му съдържание е в граници 6–12%. Дребно зърнестият пясък е разпространен до дълбочина 15 м. Карбонатното му съдържание е <10%.
Едрозърнестият пясък има голямо площно разпространение на дълбочина от 15 до 25 м. Плажът е белезникав на цвят, примесен с мидени черупки. Карбонатното му съдържание е високо до 60%. Границата между пясъците и алевритите преминава на дълбочина 25 м.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар