// Вие четете...

Календарът на българите

Координатни системи в астрономията.

„Основа на умението е усърдието.“

Системи от координати.

В астрономията намират приложение четири вида системи от координати.
Хоризонтални координати.
Началото O е точката на наблюдение (окото на наблюдателя). Оста OZ съвпада с вертикала (линия на отвеса), където Z е зенитът на наблюдателя, точката в която вертикалът пробожда небесната сфера над наблюдателя. За основна равнина тук служи равнината на хоризонта, оставаща винаги перпендикулярна на линията на отвеса. Оста OX има посока на юг, а оста OY – на запад.

Хоризонталните (сферични) координати на точка M са:
– азимут – A=AoMo;
– височина – h=MoM.
Часови координати.
Началото O е точка на наблюдателя. Оста OZ съвпада с оста на въртене, при Z – северен полюс. Основна равнина тук е равнината на екватора, при което OX съвпада с посоката от центъра към небесния екватор, която притежава най-голяма височина ho. Същата височина е определена с ho=π/2-φо, където φо е географската широчина на наблюдателя. Оста OY има посока към запад.

 

Часовите координати са: – часови ъгъл – H=AoM; – деклинация – δ=MoM.
Часовия ъгъл се изразява в часове (време).
Хоризонталната и Часовата координатна система често пъти се наричат локални (местни), защото са свързани с географското място на наблюдателя. И двете системи са ретроградни. За образуване на положителни дъги (ъгли), азимута A и часовия ъгъл H, един наблюдател разположен в определена точка, еднакво за двете системи, върти мислено оста OX по часовата стрелка до съвпадение с OY. Тази посока на въртене е еднаква с посоката на денонощното въртене на светилата около Земята.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар