// Вие четете...

Черно море

Крайбрежие от Маслен нос до р. Резовска.

Lin65„Не говори какво си учил, а какво си научил.“

Крайбрежие от Маслен нос до р. Резовска.

Регионът Маслен нос – н. Емберлер има източно – североизточна експозиция, дължина на бреговата линия 21 км и коефициент на разчлененост 2,11. Освен от вулканогенни материали предимно от псефитни туфи, брегът на отделни места (Приморско, Китен) е изграден от чокракски, карагански и конкски варовици и пясъчници от Галатската свита, залягащи дискордантно върху вулканогенския комплекс.
Северозападно от гр. Приморско е разположена лагуната Стомопло, която има площ 1,3 км2. В нейната северна част е образувано малко блато, отделно от морето с плажова ивица широка до 250 м. В района са разположени лиманите Дяволско блато с площ 6,5 км2 и Караагач с площ 4,2 км2.
Източно от лагуната Стомопло е формиран плаж “Перла” с дължина 2,7 км. Изграден е от дребнозърнест пясък с карбонатно съдържание 60%.
Други по-големи по дължина и площ плажове в региона са: Приморско – юг с дължина – 2,5 км, 110000 м2; Атлиман – 0,5 км, 40000 м2; Китен – 1,2 км, 72000 м2; къмпинг “Юг” – 0,3 км, 12000 м2; къмпинг “Корал” – 0,8 км, 52000 м2. Пясъкът на плажовете е средно зърнест с карбонатно съдържание 40–50%.
За подводния брегови склон са характерни големи дълбочини в близост до брега, като средният му наклон е 0,017. Обширна варовикова скална банка се разкрива между н. Кюприя и н. Урдовиза. Пред плажовете са разпространени средно зърнести и дребно зърнести пясъци, а на дълбочина по-голяма от 20–25 м – мидени черупки.
Регионът н. Емберлер – р. Резовска има североизточна експозиция, дължина на бреговата линия 46 км и коефициент на разчлененост 1,60. Бреговата линия е прорязана от многочислени малки заливи и неголеми носове. В дъното на заливите са образувани малки плажове. Преобладава клифовият тип бряг. Приустиевите части на реките Лисово дере, Папия, Велека, Резовска са типични лимани, отделени от морето с плажови ивици.
Lin66Между с. Лозенец и гр. Царево брегът е изграден от псефитни лапилни, по-рядко псамитни туфи. При пристанището на Царево се разкриват варовици, а южно от него – псефитни туфи, чийто късов състав е от андезити, базалти и трахити. Над тях залягат бледожълти до кремави неогенски варовици. Край с. Варвара брегът е изграден от тефроиден флиш и псефитни туфи. Туфите са сравнително свежи, здрави докато тефроидните скали вероятно в резултат на промяната на вулканското стъкло в глинести минерали са по-податливи на абразия. Около гр. Ахтопол се разкриват калиево– алкални трахити и тефроиден флиш. Флишът е процепен от калцит– зеолитови жилки. Тефроидните скали, редуващи се с лавови потоци се разкриват непрекъснато до н. Синеморец. Южно от н. Синеморец са разпространени калиево – алкални трахити на отделни петна, а до р. Резовска брегът е изграден от тефроиден флиш, в който се редуват псамитни интервали с долна и горна паралелна ламинация, както и пелитен интервал. Тефроидните скали се състоят от кристалокласти (главно плагиоклаз, пироксен), витрокласти (късове вулканско стъкло) и литокласти (късове от скали най-често ефузивни). Съставът им е базичен.
По-големи по дължина и площ плажове в участъка са: Лозенец – 0,6 км, 29000 м2; къмпинг “Оазис” – 0,5 км, 23000 м2; Арапя – 0,4 км, 37000 м2; Попски плаж – 0,2 км, 12000 м2; Царево – 0,3 км, 19000 м2; Нестинарка – 0,5 км, 57000 м2; Варвара – 0,2 км, 8000 м2; къмпинг “Делфин” – 0,2 км, 10000 м2; Ахтопол – 1,4 км, 95000 м2; Велека – 0,9 км, 53000 м2; Силистар – 0,4 км, 25000 м. Пясъците на плажовете са кварцови, средно зърнести, с карбонатно съдържание 40–50%. Леката фракция е изградена от кварц, фелдшпати, карбонати, а тежката – главно от епидот и магнетит. За плажовете са характерни пясъчни валове и дюни.
От бреговата линия до дълбочина на водата 7–10 м се наблюдава съвременна абразионна тераса с широчина 100–300 м. Абразионната тераса представлява равно, осеяно с пукнатини скално дъно с хаотично разположени по него валуни. Между пукнатините съществуват натрупвания на едрозърнест пясък и дребен чакъл. Подводният брегови склон има голям наклон – средно 0,027. Скални банки се разкриват на редица места – пред с. Лозенец, н. Арапя, гр. Царево, н. Рохи, с. Варвара, гр. Ахтопол, н. Ахтото, н. Синеморец, н. Силистар. До дълбочина 20–25 м подводния брегови склон е покрит от пясъци, а между 20–25 и 30–35 м – от цели и натрошени мидени черупки. На по-голяма дълбочина са отложени алевритови тини.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар