// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Концепции за развитие на Човечеството.

„В училището на живота няма ваканции.“

В Концепция за Обществена Безопасност (КОБ) убедително е показано, че в хода на историята от появата на човека на планетата Земя винаги се е развивал процес за концентрация на управлението на производителните сили на обществото, получил в наше време названието „глобализация“. Този процес, както започнаха да го разбират днес някои държавни дейци, е обективен, но управлението му е субективно.

Този процес на концентрация на производителните сили на обществото се е развивал както на регионално ниво, така и на глобално – в рамките на планетата.

Пример за концентрацията на регионално ниво се явява Русия. Спомнете си от учебниците по история в училище. Отначало имало неголеми княжества, които в хода на историята били обединени, после се осъществило присъединението на териториите на Сибир, Далечния Изток и Средна Азия.

В мащаба на планетата е имало време, когато индианците в Америка не са знаели, че от другата страна на океана живее Колумб, който ще ги открие, жителите на Пиренейския полуостров не са знаели, че на Изток живеят някакви „руснаци“, които, на свой ред, не са знаели, че от другата страна на пролива живеят японци, а японците не са знаели, че от другата страна на океана (Тихия) живеят индианци. И имало време, когато всяка страна и народ живеели така, както те смятали за нужно. Но веднага щом народите и страните започнали да взаимодействат помежду си (всякак, по какъвто и да е начин), било то търговия, война, „размяна на невести“, религиозни вярвания, култове и т.н., то „по-хитрото“ ръководство на това или онова племе, а след това ръководителите на тази или онази страна и народ започнали да подчиняват другите страни и народи. Такъв процес протичал независимо от желанията или нежеланията на тези или онези страни и народи. Ще повторим, че този обективен процес протичал както на регионално, така и на глобално ниво във всички региони, както и на глобално ниво в мащаба на цялата планета. Но като всички обективни процеси, и тези можели да се управляват, а управлението винаги носи субективен характер и зависи от волята на субекта, неговите лични качества, но на първо място от неговата нравственост.

Този, който първи е разбрал обективността (всъщност неизбежността) на процеса на концентрация на управлението на производителните сили на глобално ниво, той е бил длъжен да направи и първата крачка по пътя на управление на този процес – да сформира субективна концепция за управление с глобално ниво на значимост. Тук следва да се отбележи, че някои „умници“ заявяват, че „концепция“ – това е „много сложно“, „народа няма да разбере“, „думата не е руска“ и т.н. В отговор на това трябва да отбележим, че народът бързо усвои думата „ваучер“, както и думата „рента“. А и по отношение на „руснащината“ има над какво да се помисли. Нали „кон“ и „цепи“ са славянски думи. Така е и с думата „президент“: „пре“ („пред“) „сиде“ („седящ“).

Концепция (лат.д.- conceptio) – система от възгледи за жизнеустройството, замисъл за жизнеустройството. При това избора на концепция за управление се определя основно от обективната нравственост на тези, които са я разбрали. (Обективна нравственост – означава реалната, тази, която я има наистина, а не декларираната, огласявана на хората с думи.

Оттук е видно това, че на планетата Земя в продължение на цялата известна и достъпна нам история на Човечеството, при наличието на днешното разнообразие от концепции за жизнеустройство винаги са съществували само два замисъла, две концепции за развитие на Човечеството:

1. Справедлива нравствена концепция – концепция (замисъл) за живота на хората в хармония със Законите на Вселената, със Законите на Природата, а така и с този, който хората винаги са наричали Бог, с Божия Замисъл. Това е нравствена концепция на добронравие, концепция на Богодържавие на Земята (Евангелие от Матея, глава 6): „10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“ „…и нека бъде сред вас община, която призовава към добро, заповядва одобреното и удържа от неодобреното. Тези са щастливи“ (Коран, 3.100).

2. Несправедлива, безнравствена, порочна концепция – концепция на живот въпреки Божия Промисъл, сатанинска концепция на злонравие, в съответствие с която „всеки за себе си“, „живеем един път…“, „след нас и потоп…“, „вземай от живота всичко“.

Анализът на глобалния исторически процес (историята на Човечеството) показва, че първите, които са разбрали, са били представителите на древно египетското жречество. Именно те са притежавали обема знания, необходим за формирането на концепция за управление на всички страни и народи на Земята; при това концепция за такъв „световен ред“, при който едни хора в продължение на много хилядолетия господствали над други. В този замисъл се е проявила тяхната обективна нравственост и субективно разбиране за пътя на развитие на Човечеството. Именно древно египетското жречество е повело цялото Човечество по пътя на построяването по цялата планета на несправедливо безнравствено жизнеустройство, по пътя на сатанинската концепция.

Така древен Египет станал център на съсредоточаването на управлението на производителните сили на Човечеството. Този център в хода на глобалния исторически процес в продължение на хилядолетия мигрирал и очевидно в понастоящем е базиран в центъра на Запада Европа, в Швейцария. Именно по тази причина в Швейцария няма войни; и даже Хитлер, който завзел цяла Европа, Швейцария не пипнал. Защо? Защото той разбирал, че в Швейцария седят неговите господари, затова не се осмелил да вдигне ръка срещу тях. Освен това, именно в Швейцария се намират крупните „основни“ световни банки. Но това не означава, че именно правителството на Швейцария се явява център на глобализацията. Глобализацията върви по такава хитра концепция на злонравие, по отношение на която нито една страна, в това число и Швейцария, не е независима.

Сатанинската концепция е намерила израз на тази безнравственост в ръководния документ за устройството на живота на Земята – Библията, въпреки че тя е била „свещено“ писание. На първо място това се отнася за Стария Завет. Догмите, изложени там, по замисъла на авторите на Библията се явяват ръководство за изпълнение за милиони хора от поколение в поколение, тоест „во веки веков“. А именно основната идея в Библията, основната мисъл в нея се свежда до това, че на Земята щастие няма, а щастието е на Небето, в Рая. Затова, за да попадне в рая, човек е длъжен да се смири със заобикалящата го действителност („всичката власт е от бога“), да се моли и да се кае.

Управлението на процесите на концентрация на производителните сили на Човечеството (глобализацията) много хилядолетия се е осъществявало устойчиво. Тази устойчивост се постигала с методите за дозиране на подаването на управленчески знания в различните социални групи, в резултат на което се формирала устойчива тълпо-“елитарна“ обществена пирамида.

Концепцията на справедливото жизнеустройство – това е концепцията на Богодържавието, съответстваща на Божия промисъл, и тя също е съществувала през всичките тези хилядолетия. Но нейните носители не са били националните „елити“, а народните маси, изразяващи я в устното народно творчество: в шегите, приказките, песните, пословиците, поговорките и прочие; тоест тя не е била изразена под формата на цялостен „ръководен документ“.

Всички „свещени писания“, в това число и Библията, не са продукт на народното творчество, а са продукт на субективното писмено излагане на устни откровения от пророци сред „елитарните“ представители на религиозните кланове и това е осъществено по тяхно усмотрение и според техните интереси. Всички пророци, известни ни от историята, нищо не са писали сами, а устно са довеждали получените Свише откровения до ушите на хората; при това са ги довеждали до знанието на всички хора, независимо от тяхното социално положение, а след това народната мълва е разнасяла тази информация сред огромен брой хора. Тогава малцина са можели да четат и пишат, а достъп до книги са имали съвсем, съвсем мъничък брой хора. Тъй като народа в продължение на цялата своя история е съумял да съхрани в глъбините на своята душа най-добрите образи на своето творчество, дотолкова през столетията в този народ е било силно неговото разбиране за всичко ставащо наоколо в света и е била силна неговата народна самобитна концептуална власт, не подвластна на натрапваната му догматика на „свещените писания“. Средата на ХХ век беше белязана със съвършено нови явления в живота на глобалната цивилизация: за едно поколение се осъществи смяната на съотношението на еталонните честоти: „биологични“ и „социални“, след което цялото Човечество влезе в ново информационно състояние, никога преди не е съществувало в обществения живот. Много учени, особено социолози, забелязаха това ново явление в живота на обществото и го нарекоха „информационен бум“. Днес за периода на един човешки живот нееднократно се променят технологиите: връзки, изчислителна техника, даже предметите в кухнята. Това ново информационно състояние доведе до смяна на логиката на социалното поведение на хората.

Какво означава това? Това означава, че ако само допреди 30–50 години нашите хора, оказващи се в определена ситуация, са вземали съответното решение, което е можело да се предвиди, то в последното десетилетие, оказващите се в сходна ситуация започнаха да вземат коренно различни решения. Процесът на смяна на логиката на социалното поведение продължава и вече две поколения участват в него.

Това ново информационно състояние, в което Човечеството никога досега не е било в цялата известна нам история, стана залог за формиране на справедлива нравствена концепция. Тази справедлива концепция се явява алтернативно-обхващаща по отношение на досега доминиращата в глобалната цивилизация библейска концепция на управление. „Алтернативно–обхващаща“ – означава, че тя е не само противоположна, противостояща, противоборстваща на досега съществуващата, не просто противодействаща „на различията ѝ „, а е много „по-силна“ от нея, обхващаща я, заставяща я да „работи“ против себе си в интерес на нравствено справедливата концепция.

Тази случваща се смяна на логиката на социалното поведение на хората доведе до загуба на устойчивостта на управление на процесите на глобализация по библейската концепция. С други думи на онези „правила“ и онези „закони“, които след като столетия управляваха страните и народите, в новото информационно състояние обективно престанаха да работят. Живота изисква принципно нови закони!

Ние живеем в такова време, в което концептуалната власт на глобализаторите („световното задкулисие“, „силите на Запада“), опиращи се в управлението си на Човечеството върху стереотипа на поведение, сформиран от библейската култура, практически е завършила процеса на концентрация на управлението на производителните сили на Човечеството.

Но заедно с едноличното господство тази безнравствена власт на несправедливостта носи в себе си и всички грешки в управлението на хората и обществото като цяло, като вследствие на грешно избрания път на развитие за цялото Човечество, цялото общество е ориентирано към „вземай от живота всичко!“, безразборно и необмислено. Тази грешка се изразява сега в глобална биосферно-екологична криза.

В построеното от „задкулисието“ тълпо-“елитарно“ общество доминират де градивно-паразитни потребности. Те се изразяват на първо място в правителствата, живеещи по сатанинската библейска концепция. Именно това е довело цялото човечество до глобалната биосферно-екологична криза и се явява нейна причина. В резултат на отсъствието на граници за неограничаваните от нищо и от никого де градивно-паразитни потребности на кланово – заключените „елити“, те никога няма да бъдат удовлетворени.

В САЩ живеят 5% от населението на планетата Земя. Тези 5% потребяват 50% от енергоресурсите, добивани от цялото Човечество, което е 7,5 милиарда човека; при това дори се пропагандира американския начин на живот. Ако си представим, че останалите 95% от населението на Земята заживее както живеят в САЩ, то Земята ще бъде „оглозгана“ от Човечеството за броени години. Разбира се, глобализаторите никога няма да допуснат такова нещо.

Стопаните на библейската концепция („световното задкулисие“) осъзнават това и се опитват да снижат грешките на управление, без да изменят нищо в самата несправедлива концепция на управление и породената от нея култура. Така те се опитват да:

1. Съкращават потреблението на сурови ресурси от Земята за сметка на съкращаване броя на населението (от 7,5 млрд. до 2–3 млрд.) по пътя на войни, между национални конфликти, глад, болести, наркотици, „управляеми катастрофи“ и т.н.

2. Съкращават демографски обусловените потребности на основната част от населението, при това съхранявайки де градивно-паразитните потребности за „избраните“.

3. Преразпределят оставащите ресурси в полза на „златния милиард“.

4. Законсервират някои запаси на планетата.

5. Възстановяват (макар и частично) екологията на планетата по пътя на рязкото намаляване на продукцията от промишленото производство и съсредоточаване на вредните производства в строго определени региони на планетата.

6. Изключват възможността от глобална катастрофа за сметка на съкращаване до „безопасен“ обем напълно под контролното им ядрено, химическо и бактериологично оръжие по пътя на унищожаването на ядрен потенциал, химически и бактериологични оръжия, на първо място в Русия, и едва тогава в други страни и в САЩ.

Но всичко това не се прави за нашето благоденствие, а за запазване господството и благополучието на собствениците на западната цивилизация. Това много хубаво се разкри и престана да бъде тайна на конференцията в Йоханесбург и именно затова глобализаторите всячески възпрепятстват огласяването на цялата тази информация сред широките народни маси.

Ислямският свят, Китай и Япония се опитват да противостоят на плановете на библейската концептуална власт на „световното задкулисие“. „Ябълката на раздора“ в това противопоставяне се явяват територии, природни ресурси и население (в смисъл на работеща сган) от бившия СССР–Русия – нашите с вас роднини и близки. Именно през тази призма трябва да се разглеждат събитията, ставащи в нашите страни: внедряване на „перестройката“, разрушението на СССР, внедряването на „демократизация“, „приватизация“ и други „общочовешки ценности“ в Русия.

Отбелязване: Тъй като обективния процес на глобализация може да се осъществява по две концепции на управление (справедлива и несправедлива), то онези, които се стремят към достигане на справедливост в обективния процес на глобализация, стремят се към мир на планетата, към достоен и щастлив живот за всички трудещи се хора, към обединяване на всички нравствени хора за достигане на тези високи цели, ние ще ги наричаме „глобалисти“ (и в това ние сме КПЕ – глобалисти). А тези, които утвърждават несправедливост в живота на хората и обществото при осъществяване на глобализацията, когато съвсем малобройни паразити господстват над многобройните трудещи се хора, ние ще ги наричаме „глобализатори“.

Това е аналогично на онова, което са „демократите“, които се стремят към достигане на „власт на народа“, и „демократизаторите“, които използват думата „демокрация“ (власт на народа) само като лозунг за измама на народа и достигане на своите користни цели.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар